Един път ме попитаха - ти си умен, защо не си богат? Аз отвърнах - ти си богат. Защо не си умен? ~ Жак ФРЕСКО

(©Vesa Rahkola, photography&post)

Когато го видиш за първи път, гледаш как на сцената се изкачва старец, приличащ на гном. Но когато започне да говори, чувстваш мощта на изключителен ум и духовност. Понякога, заради неговата енциклопедичност и воля да преобрази света, го наричат Леонардо да Винчи на двадесети век. Фреско със сигурност е един от най-великите ни съвременници, а идеите му грабват въображението на всеки човек, който има поне минимално чувство за социална справедливост и наблюдателно око за недъзите на политическите системи.

Определян е най-вече като дизайнер, футурист, социален инженер - с уговорката, че човек с толкова широка мисъл трудно би могъл да бъде проумян просто през дадена професия.

Фреско има много патентовани изобретения; хирургически инструменти, уникални строителни технологии, разработки в областта на въздухоплавателните средства. Силата му обаче е най-вече в онази тема, развълнувала ума още на древните гърци - стремежът на Фреско е сходен с архиамбицията на Платон - да опише, измисли и предложи идеалната държава, общност и модел на живеене. За разлика от повечето хора на науката, Жак Фреско има още един стимул за дейността си, който е извън обичайните заподозрени - като кариера, академични трудове, желание за известност и т.н. Това е собствената му биография.

Понеже 100-те години, прекарани през опустошителния от войните и изпъстрен с кризи ХХ век, неминуемо остават следа. Ако нашите спомени делят света на преди и след мобилните телефони и компютрите, неговите спомени и опит са много по-отдавна. От върха на своя близо век Фреско може да си спомни зараждането и развитието на почти всичко, което ползваме в бита си днес - перални, прахосмукачки, телевизори, хладилници, радио, компютър. Пред очите му минават и онези събития, които с мъка сме запомняли в часовете по история.

Споделя, че най-голямо влияние му оказва Голямата депресия (1929-1933) на която е не само свидетел, но и потърпевш. Вижда как милиони остават без работа, бездомни и гладуващи, а прогресът на следвоенна Америка внезапно рухва. Една от най-големите икономически енигми на столетието има просто обяснение от Жак: "Фабриките работеха. Ресурсите са непроменени. Хората се трудят. Защо обаче Америка бе парализирана от тази криза? Защото тогава тя се водеше по остарели правила, наложени от група хора за техен интерес, който доведе една държава до унищожение", казва ученият.

По-късно се сблъсква и с цялото безумие на Втората световна война, изтреблението на милиони хора и нестихващата смърт. Вижда как се прахосват сили и ресурси, които биха могли да преобразят света и да направят хората щастливи. Но действа някакъв зъл сценарий, към който Фреско никога не е проявявал особена толерантност - всяка криза предизвиква в него особено и хуманистично съжаление - че би могло да е друго, че хората биха могли да избегнат страданието, бедността, корупцията и това не е утопия, а шанс, от който можем да се възползваме.

След Втората световна война започва неговият дълъг път, който смайва с мащабите на онова, с което се е заел - да промени света из основи, противопоставяйки се на системата, със страстта на Нео, опитвайки се да избяга от Матрицата.

Движението "Цайтгайст"

През 2008-а Жак Фреско става един от идеолозите на движението "Цайтгайст" (Духът на времето) - мълчаливо подминатите от властите филми, които в същото време трупат изключителна популярност в интернет и набират все по-обширно ядро от съмишленици. "Цайтгайст" не признава класи, правителства, раси и каквото и да било разделение между хората. Движението, не за пръв път в историята, взема на мерник капитализма, схващан като остаряла социална система, която поради вътрешно присъщи недостатъци довежда до все по-голямо социално неравенство, войни, бедност, глад, безработица и престъпност. Теза, която преди финансовата криза звучеше като отживелица, но с всяка следваща година след 2008 г. трупа все повече привърженици.

"Цайтгайст" цели внедряването създаването и прилагането на нов социално-политически модел, чиято основна сила са технологиите и науката, в комбинация с интелигентно и справедливо управление и разпределение на природните ресурси. Логиката на Фреско е сходна с тази на насочения срещу системата "Боен клуб" и прословутото "Работим професии, които мразим, за да си купуваме неща, от които нямаме нужда". Жак смята, че производството хаби ненужно много ресурси поради безсмислената настървеност към консумацията. Според Фреско и "Цайтгайст" един изкуствено създаден двигател на съвременните общества е демонстрацията на статус, доказван чрез покупката на все по-скъпи вещи. "Защо мислите, че хората развиват толкова силна пристрастеност към покупките? Защото още в детството са научени така от безсмислени и ненужни подаръци. Икономическата система на нашето общество е създадена така, че да се поддържа разхищението. Иначе пазарната система не би могла да съществува. Днешната консуматорска култура е изобретена и наложена именно заради желанието на корпорациите за по-голяма печалба. Те харчат повече пари за реклама, отколкото струва самият производствен процес. Работят усилено, за да създадат лъжлива нужда, която вие да задоволите. Защото системата се крепи на така нареченото циклично потребление, което изисква непрекъснати и увеличаващи се нива на потребление. От критично значение за вещите е да се развалят, да дадат дефект и да губят валидност след определено време. Колкото по-дълго някоя стока е в употреба, толкова по-трудно става поддържането на цикличното потребление, а от там и на самата пазарна икономика. Истината е, че икономиката въобще не се занимава със задоволяването на човешките нужди. А със самата себе си", казва Фреско. Което дори не е най-големият дефект на системата. Той е изразен и в друго - че е наложен привидно неизчерпаем модел за консумация, несъобразен с това, че земните ресурси са изчерпаеми. Което, казва Фреско, означава само едно: икономически и социален срив, заложен като детонатор с неколкогодишен закъснител в бъдещето. Един от най-известните епизоди на "Цайтгайст" се занимава и с парите от дълг към банките. Просто е: когато вземаш заем, трябва да върнеш повече, отколкото си взел, което на практика означава, че създаваш пари от нищото. А те трябва да бъдат обезпечени чрез печатането на още повече пари. Един безкраен растеж и класическа пирамида. "Нищо не расте вечно и задължително се стига до инфлация и банкрут", казва ученият.

Съвременното общество почита и крепи основите си на не един фалшив мит, ни казва още Фреско. Такъв е например митът за човешката природа - че хората били съревнователни по природа, индивидуалистични и егоистични.

"Този мит е изкуствено създаван. За да поддържа безжалостно експлоатиране, понеже богатството идва често от проблемите на другия", смята Жак. Според него психиката не зависи от гените, а само и единствено от средата. Ако обществото и родителите възпитават в децата още от малки култ към вещите, към материалното, то несъмнено те ще се превърнат в такива след време.

"Няма такова нещо като индивидуалност. Просто всички сме продукт и следствие на влиянието от средата. Всеки е отражение на културата, в която живее. Като ви кажат "мисли самостоятелно", вие не можете да го сторите. Защото всеки от вас мисли като американец, французин, германец, грък или италианец" - казва на една от лекциите си в Стокхолм Фреско.

Един от най-очевидните, но често подминавани в западната и европейската култура заради надмощието им аргументи срещу несъстоятелността на системата, е наличието на бедност. "Ресурсите са толкова несправедливо разпределени, че бедните просто нямат пари да си купят храната. А храна има. Въпреки това милиони буквално умират от глад". И цитира Ганди: "Най-смъртоносната форма на насилие е бедността. Бедността убива много повече хора, отколкото всички войни в историята, повече хора, отколкото всички убийци, събрани в едно." Статистиката потвърждава думите му: ножицата между бедни и богати, дори в страна с традиции в средната класа като САЩ, става все по-голяма в сравнение с 80-те и 90-те.

Проектът "Венера"

Наясно с недъзите на системата, Фреско създава проекта "Венера". В него Жак влага своите идеи за устройството на ново общество и превръщането на планетата в общ дом, както и идеите за съвършен град, в който може да осигури разкошен живот за всички.

Виждаме го седнал пред макет на града от бъдещето, да обяснява с абсолютна увереност и неприсъщ за такава възраст жар концепцията си за идеалното общество. Прилича на добър магьосник, търсещ нов път за развитие на човешкото общество.

"Притежаваме интелекта, знанието, и способността да създадем една напълно нова цивилизация. Технологиите вече са достигнали до такава степен на развитие, че могат да освободят човека от огромния брой дейности, свързани единствено с нуждата от заплата. Те могат да освободят човека от куп скучни и монотонни професии, които всеки извършва само заради заплащането си. Хората работят истински и със страст точно върху нещата, които са предизвикали интереса им. Но колко души могат да се похвалят, че именно нещо такова им осигурява заплата?", пита ученият.

Проектът "Венера" елиминира ролята на печалбата като обществен двигател. "Истината е, че сме достигнали до развитие, в което може да осигурим изобилие на всички. В момента има бедни хора не заради липса на ресурси, а заради правилата, които ги разпределят изключително несправедливо. Хората не искат работни места и пари - те са само средство за достъп до това, от което наистина се нуждаят. Ако то бъде осигурено, никой няма да работи нещо, което не обича", гласи логиката на Фреско. И намира за един от големите недъзи на съвремието факта, че огромен брой от хора вършат дейности без каквато и да била мотивация извън заплатата. Вездесъщите правила на икономиката похабяват творческия ресурс във всеки човек, който по природа е най-силен и полезен именно когато прави нещо със страст, заради своя вътрешна потребност, а не заради препитанието си.

Според Фреско пътят към проекта "Венера" минава през глобално проучване на ресурсите и план за справедливото им разпределение.

Жак смята, че властта трябва да принадлежи на научно правителство, а не от така познатите и изгубили престиж от десетилетия политици. Фреско е за строеж на нови градове, от изцяло нов тип - красиви, разнообразни, технологично съвършени, планирани според нуждите на хората и равенството. Радикалната идея е проектът "Венера" да премахне потребността от собственост - и то не по неособено успешния модел на комунизма, а по друг: просто ако един градът предлага изобилие от всичко, човек няма как да изпита потребност от собственост. Една от конспиративните, но и съвсем логични тези на проекта "Венера" и "Цайтгайст", е, че множество научни открития са изкуствено забавени от корпорациите, за да не объркат най-мощния бизнес - този на петрола. Ако икономиката се откаже и от принципа на "планираното остаряване" на вещите, то производството би могло да работи с много по-голяма ефективност за хората и нуждите им. Основата на проекта "Венера" е обаче не просто технологически - той започва от промяна на модела на мисленето. Стане ли веднъж различен, той сам би създал новия свят до последния детайл.

Какво е любовта? Тя е да спреш да изискваш от хората нещо насилствено и да им дадеш среда, в която да се развиват.

Политиците постоянно говорят за свободата. Нека ви кажа нещо: истински свободните хора нямат нужда някой да им го натяква.

Партиите са избирани не заради друго, а за да поддържат статуквото.

Свалете маските, маниерите, готините дрешки и всички вещи, с които сте се затрупали - само тогава може да бъдете честни със себе си.

Един път ме попитаха - ти си умен, обаче защо не си богат? Аз отвърнах - ти си богат. Обаче защо не си умен?

Ние дори не знаем как да живеем заедно на Земята. Представяте ли си какво ще стане като се преместим на Марс?

Не ни обучават да бъдем мислещи хора, а само да отразяваме добре статуквото. Трябва да научим децата да мислят - няма нищо по-важно от това. Ние сме жертви на цивилизацията.

Автор: Павел Байчев

Източник: standartnews.com
Снимки: Singularity Weblog, Wikiwand, Еvolver Photo

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK