Една стена, едно семейство, един MEMORIAL ♥ NASIMO и неговото ново високо изкуство

ВИЖ ГАЛЕРИЯ 10 снимки

„Вярвам в светостта на семейството” ~ NASIMO

„Имало едно време семейство…” Това може да бъде начало на една тъжна приказка, разказана в минало свършено време. Може пък и да доживеем момента, в който приказката се превръща в истинска реалност – семейството просто да изчезне. Семейството – като храм на любовта, като огнище, в което се ражда новият живот, като път на съвършеното триединство – на мъжа, жената и детето, и техния устрем към божественото. Това е вдъхновението на рисуващия по стените NASIMO, чието ново внушително платно MEMORIAL ни кара да се замислим за традициите, които сме на път да изгубим. Сътворено за 8 дни върху стената на нова жилищна сграда в столичния квартал „Хаджи Димитър”, всяка сутрин то посреща лъчите на слънчевия изток. Самата композиция  е като сияещ купол, устремен към висините.

За любовта, семейството и цената на ценностите, споделено от NASIMO и Ясен Гешев от URBAN CREATURES, в специален разговор за WEB Stage. 

Как се роди тази стена?

NASIMO: Идеята ясно си личи каква е – старата семейна традиция, която са следвали хората преди нас – майките и бащите ни – това е основата, на която се крепи едно общество. Ако нямаме здрави семейства, ние нямаме нищо. Ние се разпадаме точно по тая причина – тя е много съществена. Ние не вярваме в семейството, в брака. Хората са загубили вяра в тази институция, създадена неслучайно.

За тази стена използвах три основни цвята – синьо, червено и жълто, които като ги смесим, се получават всички останали. Имаме три образа – мъж, жена и дете - когато се съберат мъжа и жената, и се появи детето, се получава съвършения синхрон. И във Ведите е описано, че тоя свят се контролира от три качества – невежество, страст и любов. Композицията е като триъгълник, който сочи нагоре – това е стремежът към съвършенство. Когато трите образа влязат в съприкосновение един с друг, тогава става това триединство, тогава семейството се извисява нагоре, защото е намерило съвършения синхрон.

В моята рисунка мъжът символизира сила и протекция, той е защитник и водещата фигура в семейството, затова и погледът му е отправен нагоре, към по-висша цел.

Жената, майката, тя обгрижва детето, защото когато чувства обичта и грижата, детето има възможност да израсне. Заради любовта на своите родители, то има криле да лети, и да гледа напред.

Аз свързвам триединството на Отец, Син и Светия Дух, с триединството между мъж, жена, дете. Всички ние се съединяваме при Бога.

Рисувам онова, в което вярвам. Аз вярвам във светостта на семейството. Вярвам, че с годините човек помъдрява – защото ако не помъдрява, значи е спрял да живее, спрял е да се развива.

***

„В семейния живот най-важното винтче е любовта” 
~ Антон П. Чехов

***

Защо MEMORIAL?

Ясен ГЕШЕВ, Urban Creatures: През юни тази година решихме, че трябва да оставим спомен за това, че е имало някога едно нещо, наречено семейство. Без да драматизираме. Просто картина на ценностите, които губим, които остават в историята.

Какви ценности? Защо ги губим? Ще се върна малко по-назад – какво се случи за последните 27 години, в т.н. „демокрация”? Това не е много време, а супер кратък период, в който стана така, че хората приеха брака и взаимоотношенията като продукт, като чипс – отваряш, ползваш и изхвърляш. И те дори не са виновни, просто така им беше втълпено – от медии, телевизия, просто е ужасно лесно да вкараш идеи в главите на хората. И това което ние искаме да направим, е да вкараме обратната идея. Семейството умря – да му оставим един паметник, да си спомняме за него. И като ви стане гадно, да се сетите, че може би има и други начини  - това е за мен смисълът.

До там сме стигнали, че се нуждаем то подобни тотеми на една идея, огромни стени, за да стане ясно, че не сме сами в това свое убеждение, че има и други, които мислят като нас и споделят същите ценности.

Защо една такава дълбока традиция стига до тук?

Защото, какво се случи с българското общество – то деградира. То  деградира във всякакъв смисъл. Веднъж Nasimo ми разказа за един голям духовен учител, с когото разговаряли в Несебър. И хората го попитали, какво е щастието. И той казал, че щастието е правилно подредена ценностна система. В този смисъл, в днешното общество, тотално е обърната ценностната система. Хората се фокусират върху плазми, телефони, коли и всякакви тъпотии, но не и върху най-важното. А то е да изградят връзки, основани на уважението. Те дори не знаят какво е любов. Ако ги питаш, какво е любов, ще получиш различни  отговори – за едни е секс, за други подчинение, за трети нещо друго. Хората изобщо не разбират любовта – взимат някакви клишета от телевизията и живеят според тях. Без да осъзнават, без да разсъждават – както правят за всичко. И така любовта се превърна в продукт. Любовта се превърна в кичозно балонче за Свети Валентин. Соц-букет и кутия бонбонки. Е това, значи любовта вече.

За мен самият, любовта е уважение, приятелство и равнопоставеност. Когато имаш тия неща, имаш здрава връзка. Без значение какви препятствия ще се наложи да преодоляваш. Повечето хора обаче, разбират любовта като  финансова стабилност или като робство, слугуване, други пък като тотална сексуална свобода. Любовта е нещо много по-дълбоко, но трябва да имаш очите, за да видиш.

Искахме тая стена да накара хората да се замислят – какво е любовта, какво е семейството, какви ценности са свързани с него. За мен, тя е символ на една ценностна система, която умря. Самият аз си задавам въпроса: „А ние самите, на нивото на стената ли сме?”.

Снимки: Vladimir Gruev | FREAX | URBAN CREATURES

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK