Очарованието на селския живот завладява от картините на Камий ПИСАРО

ВИЖ ГАЛЕРИЯ 10 снимки

Известният френски импресионист Камий Писаро (1830-1903) е учител на Гоген и на Сезан, но за разлика от тях не успява да се наслади на светлините на прожектора и полагащата му се слава приживе го подминава. В съзнанието на съвременниците си остава аутсайдер, чието творчество заклеймяват като прекалено грубовато и просто.

Писаро обожавал да рисува природни селски пейзажи, може би затова и го наричат „художник на обикновеното съществуване“. Всъщност той обичал да показва красотата и автентичността на природата, защото тя е единственото нещо, което съществува в най-чистата си форма, при нея фалшът и лъжата са невъзможни.

Писаро е привърженик на анархистката идея. Отдавал е предпочитания на републиката пред възстановяването на монархията, а личната му кореспонденция показва, че не е имал илюзии по отношение на политиците. Като творец на авангарда, той е отвратен от буржоазното общество. Отхвърля всякакви авторитети и възпява индивидуализма, а посредством философията на анархизма съумява да обясни своята собствена концепция за красота. Писаро е убеден, че капиталистическата система генерира само „социална мизерия“ и през целия си живот подкрепя необходимостта от революция в Европа.

Син на сефарадски евреин от португалски произход, Писаро е роден в градче на остров Сен Тома в Карибско море, където живеела датска колония. Когато става на десет години семейството му се мести във Франция, където, въпреки че прекарва доста години, посвещавайки целия си живот на изобразяването на красотата на френската провинция, така и не получава френско гражданство и в смъртния си акт е вписан като датчанин.

Реалистичната живописна страст на художника е насочена към скромните сюжети като селски пейзажи, изобилстващи от приведените осанки на улисаните в полска работа трудещи се хора, както и към градски сцени на предградия и булеварди.

Разказвайки с багри за живота на бедните и отрудени хора, Писаро разкрива поезията и красотата на обикновения живот и разкрива естетическите и духовни качества на неща от ежедневието на човека, които на пръв поглед изглеждат незначителни и безинтересни.

С особен финес художникът пресъздава майсторски прозрачността и влагата на въздуха, както и усещането за дъжд, който току-що е паднал или те първа предстои да завали.

През целия си творчески път е смятал за важно да завършва картините си на открито “en plein air”, което придава на творбите му още по-реалистично усещане.

Ето как великият художник обяснявал техниката си пред студент:

„Рисувайте едновременно небето, водата, клоните, земята, нека всичко бива изобразявано заедно и преработвайте непрекъснато, докато не се получи. Рисувайте изобилно и непоколебимо, за да не загубите първото си впечатление.“

Разцъфването на дърветата, отражението на светлината във водата, цъфтящите градини и цялото очарование на селския живот завладяват от картините на Писаро, като навяват трепетно настроение и усещането за промяната на сезоните и часовете на деня.

Позволете на Писаро да повдигне настроението ви и се наслаждавайте!

The Artist’s Garden at Eragny by Camille Pissarro, 1898

The Hermitage at Pontoise, 1867

The Harvest, Pontoise, 1881


La récolte des pommes à Éragny, 1888

Apple Picking, 1886

The Fence', 1872, National Gallery of Art, Washington


A Street in Pontoise, 1879


A Servant Seated in the Garden at Eragny, 1884


A Field in Varengeville, 1899

Kitchen Gardens, Pontoise, 1881

Източник и картини: 5-Minute History

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK