Цял живот гоним времето и едва накрая на пътя за малко го докосваме, колкото да си вземем сбогом с него | Светлин РУСЕВ

Сбогом и светлина по пътя, Маестро!

събота, 26 май, 2018

Светлин Русев е роден на на 14.06.1933 в Плевен. 1959г. завършва живопис във ВИИИ „Н.Павлович” в София, при проф. Дечко Узузнов. От 1975г е Професор по живопис във ВИИИ „Николай Павлович”. Заместник-председател на СБХ (1973-1985), директор на НХГ (1986-1988), зам.-председател на Международната фондация „Л. Живкова” (1982). От 1959 участва във всички ОХИ, в международни биеналета, фестивали, представителни изложби на българското изкуство в Париж, Венеция, Москва, Ленинград, Будапеща, Букурещ, Прага, Варшава, Белград, ФРГ, Атина, Истамбул, Виена, Делхи, Берлин, Рим, Мексико, Хавана, Венесуела и др. Урежда самостоятелини изложби в София. Творчеството му се отличава с широк обхват на теми и сюжети, почерпани от историко-революционните борби на българския народ. Портретува родителите си, близки и приятели, изтъкнати културни дейци и трудови хора. Пейзажите му са обобщени състояния на българската природа. Рисува цветя и интериори. Типично за творчесвото му е майсторското разкриване на сложната душевност на портретувания и философското вглъбяване и тълкуване на трайни състояния и образи в оригиналните композиционни решения. Героите му са силни, драматични, вглъбени в себе си хора.

(1933 ~ 2018 )

Силата на платното се крие в това, което се крие и в словото, но материализирано по друг начин и с други средства - енергията. Качеството, дълбочината и силата на преживяването - целият духовен и душевен живот, най-общо - самите ние, не зад платното, а вътре в него. Такива, каквито сме - без грим и козметика. И колкото е по-извисено и мощно едно духовно присъствие, толкова и силата на платното е по-голяма.

Името не е в състояние да работи за един автор, ако той самият не работи за името си. То не може да спаси личностните провали - не можеш нищото да го направиш на нещо! А нашият занаят е свързан с конкретни прояви, за които името не е достатъчно, ако няма нещо друго. Слабият характер може да бъде провален от популярността и известността. Сериозният може само да чувства отговорност за името си, което означава задължение да го поддържа не абстрактно, а с цялото си поведение. Името може да отваря врати, а може и да затваря. Всичко зависи от отговорността на цялостното ни човешко, гражданско и творческо поведение.

Не обявявам предварително това, което правя, за да не предизвиквам дявола. Мисля, че Хемингуей беше казал: „Думите убиват творческия дух.” Една предварително споделена идея имам чувството, че вече е отлетяла в пространството и много по-трудно се материализира като произведение.

Трудно се определят неуловимите неща. Срещата с човек с мисия, като Ванга, не се вмества в обикновените критерии. В най-общ смисъл Ванга беше живото потвърждение за живота на невидимия свят, за вечното и мимолетното, за смисъла на човешкото присъствие на земята... Но преди всичко пред Ванга се чувствах като на изпит - греховен и несъвършен! За щастие Ванга беше, поне към мен, доста снизходителна и ми спестяваше някои неща, които не можеше да не вижда и осъжда. Ванга беше от друг свят, като че ли изпратена на земно ниво да помага за духовното и физическо изцеление на хората.

Ако светът на неуловимото, на невидимото, емоционалният и духовен свят е мистика - това винаги е било част от мен, от стремежите ми да надникна в неговото тайнство и вечност. В този смисъл истинско предизвикателство за художника е да постигне, да материализира в изкуството си този нематериален свят, който наричаме духовен.

В най-общ смисъл ме вдъхновява човекът, с неговите вълнения (исторически и съвременни) и изпитания. Природата като внушение и психологическа среда, едно човешко лице, голите дървета в пустата улица, патината на старата къща, един терен, легенда, идея и т. н. Всичко - от света на определените неща до подсъзнателни и неуловими внушения. Нямам конкретно определение за смислена и резултатна работа - тест за вдъхновението. В процеса на работа понякога от само себе си идват неща и като следствие на техниката и технологията на изпълнение. В този смисъл картината ражда картина!

… Времето винаги не стига и винаги е пред нас. Цял живот го гоним и едва накрая за малко го докосваме - накрая на пътя, колкото да си вземем сбогом с него.

(* Думи на акад. Светлин Русев в интервю за БГ-Север)

Българка