Има ли живот след 50?
Преди три години журналистът Владимир Яковлев започва свой проект, в който разказва за хората и животът след 50. Възраст на свобода, щастие, реализирани мечти, нови приятелства, може би нова любов, ново начало. Така се ражда сайтът „Възрастта на щастието”, а в него може да откриете впечатляващите истории на познати и непознати герои и невероятни житейски трансформации. Яковлев пише за възможните житейски сценарии след като минем 50-те и споделя, че това е времето, когато животът ни може да стане по-ярък, по-жив, по-истински. „Аз постоянно пътешествам по света и събирам историите на хора, които отказват да остареят както се полага - те имат живот, много по-динамичен и впечатляващ, отколкото в младите им години”, споделя Яковлев. А ние споделяме неговите думи по повод „изгубените години”.
Синдром на „изгубените години”
Чували ли сте някога за синдрома на изгубените години? Не!? А това е доста интересно. Изгубената възраст – това са годините от 50 до 70. Нарича се „изгубена”, защото за мнозина тази възраст от живота някак си не съществува.
Не съществува по простата причина, че в този период ние с всички сили се опитваме да изглеждаме млади, а после с тъга признаваме пред себе си, че старостта е на прага. И в резултат на това с лека ръка изхвърляме онзи огромен залък, който всъщност може да се окаже най-вкусен в нашия живот.
Мнозина считат, че след 55 или 60, е най-добре за забравят за удоволствието в живота.
Аз пък ви казвам – нищо подобно! Тайната е проста.
Не е нужно след 55 да се опитвате да живеете така, както е било на 30 или 40 години. Просто се опитайте да се развивате и да направите крачките пред себе си.
Нищо в живота ни не се завръща, нищо не може и не е нужно да бъде същото като преди. Музиката, която сте харесвали на 15, на 30 ви се струва смешна, на 40 поглеждате към своето 20-годишно „Аз” и се чудите на вида и на акъла си. И всичко това не означава, че когато минем определена възраст, получаваме по-малко удоволствие. Просто получаваме удоволствие от други неща.
Мнозина след като минат 50-те, правят тъжна равносметка – мислят какво са могли да постигнат, а изобщо не са го и започнали, усещат че животът сякаш е спрял, направо е приключил и нищо хубаво вече няма да се случи. Често това е период на отдръпване от света и потъване в мрачни мисли, огромна пауза на бездействие, носталгия и липса на вяра, в която някои хора оставят до самия край.
И какво да се прави?
Всичко е в целите, приятели, целите, които си поставяме. След 50 ние си поставяме цел да живеем не ПО-ЗЛЕ, отколкото сме живели досега. Не ПО-ЗЛЕ да работим, не ПО-ЗЛЕ да печелим, не ПО-ЗЛЕ да изглеждаме, не ПО-ЗЛЕ да си почиваме…
И има ли смисъл да се чудим, че толкова много хора с тъга споделят, че след 50 животът им сякаш спира? Как да е иначе, ако всичко, което се опитваме да правим е единствено да повтаряме себе си?
Опитайте да си поставите нова цел, по-различна – да живеете ПО-ДОБРЕ, отколкото преди. Да черпите повече удоволствие от живота. По-весело, по-интересно, по-ползотворно да използвате безценното време, което ви е дадено.
Какво казвате? Не е възможно! И защо?
Докато си мислим, че след 50 нашето личностно развитие е приключило, докато отчаяно се стремим да задържим старото, да живеем като преди, тогава може да забравим за удоволствието и радостта в живота.
Радостта и удоволствието в живота след 50 идва тогава, когато пуснете миналото и позволите на себе си да продължите да живеете, да се променяте, да се развивате, да бъдете по-различни, да си позволите нови увлечения, нови приятели, нови дела, нови удоволствия!
В сравнение с поколението на нашите родители, ние разполагаме с още 25 години активен живот. Четвърт век като награда – нима ще го прахосаме?
Източник: theageofhappiness.com
Снимка: oot-oot.com
Илюстрация: ruthjackson.com
