Ежедневната борба за образование на малките деца в Северен Пакистан

Австралийският фотограф Андреа Франколини пътува 650 км на север от Исламабад, по един от най-опасните пътища в света – магистралата Каракорам, достига Северен Пакистан, за да заснеме фотографската си серия „Моето първо училище“, на място, където липсата на електричество е ежедневен проблем.

За първи път Франколини посещава региона през 2008 за да фотографира годишен турнир по поло, като част от проект, фокусиран върху традиционните спортни състезания. След година се завръща, за да заснеме историята на работещите жени в ислямското общество и след като интервюира жена, която е основала училище преди двадесет години, той решава да направи посещение на въпросната образователна институция. Остава впечатлен и шокиран от видяното. „Децата са си деца: щастливи, весели, срамежливи и закачливи. В началото всичко изглеждаше нормално, но когато влязох в класната стая, сърцето ми подскочи“.

Условията го втрещяват: класната стая се състои от циментена плоча, една крушка, една стара черна дъска, а децата седят на пода, споделяйки си овехтели книжки.

За да ни покаже грозната реалност, австралийският фотограф заснема видяното и го споделя с останалия свят. В мрачните класни стаи, детските личица се подават в мрака. Поради липсата на електричество, се налага жадно да попиват знания на слънчевата светлина, която едва се подава от прозорците.

Първоначалната му реакция е да отиде до най-близкия магазин и да накупи необходимото за всеки ученик – химикали, гуми, линии и т.н. Но през 2010 решава да създаде благотворителна кампания, за да окаже по-значителна помощ на тези деца. „По това време съпругата ми беше бременна и знаехме, че бебето ще е момиче. Един ден, докато пазарувахме неща за бебето, срещнах две жени, забулени от глава до пети, които също пазаруваха детски дрешки. Това ми напомни за децата в Пакистан. Така ми хрума идеята за „Моето първо училище“. Започнах да събирам пари от приятели, роднини и колеги и когато имах достатъчно се върнах в Пакистан, за да се опитам да променя ситуацията.“

От 2011 проектът прераства в благотворителна организация, наречена My First School Pty Ltd, чиято основна цел е да подпомага обучението на децата. Но фотографът си поставя и още по-големи цели в бъдеще: „Ако живеехме в идеален свят, бих искал да мога да помогна на поне едно от тези дечица да започне обучение в университет. Тази мечта е далечна, но пък в началото цялото ми начинание беше само временно, а сега вече тече петата му година, така че всичко е възможно“.

    

Снимки: jodyobrien18 - WordPress.com, LensCulture, dodho.com

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK