Суровоядството е част от модерното диетолечение при много болести ♥ Петър ДИМКОВ

(1886 ~ 1981)

~ Диета и ястия

Какво представлява диетата? Нищо друго освен спазване на известен режим в храненето. Като се постави на диета, човек трябва да знае с какво и отгде да започне. Затова строго индивидуализираната (нагодена лично за определен човек) диета допринася много за лечението. Определенията, като: леко смилателна, хранителна, здрава, нездрава храна твърде малко значат за лечебната практика. Това, което е здрава храна за един болен, е нездрава за друг, страдащ от друга или дори от същата болест, защото значение имат не само съставът и вкусът на храната, но и това, как я възприема и преработва организмът. Когато се предписва диета, винаги да се има предвид, че някои хора имат вродено отвращение към известни храни. Трябва да се вземат под съображение още възрастта, полът, общото състояние, състоянието на храносмилането при болестта, занятието и т. н. Няма строги диетични правила за разните болести, а общи насоки относно използуването на различните хранителни продукти. Затова и диетичната храна на болния трябва да се определя индивидуално. Трудно е също да се определи границата на поносимостта на един болен стомах. Често една ябълка се оказва достатъчна за него, а две го претоварват. Всичко прекалено вреди на здравето. Нека не забравяме, че това, което даваме на стомаха, трябва да се смели. Затова умереността в яденето и пиенето е основа за трайно здраве. От голямо значение са и приготовлението и поднасянето на храната - храната трябва да е приятна за окото.

~ Диета със сурови храни 

Под суровоядство се разбира хранене изключително със сурови плодове, сурови салати и зеленчуци. Тази храна участва в модерното диетолечение при много болести. Тя обаче не може да се отрече и като един добър хранителен режим за продължително време. Суровоядците се хранят със сурови плодове, орехи, салати, моркови, грудки и други, които са вкусни само сурови. При това всички хранителни вещества, витамини, соли, фермента и други се приемат в непроменен вид. Суровоядството обаче не е лесно поносимо, особено за някои страни с по-суров климат. Всеки суровоядец трябва добре да бъде запознат с основите на науката за храненето, за да не изпадне в грешки, в каквито изпадат и много вегетарианци. Те се хранят еднообразно и недостатъчно и се подлагат на хронично гладуване, което се отразява зле върху здравето им. Суровоядците се чувстват добре, без да употребяват топло ядене и питие. 

Суровата храна внася много малко готварска сол в организма и това е голямо предимство, особено за предпазване и лечение на високо кръвно налягане. Добре понасят суровата храна децата: плодове, салати, моркови, зеле, орехи, покълнали житни зърна или вместо тях накиснат нахут, кисело зеле.

Прибавката на хляб и мляко улеснява много храненето със сурова храна, като я прави по-разнообразна и по-полезна. Суровата храна във вид на салати може да бъде постоянна прибавка към обикновената вегетарианска просто сготвена храна. Един или два дни в седмицата може да се прибягва до пълно суровоядство. 

Смилаемостта на суровите продукти може значително да се подобри, когато това е нужно с оглед състоянието на храносмилателните органи, чрез надробяване, прекарване през ренде или пресоване. Най-лесно се понасят сочните плодове: ягоди, малини, зрели зарзали, праскови. Леко се понасят младите летни зарзавати, като салати, зелен и чеснов лук, млад грах, млади моркови и целина, цветно зеле и др. Калорийната стойност на суровата храна в зависимост от избора на отделните продукти и количеството им може да се колебае от 800 до 2 500 калории. Чрез прибавка на зехтин, орехи, майонеза, сухи плодове калорийната стойност може още повече да се увеличи. 

Народната медицина често прилага лечение със сурови храни при следните болести: затлъстяване, запек, някои стомашно-чревни заболявания, пълнокръвие, някои бъбречни болести, чернодробни болести, захарна болест, сърдечни болести (плодови и зеленчукови дни), подагра, ставни заболявания, заболявания на щитовидната жлеза, мигрена, повишено кръвно налягане, възпалени и запушени вени, кръвни съсирвалия, атеросклероза и други. 

При прилагане на суровоядството е необходимо теглото да се контролира редовно. При тази диета зеленчуците (моркови, гулии, зеле, лук, ряпа и др.) се настьргват на ситно или се смилат със специална машина или пък с машина за мелене на месо; прибавят се орехи, бадеми, лешници (смлени или счукани), мед, лимонов сок и се ядат без хляб и без друго ядене. Строго приложено, суровоядството дава много добри резултати, стига плодовете и зеленчуците да са измити много добре. 

От зеленчуците най-пригодни за сурово ядене са моркови, червено цвекло, кисело зеле, краставички, керевиз. Зеленчуците трябва да са накълцани или пресовани през машина. Те се приготовляват с растително масло и лимон, кисел каймак или майонеза, приготвена с растително масло, лимон и жълтък. Прибавката на хрян, лук, кимион, чубрица, магданоз, копър и други подправя вкуса. При едно ядене се употребяват един или два вида зеленчуци. Зелената салата подхожда на всичко. 

При образуване на газове в червата не трябва да се употребяват плодове и зеленчуци едновременно, а също да се ядат разни плодове едновременно. 

Хранителни са сурови овесени ядки (квакер), ечемик и жито във форма на булгур. Разните видове булгури се накисват за около 12 часа във вода, мляко и каймак, или пък кисели ягодови плодове (ягоди, малини, къпини, френско грозде, грозде и др.) и се ядат с плодове и мед. И най-убеденият суровоядец няма да има нищо против, ако употребява от време на време хляб, мляко, прясно сирене, варени картофи. 

Диетата със сурови храни се състои от плодове, богати на мазнини (орехи, лешници, маслини), от сушени плодове (смокини, фурми, грозде), от пресни плодове (банани, ябълки, круши, грозде, портокали, лимони) и от зеленчуци (моркови, зеле, салати, спанак). 

За закуска се препоръчват пресни плодове 150-200 г, 20-30 г бадеми или орехи, чаша липов чай, 1-2 сурови яйца, мед, краве масло в зависимост от сезона и вкуса. 

На обяд и вечеря - същото с прибавка на суров зеленчук под формата на салата с чашка мед (размит с вода) и сок от грозде (приготвен без всякакви химикали), немного дървено масло (зехтин, не олио), сок от лимон вместо оцет. 

Този начин на хранене продължава известен брой дни в зависимост от хода на болестта и от волята и желанието на болния. След известна пауза се повтаря няколко пъти през годината, като това се повтаря всяка година. 

Успехът зависи най-много от твърдата воля да преодолеем навика и влечението си към обикновената варена храна. Диетата на суровите храни не намалява апетита, нито предизвиква несмилане на храната (диспепсия); напротив, възбужда лигавицата на стомаха, действа механически, защото увеличава несмилаемата част от храната.

От: „Българска народна медицина“ Том 1: Природолечение и природосъобразен живот“, Петър Димков, изд. „Астрала“, 2001 г.
Снимка: Петър Димков (1886-1981); petardimkov.com