Мнозина наричат Букурещ "Париж на Изтока", заради изобилието от красива архитектура, барокови дворци и широки булеварди и зелени паркове. Но под площадите на румънската столица се крие втори град, който не може да се види от туристите. Това е едно подземното царство на аутсайдери и наркомани, живеещи в канализацията на града.
Онези мърляви босоноги хлапета, които някога тичаха покрай влаковете и просеха бонбони, сега са ХИВ – позитивни мъже и жени, слези под земята, за да намерят спасението си при плъховете и спринцовките. Начело на този град на разложението е човек на име Брус Лий, прякор останал му от времето на уличните борби. Баща, наставник, наркодилър на всички, той осигурява безопасност и доставки на лепило за "канализационните деца" от Букурещ, които живеят там от падането на комунизма.
Зората на демокрацията заварва Румъния с претъпкани домове за сираци, гледка, която съвсем не ни е чужда. През 1990 г. поредица от доклади разкриват сцени на пренебрежение и жестокост към децата, напомнящи концентрационните лагери. Именно тогава, напълно изоставени и забравени, много от тях намират своя дом под земята, а наркотиците се превръщат в тяхна единствена алтернатива.
Входът към подземният свят е малка дупка в асфалта от предната страна на гарата, а в късния следобед децата на демокрацията започват да излизат на повърхността като съживени мъртъвци.
