„Истинското достойнство е подобно на реката: колкото е по-дълбока, толкова по-малко шум издава.“
Мишел дьо Монтен е един от най-ярките ренесансови автори. Утвърждава жанра на есето в литературата и полага основите на съвременната нехудожествена проза. Впечатляващо актуален и днес.
(Portrait of Michel de Montaigne, 1570)
Плодовете от размириците не достигат до този, който ги е предизвикал. Той само е скочил и размътил водата, а рибата се лови от други.
Шумът на оръжието заглушава гласа на законите.
Който се страхува от страданията, вече страда от страх.
От недостатъчното самоуважение произлизат толкова пороци, колкото и от прекаленото самоуважение.
Нито една страст не смущава така ясното мислене както гнева.
Този, който налага тезата си чрез шум и команди показва, че има слаб разум.
По-нещастни хора от тези, които заемат най-високите постове, са само тези, които им завиждат.
И на най-високият трон на света, ние винаги ще седим на задника си.
Признанието, че не знаеш, е едно от най-добрите и верни доказателства за наличието на разум.
Упоритостта и пламенността на мнението е най-сигурното доказателство за глупост: има ли нещо толкова сигурно, решително, неотстъпчиво, съзерцателно, храбро и сериозно като магарето?
Не без основание може би ние приписваме лековерието и податливостта към внушения на невежеството и простодушието; някога ме бяха учили, струва ми се, че вярата е нещо, което сякаш се запечатва в нашите души; а щом е така, колкото душата е по-мекушава и по-неспособна за съпротива, толкова по-лесно е да се запечата нещо в нея, каквото и да е то.
Съдбата ни доставя само суровия материал, а на самите нас се предоставя възможността да му придадем формата.
При животните има такава благородна особеност, като тази, че лъв никога няма от малодушие да стане роб на друг лъв, а коня – роб на друг кон.
Нямайки възможност да управлявам събитията, аз управлявам себе си, а ако условията не се адаптират към мен, то аз самият се адаптирам към тях.
Застаряващото и добре познато зло винаги е за предпочитане пред новото и неизвестно.
Човек не е само добър или само лош, а зависи на коя страница ще отвориш душата му и пред какви изпитания ще го поставиш…
Навикът притъпява остротата на ума.
Хората не вярват в нищо така силно, както на това, за което знаят най-малко.
Сами по себе си нещата не са нито мъчителни, нито трудни; нашата слабост и малодушие ги правят такива.
Доверието към порядъчността на другия е достатъчно доказателство за собствената порядъчност и нея бог щедро покровителства.
Най-лошото състояние на човек - когато той престане да осъзнава и владее себе си.
Изглежда, че бързото и внезапно действие е повече свойствено на духа, а бавното и улегнало – на ума.
Дух, който няма никаква определена цел, се погубва; защото, както се казва, който е навсякъде, той не е никъде…
… така е и с ума: ако не е зает с нещо определено, което да го държи под юзда и да го заставя да работи, той се мята без цел насам-нататък по безкрайните полета на въображението…
Най-великото нещо на света е да можеш да принадлежиш на себе си.
Страхът, желанието, надеждите ни тласкат към бъдещето и ни лишават от чувството и разбирането на това, което е, за да ни подмамят към това, което ще бъде – дори и тогава, когато нас не ще ни има.
Когато ми противоречат, събуждат не гнева ми, а вниманието ми; аз се обръщам към тоя, който ми противоречи и който следователно ме учи. Общата кауза и на двама ни трябва да бъде истината.
Ние лесно тълкуваме смисъла на чуждите писания, когато това е в полза на нашите предварително изработени мнения.
Не е ли по-добре да се въздържаш, отколкото да избираш от множеството заблуждения, които човешката фантазия е създала? Не е ли по-добре да не изразяваш мнението си, отколкото да се месиш в тия размирни и свадливи спорове?
Простолюдието е по-мъдро, тъй като е толкова мъдро, колкото е необходимо.
Най-мъдри и най-благочестиви хора са изживели своя живот, избягвайки всяка изтъкваща ги постъпка.
За тия, които се занимават с изучаване на човешките постъпки, няма по-голяма трудност от това да ги съгласуват и да им дадат някакво единно обяснение; защото те така удивително си противоречат, че ти се струва невероятно да са произлезли от един и същ източник.
Нашият обикновен начин на поведение е да следваме склонностите си – наляво, надясно, нагоре, надолу, където ни отнесе вихърът на случайностите.
Нашите намерения се променят, когато не са подредени и нямат цел. Никакъв вятър не ще помогне на този, който няма определено пристанище, към което да се отправи.
Срамежлив, нагъл, целомъдрен, разпуснат, бъбрив, мълчалив, трудолюбив, изнежен, изобретателен, затъпял, тъжен, добродушен, лъжец, искрен, учен, невежа, щедър, скъперник, разточителен – всякакъв се виждам според това, как гледам на себе си.
…за да съдиш за един човек, трябва дълго и внимателно да вървиш по следите му…
Ето защо не е присъщо на зрелия ум да съди за нас само по външните ни постъпки. Трябва да се проникне и да се види кои пружини предизвикват движението; но тъй като това е рисковано и сложно дело, аз бих желал по-малко хора да се занимават с него.
Всеки е склонен да преувеличава прегрешението на ближния и да омаловажава своето прегрешение.
Когато чувам да ми разкриват положението на някого, аз не се различавам с това, а веднага обръщам поглед към себе си, гледам какво е положението с мене. Всичко, което се отнася до този човек, се отнася и до мене. Неговият случай ме предупреждава и ме прави бдителен. Всеки ден и всеки час ние говорим за другите това, което бихме казали по-скоро за нас си, ако можехме да се съсредоточим в себе си така, както се разпростираме за другите.
Колко удивителна е силата на съвестта! Тя ни кара да изменяме на себе си, да се обвиняваме, да си навреждаме и дори при отсъствие на свидетел да заставаме срещу себе си.
Смятам, че човек трябва да бъде много внимателен, когато разсъждава за себе си, а също така и много точен в показанията – независимо от това дали говори високо или тихо.
Как лесно преминаваме ние от бодро в сънно състояние! Как незабелязано губим съзнание за околността и за нас самите!
Измежду другите пороци пиянството ми изглежда особено грубо и грозно.
Ако някой се опиянява от своите знания, гледайки отвисоко на другите, нека обърне поглед към миналите векове; тогава той ще свие перата си; защото ще съзре хиляди умове, които ще го стъпчат в краката си.
Най-добрият способ да запомните нещо - постарайте се да го забравите.
Тази грешка – да не можеш навреме да разпознаеш и почувстваш немощта си и рязката промяна в тебе, която предизвиква и в тялото, и в душата ти, според мен еднаква и за душата, и за тялото (ако не е по-голяма за душата), е погубила славата на повечето велики мъже в света.
Децата имат младостта и силата в ръцете си и следователно – благоволението на света; затова приемат с подигравки властните и тиранични гримаси на един старец, който няма кръв нито в сърцето си, нито във вените си и прилича на бостанско плашило.
...духовните качества на децата ни говорят много и за самите нас. Те са истинска отплата за нашите грижи.
Ако има такова нещо като добър брак, то е, защото наподобява повече приятелство, отколкото любов.
Жените почервеняват, когато чуят да се говори нещо, което те никак не се срамуват да вършат.
Бил е несъмнено умен човек онзи, който е казал, че щастливото съпружество е възможно само между сляпа жена и глух мъж.
Ако си разбрал как да установиш ред в живота си, то си постигнал много повече, отколкото човек, който е написал книга. Повече и от онзи, който е завладял градове и империи.
Една от най-сигурните знаци на мъдростта е радостта.
Повечето хора умират, без да са готови за смъртта, така както са живели, без да са готови за живота.
Няма място под слънцето, където смъртта да не може да ни намери - дори непрекъснато да се оглеждаме във всички посоки, сякаш сме в чужда и неприятелска земя... Ако имаше начин да се предпазим от ударите на смъртта - аз не бих се отказал от него... но е лудост да мислиш, че можеш да успееш...
Хората идват и си отиват, скачат и танцуват, но не обелват и дума за смъртта. Много добре. И все пак когато тя наистина дойде -при тях, при съпругите, децата, приятелите им-и ги завари неподготвени, какви бурни страсти ги обземат, какви викове, какъв гняв, какво отчаяние...
За да започнем да лишаваме смъртта от най-голямото й надмощие над нас, нека приемем коренно различно отношение от разпространеното сега. Нека я лишим от непознатостта й, нека ходим при нея по-често, нека свикнем с нея. Нека се появява в ума ни по-често от всичко друго... Ние не знаем къде ни очаква смъртта - нека ние я очакваме навсякъде. Да се отдаваш на смъртта означава да се отдаваш на свободата. Човек, който се е научил как да умре, се е отучил как да бъде роб.
Душата извлича полза за себе си от всичко.
Изображение: Portrait of Michel de Montaigne, 1570s (unknown artist), commons.wikimedia.org
