Драмата и страданието в смеха на Юе МИНДЖУН

„Само човекът може да страда толкова дълбоко, че да му се наложи да измисли смеха“ ~ Фридрих Ницше

Роденият през 1962 г. китайски художник Юе Минджун, базиран в Пекин, е един от най-известните съвременни творци, прочул се най-вече с маслените си картини, на които изобразява себе си в най-различни условия, но винаги замръзнал в смях.

Докато Юе често бива класифициран като част от китайският „циничен реализъм“, движение, възникнало в изкуството на Китай през 1989 г., самият той отхвърля този етикет, като в същото време „не се интересува изобщо от това как хората го наричат...“ Едновременно хумористични и емоционални, картините на Минджун предлагат един по-лек подход към философското изследване и съзерцаването на съществуванието. Критиците ги наричат самоироничен отоговор на духовния вакуум и безумието на съвременното общество.

Художникът често базира своите композиции върху известни европейски шедьоври, както и върху култовото китайско изкуство, но само за да срине грандиозната аура на историята на изкуството чрез адаптирането й към поп естетиката. Като използва преувеличената експресивност на карикатурирането, стилистичното представяне на графичната илюстрация, изпод четката му неговите клонирани безумци излизат изкривено и гротесково.

Тоновете, в които рисува, както и търсеният комерсиализъм в произведенията му, свидетелстват за несправедливостта на веселието на неговите фигури. Използвайки смеха като усещане едновременно за насилие и уязвимост, картините на Юе изобразяват днешната тревога на източноевропейския философски дух в истинската природа на реалността, от която се ражда един вечен циничен глупак.

(Salute, 2005)

В моята работа смехът свидетелства за състоянието на безпомощност, липсата на сила и възможности, липсата на елементарни права, липса, която самото общество ни наложи. Накратко – животът. Смехът е революционно оръжие за борба срещу културното и човешкото безразличие.

Ако имахме способността да се усмихваме постоянно, тогава присъствието ни ще бъде по-силно и толерантно.

Избрах да рисувам смях, за да споделя чувствата си за щастие и удоволствие, но всъщност този смях носи в себе си двойно значение, в него се съдържа и драмата и страданието.

Моята работа е алегорична и се намира някъде между човешката природа и нашето съществуване. Защото забелязах, че не само на Изток или в Китай, хората постоянно се сблъскват с емоционални конфликти.

Искам да покажа как индивидът, чрез изкуството, трябва да остане буден и как се нуждаем от по-добро разбиране на основните понятия за природата на самия живот.

Работата ми не се опитва да драматизира прекалено, но не поради липсата на трагедии. Искам да се позова на това, което всеки човек чувства – скърбите от минали преживявяния, които са останали в тях и са се материализирали; това не освобождава човешкия дух, това е натиск, който води до робство.