Обичам жените със своята четка ~ Пиер-Огюст РЕНОАР

„Съмнявам се, че някой някога е изобразявал жената по-съблазнителна от Реноар. Жените, които рисува, са чародейки.“ ~ Теодор Дюре

Пиер-Огюст Реноар е първият импресионист, който печели успех сред състоятелните парижани. Роден е на 25 февруари 1841 година в Лимонж, Франция, по рождение Реноар е плебей – шестото дете на шивач и работничка.

Започва кариерата си на художник като рисува сюжети върху чинии във фабрика за порцелан. През 1860 година става копировач в Лувъра. През 1873 година участва в Салона на отхвърлените, а на следващата година участва в Първата изложба на импресионистите. След като успява да си спечели прозвището „художникът на красивите жени“, славата го застига с невероятна скорост.

Отношението му към жените най-добре личи от писмото, което пише на приятеля си Емил Зола, в което казва: „Тия проклетници е по-добре човек само да ги рисува. И понякога да ги почесва като котки по врата.“ 

По природа Реноар е жизнерадостен и твърде емоционален, така че трудно се подчинява на строга дисциплина. Според него живописта се усвоява в музеите и благодарение на своите посещения в редица музеи в Лондон, Холандия, Испания и Германия, успява да усъвършенства техниката си.

За разлика от картините на Моне в пейзажите на Реноар винаги присъстват човешки фигури, тъй като за него е нужно да представи човека в хармоничен баланс със заобикалящата го среда. Използваните от него цветове са по-светли, а стилът му доста по-свободен. Творбите му съдържат множество цветни петна и неясни силуети. За разлика от колегите си, Реноар предпочита да изобразява съвременния живот, без да отделя внимание на исторически и митологични сюжети. Когато представя действителността, просто променя това, което намира за неподходящо. Не отразява реалността такава, каквато е, а взема от нея само онова, което му е нужно, с убеждението, че „от природата не можем да се научим на изкуство“.

В края на живота си Реноар бива прикован към инвалидна количка, след като се разболява от ревматоиден артрит и получава паралитичен пристъп. Но никога не спира да рисува, дори и след като дясната му ръка се обездвижва. Любящата му съпруга Алина посвещава много дни да го учи да си служи с лявата ръка и да рисува с нея, със същата лекота, нещо което трудно се постига от десничарите. Но успява. Този случай дори е описан в медицинските книги.

Когато колегата му Анри Матис му задава въпроса „защо си причинява цялата тази болка“, Реноар отговаря: „Болката отминава, но красотата остава!“

Pierre-Auguste Renoir, Self-Portrait, 1899

И най-изкусната ръка е само слугиня на мисълта.

Убеден съм в това, че картината трябва да бъде приятна, весела и привлекателна, да, привлекателна.

На света има твърде много скучни неща, и не е необходимо да попълваме в това число и своите картини.

Аз обичам жените със своята четка.

Една картина е готова, когато съм нарисувал дупето на някоя жена така, че да ми се иска да го пипна.

Ако не бяха женските гърди, нямаше да рисувам.

Любовта е като росата  има я за кратко.

Произведенията на изкуството е невъзможно нито да се опишат, нито да се повторят.

Днес хората искат всичко да се обясни. Но ако е възможно да се обясни картина, това вече не е изкуство.

Художниците, под угрозата на забвението, трябва да са уверени в себе си, и да слушат техният истински собственик  природата.

Когато рисувам цветя, в моята душа настъпва спокойствие.

Единственият начин да изразиш своята признателност към художника е да купиш негова картина.

Luncheon of the Boating Party, 1880-1881

Two Sisters, oil on canvas, 1881

Claude Monet Painting in His Garden at Argenteuil, 1873

By the Water, 1880

By the Seashore, 1883

Dance at Le Moulin de la Galette, 1876

Girls at the Piano, 1892

Flowers and Fruit, 1889

After The Bath, 1888

The Large Bathers, 1887

Three Bathers, 1895

The Swing, 1876

Madame Monet Reading Le Figaro, 1872

Portrait of Berthe Morisot and daughter Julie Manet, 1894

Dance in the Country, 1883

Madame Georges Charpentier and her Children, 1878

Landscape with River, 1917

Confidence, 1897

The Luncheon, 1879

Roses in a Vase, 1876

Картини: Wikipedia

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK