Щастливите бракове се свеждат до 2 основни характеристики

ВИЖ ГАЛЕРИЯ 4 снимки

В статията си „Изкуството на любовта“, Емили Смит заявява, че от всички женени двойки само 3 от 10 живеят в здрави, щастливи бракове. Същото споделя и психологът Тай Таширо в книгата си „Науката за живели щастливо до края на дните си“.

Изследванията на брака

Социолозите за първи път започват да изучават по-обстойно брачната връзка, заради кризата от 1970, когато семейните двойки започват да се развеждат с безпрецедентни темпове. Загрижени за въздействието, което това ще окаже върху децата от тези разтрогнати бракове, психолози и социолози обединяват усилията си и да изследват с научни методи и канят в лабораториите си семейни двойки, за да се опитат да разберат каква е тайната съставка на здравословните и трайни взаимоотношения.

С екип от изследователи, начело с Д. Готман, учените закачат електроди на „опитните си мишлета“ и ги молят да говорят за връзката си, за това как са се срещнали, за основните конфликти, пред които се изправят, за хубавите спомени заедно. Докато говорят електродите измерват кръвното налягане, сърдечния ритъм и потенето, за да съберат данните, от които имат нужда. След това изпращат двойките у дома, за да се срещнат с тях шест години по-късно и да проследят развитието им.

От данните, които събират, Готман разделя двойките на две основни групи: „мастъри“ (експерти) и дизастъри (бедствия). Експертите, след шестгодишна връзка, са все още заедно. Хората, които нарича „бедствия“ са или вече разделени или са хронично нещастни в брака си.

Но какво общо има физиологията с всичко това? Оказва се, че хората „бедствия“ са показали, по време на изследванията, всички признаци на възбуда – те през цялото време са били в режим „бий се или бягай“ в своите взаимоотношения. Да говорят за връзката си, докато брачният им партньор е седял до тях, за телата им е било все едно са изправени пред саблезъб тигър. Готман обяснява:

„Има един навик, който хората, които нарекох „експерти“ притежават. Те наблюдават социалната си среда, търсейки неща, които могат да оценят и за които да изпитат благодарност. Те изграждат култура на уважение и признателност много целенасочено. Хората, които нарекох „бедствия“ наблюдават социалната си среда, непрекъснато търсейки грешки в партньора си.“

Ясните знаци

Презрението, което изпитват, е фактор номер едно, който разделя двойките. Хората, които са фокусирани да критикуват своите партньори, пропускат 50% от положителните неща, които те правят и дори създават негативизъм, без изобщо да съществува причина за това.

Готман нарича това „да даваш студено рамо“, което означава умишлено пренебрегване на партньора, което вреди на връзката, тъй като отсрещната страна се чувства невидима, безполезна, и недооценена. Хората, които се отнасят към своите партньори с презрение и критикуват, не правят нищо друго, освен да нанасят непоправими щети на взаимоотношенията си.

Доброжелателството, заедно с емоционалната стабилност е най-важният предиктор за удовлетворението и стабилността в една връзка. Когато са мили един с друг, всеки от партньорите се чувства обгрижен, разбран, оценен – тоест чувства се обичан.

Разбира се, не е лесно по време на кавга, да се покажеш мил и доброжелателен, но тъкмо това е моментът, в който това е най-важно. Да оставиш презрението и агресията да излязат извън контрол по време на конфликт, може да нанесе непоправими щети на една връзка. По този повод Готман казва:

„Да си мил не означава, да не изразяваш гнева си. Да си мил означава да избереш как да го изразиш. Можете да хвърляте отровни стрели по партньора си. Или можете да обясните защо сте наранен и ядосан. Това означава да си мил“.

Когато хората си мислят за това какво означава да са мили и доброжелателни, обикновено свеждат това до малките прояви на щедрост, като дребни подаръчета или разтриване на врата на любимия от време навреме. И да, това са хубави примери, но доброжелателността трябва да бъде вградена в самия гръбнак на една връзка, чрез начина, по който партньорите взаимодействат помежду си ежедневно, независимо дали има дребни подаръчета и разтривки на схванати рамене или врат.

Другият мощен източник на доброжелателността е споделената радост. Един от най-издайническите признаци на бедстващите двойки в изследването, е неспособността им да е се радват заедно на добрите новини. Като например, единият партньор споделя с вълнение, че му се е случило нещо хубаво, да речем повишение в работата, а другият отговоря с дървена незаинтересованост, като например в този момент си гледа в телефона или отвръща тъпо: „Много хубаво“.

Когато нормалните натоварвания в живота започнат да се трупат – деца, работа, приятели, роднини, романтиката и интимността в една двойка остава някак настрана и партньорите вместо да положат усилия в отношенията си, започват да се оплакват един от друг и позволяват на съвсем обичайни за живота на хората неща да ги разкъсат.

В повечето бракове, нивото на удовлетвореност пада драстично през първите няколко години. Но сред двойките, които не само остават заедно, но живеят щастливо в продължение на дълги години, това, което е водещо е усещането за добота, щедрост и мило отношение един към друг.

Автор: Дерек Ловел

Източник: collectivelyconscious.net
Изображения: Wedding, Marc Chagall (1887-1985)

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK