„Красотата без любимия човек е като меч през сърцето.“
Естетизъм, стилизация на формите, еротизъм, култ към женската красота – така може да се опише живописта на английския поет и художник Данте Габриел Росети.
(Portrait of Dante Gabriel Rossetti at 22 years of Age by William Holman Hunt)
Пише първото си стихотворение, вдъхновен от „Гарванът“ на Едгар Алън По, но много по-голямо влияние върху поезията и живописта му оказва поетесата Елизабет Сидал – негова ученичка, модел и любима. Връзката им продължава повече от десет години. Елизабет е изключително меланхолична и болнава, а Росети често има колебания относно женитбата им, поради скромния й произход. Решава се да сключи брак с нея, когато тя е вече много слаба и болна. На сватбата им тя е толкова зле, че се налага да я носят на ръце. Съвзема се едва по време на бременността с първото им дете, но момиченцето се ражда мъртво. Депресирана, Елизабет се самоубива със свръхдоза лауданум, докато износва второто. Брачният им живот продължава едва две години.
По време на погребението й, обезумял от скръб, Росети разпръсква между дългите й рижи коси в ковчега листовете с поемите си. По-късно обаче, горчиво съжалява за постъпката си. След седем години решава да разкопае гроба й и да върне стиховете. За да се предотврати възможен обществен скандал, стихотворенията са изровени късно през нощта. Самият той не присъства на разравянето на гроба. Някои от листовете на извадения ръкопис са проядени от червеи, но поемите му буквално се връщат на бял свят.
Росети никога не успява да си прости оскверняването на паметта на покойната си съпруга. До края на неговия живот образът на любимата му не го напуска. Изолира се от света и се отдава изцяло на творчеството си. Последвалото му съществувание е белязано от болезнени настроения и алкохолна пристрастеност. Живее като затворник в дома си, страда от мания за преследване и за известен период го смятат за безумен. Най- известните картини на художника са именно от неговия последен период. На 9 април 1882 г. трагичният му жизнен път приключва, за да се събере отново с любимата си и безсмъртната им любов да продължи в небитието.
„Любовта е това, което движи слънцето и другите звезди.“
Изображения: wikiart.org
