Тълкуванието на Ваклуш ТОЛЕВ
Тази зодия е ръководена от Венера, която е красота и любов, и за цвете има маргаритката. Ахатът му носи сполука и го пази от нещастие.
21 април ~ 22 май
(Charging Bull Painting by Arno Bruse)
Зодия Телец или Бик (както известни народи или известни астрологически определения дават) има свой покровителствен, защитен и хранещ го планетен знак - това е Венера. Венера, богинята на любовта, съпроводена и с еманациите на Нептун, който подсилва любовната фантазия, ражда максимализма. С това, и тъй като Бикът е в неподвижните, в твърдите зодиакални знаци, естествено е тогава, че Нептун допринася много за разгръщане и разширяване на неговото въображение, по отношение на любовта. Любовта като добродетел винаги е съществувала, макар че Венера подсилва повече това, което наричаме земна любов, подхранва това, което е будност за усещане, с оглед на човешкия род. Но не оная евтина еротичност, която се смесва понякога със самата добродетел. Логично е едно - че самата добродетел е съществувала преди разделянето и диференцирането на половете, за да дойде потребата от еротичното в любовта, като необходимост, тъй като трябва да се развива, да се възпроизвежда човешкият род. Това никак не значи, че тази любов няма вложена необходимост да премине в служение на Учението на Духовната вълна на Любовта.
В различните митологиите този знак има различни наименования: за вавилонците той е Бик, както и за нас в Европа се нарича Телец (Бик); за китайците под този знак е Крава или Вол.
Тази зодия, както казахме, е ръководена от Венера, която е красота и любов и за цвете има маргаритката. Но, когато я делят на декади - в първата десятка тя има за цвете гергината, във втората си десятка (от 1-ви до 10-ти май) - момината сълза. А в Християнската мистериалност, сълзите се считат, че са сълзите на майката на Иисуса Христа - Света Богородица (такава е поне легендата). И има едно цветенце, което се нарича богородичка (аспра) и то може да символизира цветето в тази декада на Телеца. В третата десятка е т.н. тубероза, която символизира в този зодиакален знак недоверчивостта, съмнението, ако щете понякога неспокойствието, но в същото време пък създава семейното спокойствие и семейната хармония.
Зодиакалният знак Телец, който е земен и е под влиянието на Венера, е и, както казахме, неподвижен. Той може да създава или да храни енергиите повече на разумността, на реалната практичност, защото той не е сатурнов тип, който трябва да нарушава, да търси и да сменя. Затова и в някои други митологии ще го намерим символизиран чрез оръжията - онези оръжия, които имат средната размерност. Не късите, каквито са да кажем нож, кама, не каквото е копието, а от средните оръжия, какъвто е боздуганът. Ето го и в средината между тези, които могат да нарушават (нормалността или реално мислещия и разумния човек) и онези (прекалено въобразяващият си и Козирога) - качващи се из върховете, за да търсят нови пътища и нови духовни вълни. Ето и тук - той не е копие, което може да бъде хвърлено далече; не е стрела, която може да се пусне; не е и кама или нож, която трябва от упор да ви удари. Едно разстояние - това е неговата разумна трезвост, това е търсеното спокойствие - нито да е близо, нито да е далече. Виждате колко много неща крие в себе си. В същото време Телецът има равновесието да обича живота повече в междината, която можем да наречем човек - Природа - Бог. Той е фактически природен човек (ако можем така да го наречем).
Не обича много разправиите, но е изумително сприхав. Амбициозен е в размерност, но обича да има главенство. Добре се ориентира, защото притежава известна артистичност, с която може да си извоюва място и по този начин да бъде бранен, тъй като предимно под влиянието на Венера, любовта и наслаждението му са основно битие. Освен това е твърде патриархален.
Не му е чужда завистта. В отрицателните му качества можем да прибавим и до известна степен бохемството (не подчертано), сладникавостта, която е присъща повече на жените в този зодиакален знак и както споменах нормалното фантазьорство. Защото не може под давлението на Венера да няма и известно минаване границите на реалното мислене, за да се обогатява с въображение, с фантазия. Телецът не обича да приема съвети, но не му е чужда назидателността.
В немската митология този знак се приписва повече на Богинята на изгряващото Слънце. И знаете, че се изобразява с един кръг, на който има рога. Двата рога на Телеца са били във всички времена и във всички митологии поставяни, и те са безспорно, и двата полюса, с които той прави равновесието си. В това отношение нашата поезия много добре казва: "рог извила, или рога извил Месец."
Телецът е посветен предимно на богинята на Луната и неговото въздействие или нейното въздействие, върху родените под този знак, играе голяма роля. Именно Луната създава най-голямото въображение и тя е, бих казал, молитвеният праг на поетите. Така Телецът е внесен във всички митологии и дори с основание ще се каже, че има космичен характер, щом е бил посвещаван на Луната, а Луната е била жизнено поприще на човека много преди, а и сега още има свои нескъсани астрални връзки. От там ще видите и намерите определение за лунатиците, тъй като астралната им тъкан още не е скъсала връзката с Луната. И затова може да се каже, че има едно въплъщение на космично начало. Разбира се, в Индия го има преди повече от 3000 години. Оставени са храмове, в които Телецът е едно божество, наречено Нандин, което се счита дори за символ на Шива.
В някои от митологиите ще го намерим като Осел (например в еврейската). Казвал съм защо Христос възседна осела, за да влезе в Йерусалим, а не коня. Защото оселът е кротостта и казано е: "Твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал ослица " (Матея 21:5), защото той първом е носещият. Телецът е носещият планетата ни. Той е стъпил върху гърба на Голямата риба, а на неговия гръб - канарата, на която се намира Земята. И нищо чудно, че Телецът символизира в Индийската религия Шива, който все пак се счита, че е въплъщение на Луната.
Ето защо Бикът или Телецът го има във всички митологии. В Персия ще го видим като Бог на Луната, който е Нана и е изобразяван със синя брада, защото на тази зодия цветът е син. Така идеята за Бика или Телеца, както ние го казваме, продължава и във финикийската митология. Там ще намерим как той е призован от Богинята на Любовта, на която Гилгамеш и бил отказал любов, да дойде и да изсмуче водите на реката Ефрат, за да бъде да наказан любимият й. Но Гилгамеш побеждава Бика, преди е изпил водите.
В славяните също го намираме, само че като жертвопринос. Като жертвопринос го намираме и в староеврейството вече съвършено ясно. Но преди това ще го видим като Златен Телец. Моисей се качва на планината, за да получи Десетте Божи заповеди, а евреите го чакат и на своето хорище си правят Златен Телец, и около него играят митологичното си хоро. Когато се връща, разгневен от идолопоклоничеството им, той счупва скрижалите.
Общо взето в Средиземноморието Телецът често е олицетворяван като израз на Юпитер, на Зевс - Гръмовержеца. От тук е и този парадокс, да се търси и в нашата фолклорност и се определя с подобен знак, или подобно жертвоприношение да се прави на Свети Илия. За мен една такава аналогия между Зевс, който хвърля гръмотевиците и Свети Илия, който с колесницата си прави гръмотевиците е парадоксално невярно.
В митологията на Египет това е Апис - официално божество. Този Апис е черен с бял квадрат на челото, обратно на Гръко-римския Бик, който е пък бял. Така навсякъде ще намерим зооморфност на боговете и полубоговете (един Апис, един Кентавър, Свинкс...), навсякъде ще намерите идеята за животното като несъбудено, неосъществено човечество. И така в религиите той ще стои.
Наред с това в гръцката митология ще намерим как Зевс се преобразява в Бик, за да подмами Европа - красивата девица (дъщерята на финикийския цар). И така, тя се качва на неговия гръб и той я пренася отвъд морето на остров Крит. Европа е влюбена в него и така те имат своето поколение - трима синове - Минос, Радамант и Сарпедон. Знаете, че Минос и Радамант са съдии в царството на Адеса. Така девицата Европа става родителка на едно правосъдие. Буквално преведено името й значи "с широките или големите очи" - епитет, който е даван на Селена (латинското име на Луната). Ето пак се затвори кръгът - тя е символизирала Луната. В такъв случай Луната наистина можем да я свържем с едно предшествие на човешките раси и да я сложим като събудена необходимост в третата коренна раса, когато човечеството е имало по-реална връзка със своята отвъдност.
Рогата винаги са били символ на изобилието - оттам е и Златният рог на изобилието, от който е хранен, гледан и отгледан и Дионисий. Ето защо и тук енергията да се вземе е същественото. Ето защо на царствените корони (особено на египетските фараони) ще намерите рога сложен - който взема енергии и става рог на изобилието. Има рога, които трябва да приемат свръхенергии, за да търсят върховните пространства - това са рогата на Козирога; има рога, които ви са потребни, за да водите борба, а не за откривателство - това е Овенът; и има рога, чиято широта е неотправена нагоре, за да проявят устойчивост, да приемат енергии, които подхранват и дават сили. Това, което наистина Телецът притежава.
Телецът се определя с една много интересна формула - делят го на три съдбовности. Едната е датата на раждането, с която се обуславя т.нар. предопределение, другата е мястото на раждането, с която определя тенденцията му и третата - с оглед социалното положение на родителите, от които идва. Така че когато се разглежда астрологически един аспект от този, който е роден в Телеца, трябва да се каже и датата, и мястото, и социалното положение на родителите. Ето три фактора, които можем да наречем: предопределение, тенденция и шанс. Три елемента, от които трябва да определим (във възможните граници на далновидността), поради планетното разположение, битието на даден човек. И така се правят хороскопи. Разбира се, там трябва да се сложат и таблиците на възмездието.
Бикът, понеже е с елемент Земя, е свързан със земеделието. И точно тази благодат при него трябва да се знае - че той трябва да премине през Слънцето. Като съзвездие трябва да даде израз на работа на нивата. Този, който носи Земята на гърба си, трябва и да я обработва. И затова неговият израз и неговият белег върху тялото са шията и ушите - степени. Не можете без хомот. И в битието си роденият човек под този знак, ще не ще, трябва да прилага голямо трудолюбие, т.е. това, което Бикът трябва да сложи на своята шия, за да влачи колата на развитието си. Шията е неговото място и гърлото. Това е за световния човек. И ушите, заради степента на послушанието.
Така че, той като съзвездие вече, на небето, се илюстрира с един от синовете на Яковото поколение - Исахар или с Исахаровото племе, Исахаровото коляно, които са били трудолюбиви и служещи на другите. Така Телецът е в една пряка служба на другите. И затова именно в превод Исахар е силно магаре, върху което лежат два товара. Значи той ще носи товара на Земята и товара на амбицията, с която трябва да се отвори тенденция, ползвайки шанса и датата на предопределението. Това е, което го прави и колкото много здравеняк (естествено видимо разбира се - това не може да бъде оспорено), толкоз много и амбициозен.
В друга една митология го наричат Бобър, който се стреми към независимост. И тъй като ще трябва да се оправи в една среда, трябва да проявява изумителна будност в изобретението. Ето още едно качество - изобретателност. И в такъв случай трябва да търси индивидуализация, защото ако не сте индивидуалност, не можете да раждате изобретения. Или - изобретението, което може вашата разумност да даде ви индивидуализира.
Можем да кажем за Телеца (което много добре се забелязва, когато е впрегнат понякога), колко е навъсен, колко е потаен и саможив. Разбира се, както винаги съм казвал, никой роден в една зодия в цялост не може да е само неин по простата причина, че той идва с един отработен астрален и ментален свой субстанциален свят. Някои идват със свой отработен и интуитивен свят, който са градили в столетия, в хилядолетия. А защо в даден момент една дата на раждането ще бъде тази на зодиакалния знак Телец - това е предмет на далечно виждане какво е имал да научи (дали да сложи хомота...). Но той носи всичко от миналото. Отделен е въпросът колко от всяка зодия е, и до каква степен е усвоил и приложил. В някого ще намерите търсачеството. Това, което Христос казва: Търсете, и ще намерите; в други ще намерите: Чукайте и ще ви се отвори, защото не може да се качи горе, но го има като потреба; и в трети: "Искайте, и ще ви се даде" (Матея 7: 7). Всичко е казано и всичко е дадено. Така че, когато човекът идва и тъй като има известна закономерност (може би не всякога в такава строгост, в която се мисли) през седем прераждания да се сменя и половата формация (т.е. принципите Мъж, Жена), безспорно, с това се сменят и зодиакалните присъствия. Или това, което е казано - рождена дата, която е предопределение. А този, който е завършил в голяма степен своето развитие, може в себе си да носи всички зодии. Но това съвсем не значи, че той във всяка от тях всичко е усвоил и се е освободил от отрицателни черти като едно бохемство или фантазьорство... Те са нужни за дадената му възраст: възраст на мисъл, възраст на духовна будност. Така че когато кажем, че той може да дойде с дванадесет зодии, не значи, че е съвършен в такава степен, че няма да прояви някои от тези качества, които за дадения момент се наричат отрицателни. Не бива да се схващат нещата в тяхната буквалност или в тяхната идеалност.
Нека когато човек надникне в тези зодиакални знаци и изчетените плюс-минуси, не се хване за главата и да каже: "Ох, какво съм бил!" Не! Човек е много по-цялостен, много повече от един зодиакален знак. А защо сега е в този (пак повтарям), е предмет на далечно виждане. И понякога потребността може да бъде равна на шанса. Тогава вече влияе социалното положение на родителите. Но когато една личност сама определя времето, сама определя мястото си, тогава, безспорно че социалното положение няма да играе роля, а той просто го ползва, за да може да се илюстрира в такъв момент, в такава среда, заради определени неща. Така че не трябва да си слагаме воденичен камък и непременно да се каже: "Ето моята зодия какво ми донесе". Всяка зодия е потребна, за да се развие всичко.
И всяка зодия си има скъпоценен камък, който трябва да се знае, а също и кога и как да се носи. Така че и Телецът си има своя - ахата. Той, казват, му носи сполука, пази го от нещастие. Разбира се, може да си избере от обикновените камъни, например бял корал или някои опали. Ведно с това Телецът има и известни талисмани необходимости, каквито всеки зодиакален знак крие. За него, това е сапфирът, който е и талисманът на влюбените. А Телецът не може без това, защото е под влиянието на Венера (Venus). Венера дава и поезия, отработва и изящен вкус. Ето защо някой ведно с хомота, който ще носи, ще трябва под влиянието на Венера в този именно зодиакален знак да дойде, за да събуди или да разгърне, или да пожъне (ако е сял) поетично въображение, изящен вкус, чувствителност към артистичност ... Така че, благотворното влияние, което има Венера върху човечеството се знае. Защото колкото и да й предоставяме еротичното начало, тя не е само еротизъм, тя е и благоразположение, а щом е благоразположение, Венера има една благодатна сила върху човечеството. Затова се прави сравнението, че тя е така щедра в благодарността си, както е и Юпитер.
Така трябва да се схващат тези неща, за да вземем техния добър аспект. За Телеца не се изключва и гениалност. Един Фройд е Телец, един Леонардо да Винчи е Телец. А какво е имал да учи Леонардо да Винчи... Неговата Мадона също крие тайни - Мона Лиза е един таен приказ. И какво разкриват сега компютрите, че това е неговият образ вътре. Така че, не е лишен роденият в Телец от гениалности, не е лишен от вдъхновение, както и в отрицателния знак, не е лишен от умопобъркване. Антитези има и те са необходими за баланс. Нежността, изящността, която дава Венера, не лишава човека от небрежност, която също много често се забелязва; не лишава човека от разпуснатост, защото обича сладникавостта , венериния тип.
Пътят му е трудолюбието, устремено в търсене на високо мислене. И тук вече трябва да кажем защо Телецът, сложен на окомера на Посланието, го свързваме с третата точка:
Отворен е новият храм - там има: олтар, трон и жезъл; чакаме Вашата жертвена дързост.
Значи не е Телецът, който отваря. Но той е, който може - с трудолюбието си, със събуденото си внушение, със своята устойчивост, на която се крепи цялата Земя, и с това, че е земен и неподвижен, т.е. твърд (това е неговото естество) - в отворения храм да намери това, което е посочено. А именно: олтар - който той може да защити със своята сила, може да му се пренесе в жертва за каквато, безспорно, е бил обречен; трон - може да защити трона на Богинята на Луната (като знак на духовна будност и вземане чрез неговите рога на духовни сили е сложен в тиарата на египетските фараони); жезъл - може с него да отработи оная нива, за която е бил предназначен и да създаде онова, което в края на краищата най-много те (Телците) крепят, и на което най-много се дължи религията - традиционността. Защото традиционност е негово качество.
Така можем да кажем как ще хармонизира нашето поведение в един резонанс с този зодиакален знак. Родени или неродени в тази зодия в продължение на един месец тя ни съпровожда. И всеки прави своето в олтара, на трона и с жезъла. Енергиите в този месец, именно енергии на трудолюбие, внушение на устойчивост, артистичност, чувство за изящност, въображение, ни дават основание да направим от трона си повече от обикновеното и от храма си - светилище. Така ние можем да хармонизираме това, което ще наречем, чаканата от нас, жертвена дързост. А тази жертвена дързост е да се работи над нивата на Мъдростта, за която сме обречени, колкото и да не щем дори. Защото дадена е идеята за един нов храм, сложени са знаците, с които Мъдростта се определя за ново битие и служение. Тогава нужна е жертвата, нужна е устойчивостта, нужна е и ръката на нашата дързост. Така се свързваме със зодиакалния знак Телец, с Посланието на Логоса в Неговото Искане.
Какво е голямото, за да има радост? Победа над нещо - огън, който гори и изгаря, но не ви пояжда. Ето това е в този зодиакален знак, който може да създава и хаос, и смут; който може да създава разочарование, неимоверна радост или го виждате като максималист с въображението на родената фантазия на богинята Афродита (защото тя самата е една фантазия и една нереалност). Афрос от гръцки значи пяна. Пяна, от която е направена тя. Изчезва, изчезва... Пяната я хващате и я няма. Така е и любовта, а е направена цяла богиня. А у нас е събудено... и е извършена превратност. Станали сме по-любвеобилни, по-добри - това, което може да направи Богинята на любовта. А знаете в Пигмалион, че тя съживи направената от слонова кост статуя на Галатея. Значи, Богинята на любовта може да оживотвори едно материално тяло. И пак в осъществяването на Посланието и на зодиакалния знак на Телеца е посочена третата точка от искането за личното ни действие. А тя гласи: „Поискай, Господи, послушание, което ме освобождава от себичност!"
Когато любовта влиза в нас и тъй като тя ведно с другите добродетели сътрудничи за нашето съвършенство - било като предопределение, което е дадено за тези, които са родени в тази дата, било като място на раждането като тенденция (тъй като всички сме родени тук, за да направим светилище и храм), било като социално предназначение или шанса, който ни е даден за съответно време (не от това само да изходим от родителите, но и от това, което ни е дадено) - може и трябва да събуди в нас едно искане да бъдем послушни, за да намерим ключа да се освободим от себичност. Защото никоя любов не е само за някого - тя е за всички.
И ние не бихме били добри послушници, ако я запазим само за себе си. И затуй искането е да ни освободи от себичност. А когато сме свободни от себичност, тогава можем да свършим това, което тя дава на света, а именно да направим света максимално божествен. А знаете какво казах - че Пътят Голготски е свършил и че сега сме в Път божествен. В такъв случай зодиакалната значка на Телеца с неговата планета може да ни послужи да направим, да ходим пътя си свободни от себичност - Път на божествено служение!
Изображение: Wikimedia Commons