Под разногласията за средствата се крият разногласия за целите ~ Макс ВЕБЕР

„Правителството е организация, която ви продава най-скъпите услуги с най-ниско качество."

Макс Вебер е германски юрист, икономист и един от основателите на социологията като дисциплина. Кредитоспособният човек - истинският „герой" на нашето време, е „открит“ още през 1905 г. от Вебер като носител на духа на капитализма. „Духът на капитализма е кредитоспособният човек", пише Вебер в основния си труд „Протестантската етика и духът на капитализма“ (изд. Гео Милев) и сам признава, че характерните белези на духа на капитализма са заложени през 18 век в проповедите на американеца Бенджамин Франклин.

Макс Вебер е повече анализатор на своята съвременност и не толкова критик, ентусиазиран от голямата роля на науката в индустриализираното модерно общество. Анализирайки предпоставките за създаване на това общество и неговия капиталистически дух, Макс Вебер приема като естествено подчиняването на моралните ценности на стремежа към печалба.

Maximilian Karl Emil Weber (1864 ~ 1920)

Сам за себе си стремежът към печалба, към печалба на пари и към възможно максимална печалба на пари няма нищо общо с капитализма. Този стремеж е съществувал и съществува у келнери, лекари, кочияши, артисти, кокотки, подкупни служители, войници, разбойници, кръстоносци, комарджии и просяци - би могло да се каже: при хора с най-различно обществено положение - и то във всички епохи и всички страни по света, където е имало и продължава да има обективна възможност за неговото съществуване.

И за децата е ясно, че трябва веднъж завинаги да изоставим някои наивни определения и понятия. Страстта за печалба и в най-малка степен не е тъждествена с капитализма, а още по-малко с неговия дух.

По-скоро капитализмът може да бъде идентичен с обуздаване - най-малкото с рационално регулиране - на това ирационално влечение. При всички случаи обаче го идентифицират със стремежа към печалба на едно постоянно действащо, рационално капиталистическо предприятие, към вечно подновяваща се печалба - към „рентабилност"'. И той е длъжен да бъде такъв: защото ако в рамките на капиталистическия ред, отнасящ се за цялото стопанство, отделно капиталистическо предприятие не се ориентира към рентабилност, то е осъдено да пропадне.

Ние сме свикнали специфично да приемаме модерния професионален човек като „вечно нямащ време“. И както подчертава Гьоте в „Години на странстване“, сякаш измерваме степента на капиталистическото развитие по това, че часовниците вече удрят на всеки четвърт час. Но ние не трябва да забравяме, че първият човек, който през епохата на Средновековието е живял според разпределено по часове време, е бил монахът и че църковните камбани са служели именно на тази негова потребност от разпределяне на времето.

Парите са най-абстрактното и "безличното" от всичко това, което съществува в човешкия живот.

Правителството е организация, която ви продава най-скъпите услуги с най-ниско качество.

Всяко отделно действие и животът като цяло (ако не се превърне в природна случка, а се води съзнателно) означава поредица от най-дълбоки решения, чрез които душата избира своята съдба, смисъла на своята дейност и съществуване.

Човек вече се отнася към печалбата като към смисъл на живота си, а не като към средство за удовлетворяване на материалните си жизнени потребности.

Богатството е съмнително само като изкушение за мързел и греховни земни удоволствия, такъв е и стремежът към него само ако по-късната цел е безгрижен и весел живот. Но като упражняване на професионалните задължения този стремеж е не само нравствено разрешен, но и препоръчителен.

Не леността и удоволствието, а единствено действието служи на недвусмислено заявената божия воля за увеличаване на собствената му слава. Следователно пилеенето на време е първият и по същество най-тежък грях. Продължителността на човешкия живот е безкрайно кратка, за да можеш да се „установиш“ в собственото си признание. Разхищаването на времето чрез общителност, лениви приказки, лукс, дори и с повече от необходимия за здравето сън - 6 до 8 часа - е абсолютно осъдително от нравствена гледна точка.

Работата е предписаната от Бога самоцел на живота изобщо. Следователно бездейното съзерцание е безсмислено, а евентуално и направо порочно, особено ако то е за сметка на професионалната работа.

Алчността е стара като човешката история.

Самият Цинцендорф обикновено казва: „Не се работи само за да се живее, а се живее заради работата - и ако нямаш какво повече да работиш, то или страдаш, или заспиваш завинаги“.

Помни, че парите притежават създаваща и плодовита природа. Парите могат да произвеждат пари, новополучените продължават създаването и т.н. Колкото повече притежаваш в наличност, толкова повече те растат чрез оборота, така че ползата от тях непрекъснато се увеличава. Който убие една свиня-майка, той унищожава потомството й до хилядния член. Който загуби петшилингова монета, унищожава всичко, което би могло да се произведе от нея -цели купчини фунт стерлинги.

Помни, че - според поговорката - един добър платец е господар на всяка кесия. Известният с точното плащане на уречената дата може по всяко време да вземе назаем парите, от които приятелите му в момента не се нуждаят. Това понякога е от голяма полза. Заедно с прилежността и умереността нищо друго не допринася така за напредването на младия човек, както точността и честността при всичките негови сделки. Затова по-добре не задържай и час повече дължимите пари, та твоите разсърдени приятели да не завържат кесиите си завинаги.

Пази се от това - да смяташ за своя собственост всичко, което притежаваш, и да живееш според притежаваното. Мнозина, които са получили кредит, изпадат в подобна заблуда. За да я предотвратиш, направи точна сметка на всичко, що дължиш, и на онова, което получаваш. Ако си направиш труда да се взреш в дреболиите, това би ти донесло следния положителен ефект: ще забележиш как уж незначителни разходи водят до изхарчване на огромни суми - така ще установиш какво може да бъде спестено и колко ще бъде спестено в бъдеще.

Вероятно Бог оставя толкова много хора в бедност, защото смята, че те не са дорасли за изкушението, което носи със себе си богатството. Защото най-често то изгонва религията от човешката душа.

Ако някой, който е очевидно отхвърлен, постигне забележителен успех, то някои хора се успокояват чрез „теорията за закоравелите грешници", че Бог ги прави донякъде съпричастни на успеха, за да ги вкорави и по този начин още по-сигурно да ги погуби.

Както често се споменава в пуританската литература, Бог никъде не е заповядал да обичаш ближния си повече от самия себе си, а само колкото самия себе си. Следователно и самолюбието е задължение. Ако например някой знае, че може по-целесъобразно - и следователно повече в прослава на Бога - да управлява своето имущество от ближния си, то той не е длъжен да му го предостави „от любов към ближния".

Възможното не може да бъде достигнато, ако в света отново и отново не са се стремели към невъзможното.

Има мъже, които превъзхождат жените с красноречието си, но нито един мъж не притежава красноречието на женските очи.

Не всеки разбира, че да създадеш наистина добър журналистически продукт е поне толкова интелектуално изискващо, колкото постижението на всеки учен.

От „Протестантската етика и духът на капитализма“, изд. Гео Милев

Изображение: en.wikipedia.org

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност