1915 ~ 1987
Цялата московска бохема на 60-те и 70-те години, проститутки, таксиметрови шофьори, преводачи и още: дипломати, информатори на КГБ, преводачи, спекуланти и търговци на икони, всички те, наричат Ситников „Вася – Руският сувенир”. Картините на този официално признат за душевноболен човек без паспорт, който не оставя след себе си нито една монография и не доживява нито една своя самостоятелна изложба, днес се помещават в Музея за съвременно изкуство в Ню Йорк и частни колекции в Америка, Австрия и Англия.
Кой е Василий Яковлевич Ситников? Глупак? Побъркан? Гений?
Изложбата под открито небе, състояла се на 15 септември 1974 година в Битцевския парк, влиза в историята като „булдозерната” изложба. Тогава представители на съветския ъндърграунд представят своите творби на всеобщо изложение. Те обръщат с главата надолу правилата на соцреализма и вместо портрети на лидери, представят портрети на любимите си хора. Вместо сивите сгради на Москва – китните провинциални дворове с много пиене по масите.
Тази артистична смелост е заличена от земята с булдозери на първия час след откриването си. Но друг шанс да представят свои творби пред зрители, тези художници нямат. Сред тях е и Василий Ситников – един от най-самобитните и талантливи авангардни артисти. Животът му е пълен със жестоки изпитания, които той приема без ропот и със смирение. По време на войната е арестуван за това, че събира немски листовки, които използва за рисуване заради хубавата хартия. Следва затвор, после психиатрична болница. Резултатът – изложба с графични портрети на съкилийниците му.
Попадайки в Москва, Ситников става любимец на дипломати и чужденци, които с радост купуват картините му. Наричат го „Вася – Руският сувенир”. Със спечелените пари, Вася купува старинни икони. Най-ценната от тях, изключително рядка изработка от домонголския период, той подарява на Централния музей за древноруска култура и изкуство „Андрей Рубльов”.
После идва емиграцията. Първо Вася заминава в Европа, а после в Америка – само с една пазарска чанта, в която има сапун и лико, без да знае и дума на английски. Заминава, за да се научи да пише като любимите си художници. „Изкуството – то е качество на изпълнението – нищо повече”, казва Ситников.
Картините на Василий обитават жанра на фантазията, в която московските пейзажи флиртуват със саркастичните образи на демони. Всяка от творбите му поразява със своята луда интензивност. С фин и деликатен щрих, той създава своите абстрактни платна, които го превръщат в изключителен майстор на живописта.
Василий Ситников умира в Ню Йорк през 1987 г. Сестра му Тамара и брат му Николай се погрижват прахът му да бъде върнат в Русия. Оставен е да почива в мир във Ваганковското гробище в Москва.
Източник: kulturologia.ru
