Докато детето не види стоварващата се за удар ръка, то няма да се сети да посегне на другарчето си ~ Лидия КОВАЧЕВА

За красотата на здравето, възпитанието на децата и пътя към дълголетието, споделено от голямата природолечителка

Много хора имат добра представа как трябва да изглежда мотоциклетът или колата им, когато са в изправност - да няма петънце, моторът да работи добре... Но как трябва да изглежда собствената им „машинка", тяхното собствено тяло, когато е в пълна изправност, това те не винаги разбират. Обръща се внимание на външния вид - как е ушита дрехата, каква е шапката, фризурата и т. н., но не се и помисля за това, което е под дрехата. Не е ли необходимо поне веднъж да се свалят дрехите и в този недекориран вид да се застане пред огледалото така, както ни е създала природата. Веднъж поне да застанем насаме със себе си и да погледнем с по-критичен поглед - без снизхождение! Да се поогледаме дали няма някъде някакво петънце, пъпчица, натрупвания по талията, по корема или бедрата. Да се вгледаме в тлъстите „възглавнички", загрубялата кожа, мазолите или още много такива излишни неща, които непрекъснато се прикриват от дрехи, чорапи и обувки, и ние ще се убедим, че те действително съществуват... В този „интимен разговор" лично със себе си в тишината на някакъв вечерен час образът в огледалото може да ви разкаже много...

Половинчатото здраве на цивилизования човек се приема като нещо редно и естествено, както и изключително съкратеният живот на човека. Красотата стана рядко явление, съпътстващо само най-ранната младост. А истината е, че човекът, трябва да остане красив и в детството си, и в младостта си, и в напредналата си възраст - строен, стегнат, без дегенерации и патологии. Няма по-чаровно, по-съвършено и по-красиво същество на земята от човека в неговата истински здрава форма. Това е човекът, който е имал щастието да бъде отгледан и да израсне в точно необходимите му условия, като му е предоставена възможност за пълното и максимално запланувано от природата развитие на физика, интелект и емоционална същност. Той е хранен със съответно необходимата му храна, расъл в естествената природна среда в пряк контакт с природните енергии и сили, както и в съответната домашна атмосфера, гарантираща пълно и нормално развитие. Към него е подхождане с разбиране и година след година е полагана грижа както за физическото развитие, така и за интелектуалния и емоционалния му заряд.

Цялата тази хармония във физическата форма се проектира и в психичното оформяне. Спокойният и добре организиран душевен мир дава одухотвореност на лицето и очите. Естественият заряд от веселост и оптимизъм се проектира в приветлива усмивка. Кожата му, запазила естествена руменина и еластичност, напомня фин велур. Със своята пищност и естествен цвят косата допълва красотата. Истински здравият човек е с градивна психика, обича труда, движението, природата, цветята, животните и хората. Той винаги е хуманно настроен към, всичко живо. Нему са чужди жестокостта, грубостта, безотговорността. Отрицателните емоции са неприемливи за него. Че това е така, го доказват децата. Още с раждането им у тях са вложени честността, добрината, нетърпимост към грубостта, лъжата, побоищата, жестокостта. Още в най-ранната си възраст към всичко това детето проявява нетърпимост, то въобще не ги познава и при сблъскване с тях реагира с плач, страх и протест. Впоследствие проявите на лъжа, жестокост, хитрост, грубост, агресивност или нещо подобно са добре усвоени „уроци" от заобикалящите го възпитатели. Докато детето не види стоварващата се за удар ръка, то няма да се сети да посегне на другарчето си. Докато не се прояви над него насилие, то няма да прибегне до лъжата. Тя е жалкият плод на насилието. Школата за възпитание на малкия човек започва още от първия ден на неговото съществуване и основата се поставя точно в семейството. Докато не му се даде пример за добро или зло, то няма откъде да ги научи. До седемгодишната възраст е сложена основата за цял живот. Всичко започва от дома, а детската градина, училището, приятелската среда и след това обществото са само допълващи фактори на влияния. В естественото си здраво състояние човекът не е черногледец и песимист, той е весел, с естествено чувство за хумор, инициативен, склонен към игри, песни. За него работата е удоволствие.

Не може да се мисли за здраве, ако не съществува пълна хармония между физика и психика. Човекът е емоционално същество и всяко изживяване, било то добро или лошо, отеква като ехо в цялата му същност, като оставя своите положителни или отрицателни последствия. Полагането на основата на душевната същност на човека започва от най-ранното му детство. Но за съжаление не винаги при възпитателната работа с децата възпитателят е наясно със задачите си. Често стремежът е само към външния вид - зачервени бузки, налята фигура, като се пропуска нещо много съществено - изграждането на добра психична форма и етика у възпитаника. Детето се ражда без каквито и да са познания и възприема модела на заобикалящия го свят, а точно това обикновено започва от семейството - майката, бащата. Задачата им е отговорна. С изграждането на спокоен и хармоничен вътрешен мир в душата на детето се дава възможност за постигане на същата хармония и във физическото развитие. Върху душевната настройка трябва да се работи съзнателно и с търпение още от най-ранните детски години, да се постави задача у детето да се събуди интерес към живота и радост от контакта със света. Детето трябва да се научи да се смее, да се радва, да възприема с радост живота около себе си. Да се изгради у него етичност, хуманност, доброта, любов и уважение към човека, веселост и чувство за хумор, както и грижа за другите. Социалното чувство се изгражда още в детската възраст. Култивирането на веселост и хумор у детето е важно - те са добри помощници в живота. То трябва да умее да пее, да играе, да усеща веселата страна на живота. Там, където характерът е оформен с хитрини, агресивност, лоши мисли към близки и към обществото, човекът е не само бъдещ нещастник, но и бъдещ посетител на лекарските кабинети. Оформянето на душевната същност, както и на неговата физика, не се ограничава само в детските години. Тогава се полага основата и се дава ход на предстоящото развитие на човека, като тази работа трябва да продължи цял живот. Много често по незнание или по други причини във възпитанието се допускат пропуски, които по-късно се отчитат като прекалена затвореност, срамежливост, липса на самочувствие, конфликтност или нещо подобно. Самовъзпитанието трябва да продължи цял живот и това е действително сериозна работа над самия себе си.

Чувствата имат нужда от развитие. Интелектът - също. Ако цял живот не се попълват знанията с интерес към всичко ново, задължително се изостава. Този, който остава на едно място с постигнатото на младини, ще се озове в изолация и ще се смята за остарял. Човек, отрекъл самовъзпитанието, в своята старост достига до дегенеративни физически и психични отклонения: старческо слабоумие, неврастения, конфликтност, мнителност, скъперничество, егоизъм. Няма по-грозна картина на старостта от ежедневието на един оглупял свадливо егоцентричен човек. На възрастния му прилича да бъде мил, благороден, да обича децата и всички около себе си, да има богат заряд от знания и по един умен и тактичен начин да е в полза на младите хора около себе си. Няма ли го всичко това, той не е разбрал една от задачите на живота си. Въз основа на изследванията, които геронтолозите правят върху дълголетници и столетници, се идва до заключението, че душевната нагласа на човека играе съществена роля за запазване на здраве-то, а с това и за удължаване на живота. И истината е, че нервен, зъл, сприхав, мърморко, завистлив, скандалджия, грубиян, скъперник, егоист - не може да достигне дълголетие. Той няма най-важните предпоставки - благоприятната душевна хармония, създаваща и съответната хармония на физиката. Разрушителната, деструктивна енергия на този човек за съжаление пречи не само на него, но и на околните. При изследване на столетниците в Кавказ френската геронтоложка Сула Бенет дава своите заключения като причина на дълголетието и добрата форма на изследваните столетници. Тя пише: „Животът на кавказците се ръководи от стриктен етикет. Тук учтивостта и гостоприемството, любовта към човека са задължителни. Тези качества се развиват у децата още от най-ранната им възраст. Дава им се много либерално възпитание, като никога не се бият, никога не се хокат и не им се вика. Кавказците се стремят да развият у детето самостоятелност и контрол над себе си. Децата се възпитават да уважават възрастните. Дядото, бабата са примери, на които трябва да се подражава и от които се учат. Затова на тях никога не се прекослови и не се възразява. Всичко това се приема като нещо естествено и установено. Там хората се научават да приемат нещата спокойно и да владеят своите чувства, което им помага и за преодоляване на трудностите в живота, на душевната мъка, пред която те застават с лице. Те се научават да я завоалират и да я превъзмогват. Отклоняването от установените обичаи се смята като слабост..."

Избрано от „Гладът – приятел и лекарство”, Лидия Ковачева

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK