„Мисля, че истинският Кристофър Робин получи повече публичност, отколкото исках.”
Историята за Кристофър Робин и Мечо Пух навярно е сред най-обичаните писани някога. Издадена през 1926 г. от амбициозния и талантлив автор Алън Милн, тя печели сърцата на малки и големи читатели по цял свят. И съвсем не в приказен стил, донася на своя създател както слава, така и мъчителни терзания. Малкият син на Милн, Кристофър Робин, е бащиното вдъхновение, родило едноименния герой и неговите симпатични приятели – Мечо Пух, Прасчо, Тигър, Йори. В дом, в който бавачката обича малкото момче повече от собствената му майка Дафни и е наричано от родителите си „Били”, една подарена за рождения му ден плюшена играчка се превръща в единствено другарче и утеха. С раждането на книгата за Мечо Пух, идва и голямата слава за Алън Милн, който стоварва върху крехките рамене на сина си Кристофър Робин отговорността да отговаря на хиляди читателски писма, да рецитира части от книгата, да прави аудиозаписи, да пее песнички, да участва в конкурси, посветени на мечето. В края на краищата, той остава смаян от това, че синът му печели всички овации и споделя: „Мисля, че истинският Кристофър Робин получи повече публичност, отколкото исках.”
Какво мислел порасналият вече Кристофър Робин за всичко това: „Често ми се струваше, че баща ми е стигнал там, където е, като се е катерел върху детските ми рамене, че ми е откраднал хубавото име и не ми е оставил нищо друго, освен празната слава да бъда негов син“.
Следващите фотографии представят семейство Милн в годината, в която се ражда „Мечо Пух”, 1926 г.
Снимки: movies.com
