Винаги казват, че времето променя нещата, но всъщност ти сам трябва да ги промениш ~ Анди УОРХОЛ

„Всеки човек има право на своите 15 минути слава.”

Наричат го „геният с най-ниския коефициент на интелигентност”. Никой не очаква този срамежлив, млад мъж, който като дете страда от заболяване, което го оставя завинаги стеснителен, да достигне такива върхове, че да стане един от разпознаваемите творци.

Докато учи Комерсиално изкуство в университета, редактира университетския вестник. Именно там се избистря и идеята му какъв ще е стилът на илюстрациите му. Тогава използва методът на прилагане на мастилото върху хартия – докато е още мокро, го отпечатва на друг лист. Това са и едни от първите му произведения.

Анди прекарва голяма част от кариерата си като рекламен дизайнер. Като например за рекламата  на Кока Кола – „Колата е кола и колкото и пари да имате, те няма да ви купят по-добра кола. Всички коли са еднакви и всички са добри. Лиз Тейлър го знае, президента го знае и ти го знаеш”. Според него, няма нищо, което да описва демокрацията по-добре от бутилката Кока Кола.

Сам твърди, че е ужасен в рисуването. Това изявление перфектно пасва на противоречивата личност, която си изгражда в интервютата, които дава. Малко артисти признават интереса си към парите като него. Критикуван и хвален за комерсиалното си изкуство, Уорхол е обвиняван, че е мотивиран от парите да твори. Самият той се опитва да утвърди името си на творец-търговец, за да си създаде собствена марка. Твърди, че правенето на пари е изкуство.

Вманиачаването му по славата не е тайна. Известен е с привличането си от звезди като Мерилин Монро, Лиз Тейлър, Джаки Кенеди и Труман Капоти. Тази страст е била чудесна основа за твореца в него и той е оставил отпечатъци от тях в историята, предимно на Монро и Кенеди. На Уорхол е хрумнала идеята за „15 минути слава” – фраза, която използва за пръв път на експозиция в Стокхолм, а по-късно се появява и като предаване със същото заглавие по МТВ.

The Factory е името на прословутото място, където Анди Уорхол се  отдава на творчеството си – сборен пункт за нюйоркските бохеми, където всеки е можел да освободи страстите си извън рамките на допустимото. Въпреки че през годините то често сменя адреса си, името се запазва. Там Уорхол забавлява приятелите си, прави партита с много наркотици и секс, продуцира голяма част от филмите си и дава на посетителите си титлата „суперзвезди“. Сред честите посетители на „Фабриката“ са Салвадор Дали, Мик Джагър и Боб Дилън. The Factory е притегателната сила за хора, поели различни пътища на живота, любимото място на Уорхол, за което споделя: „Не мисля, че хората идваха там, за да бъдат около мен. По-скоро аз предпочитах да съм край тях.”

Заради боледуването си като дете Уорхол има предчувствие за смъртта, страда от хипохондрия и убеждението, че ще умре насилствено. Този кошмар се превъръща в реалност, през 1968, когато радикалната феминистка Валери Соланас го прострелва. Уорхол описва потресаващото преживяване така: „Преди да бъда прострелян често си мислех, че съм наполовина тук и наполовина там – подозирах че гледам телевизия, вместо да живея. След като ме простреляха и оттам насетне съм убеден, че гледам телевизия. Каналите се сменят, но всичко е телевизия.”

Темата за смъртта е очевидна в някои от произведенията му. Уорхол обяснява – „Когато Монро умря, исках да направя портрет на красивото й лице.” Седмиците след убийството на Кенеди пък има желанието да създаде картини на скърбящата Джаки. Творбата му Nine Jackies изобразява лицето на Джаки Кенеди секунди преди изстрела.

Картината му „Зелената автокатастрофа” наскоро бе продадено на аукцион на Кристи’с в Ню Йорк за 71,7 млн долара. Произведението е част от серията „Смърт и нещастие”. Уорхол събира кадри от пътно-транспортни произшествия с фатален край и ги използва в своите произведения. „Зелената автокатастрофа” е от произшествие в Сиатъл, при което загива 24-годишен мъж зад волана. Бягайки от полицейско преследва, той се врязва в телефонен стълб и увисва на него.

Вманиачен да улови абсолютно всеки момент, Уорхол не успява да измисли нещо, което да накара публиката да стои шест часа пред киноекрана, докато не излиза дебютният му филм „Sleep”, който показва спящ цели шест часа мъж. Удивлението на Уорхол от времето като фактор се проявява в творчеството му с над 400 триминутни филми.

(Andy Warhol in the Factory, 1964 by Nat Finkelstein)

(Andy Warhol holding an unrolled acetate of „Marilyn” in the Factory, 1964 by William John Kenned)

Цялото пространство е само едно пространство и цялата мисъл е само една мисъл, ала моят ум ги разделя на безброй все по-малки пространства и все по-дребни мисли. Така се получава нещо като огромна жилищна сграда с множество отделни квартири. Понякога допускам в съзнанието си единственото Пространство и единствената Мисъл, но това се случва рядко. Обикновено в главата ми се върти само моята огромна сграда.

Имам социална болест. Трябва да излизам навън всяка вечер. Ако някоя вечер си остана вкъщи, започвам да разказвам слухове на кучетата си.

Убеден съм, че да си истински богат, означава да имаш едно пространство. Едно голямо празно пространство.

Действително съм привърженик на празните пространства, макар че като художник произвеждам много боклук.

Би трябвало да има супермаркети, които да продават разни неща, и други супермаркети, които да ги изкупуват обратно; докато този процес не постигне пълно равновесие, ще съществуват повече отпадъци, отколкото е редно.

Човек не може да прави неща, които не му идват отвътре. Може да говориш неща, които не ти идват отвътре, но да правиш неща, които не са ти по сърце, ­ това вече е голяма грешка.

От петте сетива именно обонянието е най-тясно свързано с властта, която миналото има над нас. Миризмите наистина те пренасят къде ли не... Хубавото на тази свързана с обонянието памет е, че усещането за пренасяне изчезва мигом, щом престанеш да долавяш миризмата, така че няма никакви последствия. Това е един добре премерен начин да се отдаваш на спомени.

(Andy Warhol on the fire escape of the Silver Factory by Bob Adelman)

Животът е устроен така, че хората постоянно се озовават ту в претъпкано метро или асансьор, ту сам-самички в някакви огромни стаи.

Всеки си има проблеми. Важното е да не правим проблем от своите проблеми.

Ако човек не е красив,  пак може да има успех, стига да има подръка няколко шеги в джоба си. И много джобове.

Хората силно преувеличават значението на любовта си. Тя не винаги е толкова важна. Същото се отнася и за живота – неговото значение също се преувеличава.

Любовта във фантазиите струва повече от преживяната любов. Въздържането от действие е много възбуждащо.

Красивите жени закъсняват по-често от невзрачните. На тях всичко им е простено. Освен това, те живеят в свой, особен часови пояс.

Щом престанеш да искаш нещо, то само идва при теб. Това е абсолютна аксиома, знам го от опит.

Понякога не отдаваш значение на даден момент, а после се оказва, че той е предопределил цял период от живота ти.

Хората трябва да се влюбват със затворени очи. Затвори, затвори си очите. Влюби се!

Човек може да плаче или да се смее. Всеки път, когато плачеш, може да се смееш. Изборът е твой.

(Andy Warhol, Jackie III, 1966)

(Andy Warhol, Mick Jagger, 1975)

(Andy Warhol, The Two Marilyns, 1963)

(New York, 1964 by William John Kennedy)

(Andy Warhol meets Alfred Hitchcock, 1974 by Jill Krementz)

(Andy Warhol, Sylvester Stallone and Susan Anton at Studio 54, New York by Ron Galella)

Снимки: A Continuous Lean, Closer Weekly, TheRedList

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK