„Недосегаемите“ жени в Индия

Според хиндуизма хората по рождение се разделят на четири касти: на свещениците, на войните, на търговците и на работниците. Далитите не принадлежат към тях – наричат ги „недокосваните“, „недосегаемите“, „нечистите“. Традицията повелява на тях да се дава най-мръсната работа – почистването на фекалии, извозване на трупове и събиране на боклук. Физически контакт, ползването на общ водоизточник са строго забранени. До скоро не се е разрешавало да носят обувки, да ползват градски транспорт и са били напълно изолирани от останалата част от обществото. Ако представител на по-висша каста бъде докоснат от далит, счита се за омърсен и преминава през специален пречистващ ритуал.

Забранен е достъпът им до индуски храмове, не е позволено да четат религиозни книги на санскритски и така остават неграмотни поколение след поколение. В началото на двадесет и първи век на Индийския субконтинент е имало над 160 млн. недосегаеми. Достъпът на децата им до образование е невъзможен, ежедневно са подложени на убийства, опожарявания на домовете им и сексуално насилие. Престъпление срещу недосегаем се случва на всеки 18 минути, минимум 8 жени са изнасилвани и 6 деца са отвлечени всеки ден.

От 1935 британските колонизатори провеждат политика за „позитивна дискриминация“, като им предоставят право да заемат длъжности в администрацията. 3000-годишната кастова система в Индия бива премахната от конституцията през 1950. За правата на тези хора започва да води борба Ганди. От 1970 се ползват с квоти при постъпване в различни образователни учреждения. Една малка част успяват да влязат в средната класа като учители, чиновници, банкови касиери, машинописки, и държавни служители, но по-голямата част от недосегаемите остават безимотни ратаи, безсилни, отчаяно бедни и неграмотни.

Дискриминацията от по-горни касти е дълбоко вкоренена в обществото. Направеното до сега е съвсем недостатъчно, въпреки че нивото на грамотност започва значително да се увеличава през годините. Организацията Nari Gunjan, известна като „Гласът на жените“, създадена през 1987 от Судха Варгхесе от тогава до сега се опитва да помогне на хиляди момичета и млади жени от кастата на „недосегаемите“ в Бихар, Индия.

Британската фотожурналистка Емили Гартуайт документира по този повод серия от изображения в чест на каузата: „Целта е да се даде гласност относно защитата на правата на младите момичета и жени от общността на недосегаемите, които са ежедневна жертва на недохранване, сексуален тормоз и смъртни случаи. Свободният достъп до образование е единствената възможност за осъществяване на икономическите, социалните, културните и политическите промени.“

Снимки: creativeboom.com

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK