Мило откровение на едно дете за бабите
Децата умеят да забелязват най-главното. Те гледат на света без условности и съвсем естествено изразяват своите чувства и емоции. Искрени, наивни, чисти. Такива са и думите на едно дете, които описват любимата му баба.
Бабата – това е жена, която няма свои деца. Тя обича малките момчета и момичета, които са деца на други хора. Дядото – това също е бабичка, само че мъж. Той си играе с момчетата, а те разговарят с него за риболов и разни други работи.
Бабите няма нужда нищо да правят, само да ходят на гости. Те са стари, затова не трябва да бягат и много да скачат. Но те могат да ни заведат на панаир и са длъжни да носят със себе си повече пари, за да се повозим на люлки и влакчета. Ако почнат да играят с нас, те спират, за да се полюбуват на разни неща – красиви листа, гъсеници... Те никога не казват „Айде, давай по-бързо!". Бабите носят очила и могат да си свалят зъбите.
Те не са длъжни да са много умни, стига да отговарят на въпроси като - „Защо кучетата гонят котките?", „Къде е главата на червея?", такива неща. Когато ни четат книжки, те нищо не пропускат и никога не казват, че тая приказка вече сме я чели.
Всеки е длъжен да се постарае, да има своя баба, защото те са единствените възрастни, които имат свободно време за децата.
Снимки: pinterest.com, keyword-suggestions.com