„Хората винаги са имали погрешна представа за Дявола – той не е само един, нито е голям, той се явява под най-различни форми, той е малък и безсрамен.“

(Portrait of Russian-American writer Ayn Rand used for the first-edition back cover of her novel The Fountainhead,1943)

Ако успееш да овладееш душата на един човек, ще можеш да властваш над цялото човечество. Важна е душата. Власт не се упражнява с бичове, мечове, огън или пушки. Затова владетели като Цезар, Атила или Наполеон не са постигнали кой знае какво. Онова, над което властта е безсилна е душата. Тя трябва да бъде сломена. Вбий в нея клин, вкарай пръсти в прореза и тогава човекът ще е твой. Няма да ти трябва бич – той сам ще ти го донесе и ще моли да го бичуваш. Обърни същността му наопаки и собственият му механизъм ще ти върши работата вместо теб. Използвай го против самия него. Искаш да знаеш как става ли? Има много начини за постигане на тази цел.

Един от тях е да накараш човека да се чувства нищожен. Да се чувства виновен. Да убиеш стремежите и почтеността му.Трудно е. И най-калпавият сред вас отчаяно търси някакъв идеал, по свой изкривен начин. Трябва да унищожиш почтеността, като поквариш човека отвътре. Да я използваш срещу самата нея. Да я насочиш към цел, която  унищожава почтеността. Да отстояваш необходимостта от себеотрицание. Кажи на човека, че трябва да живее в името на другите. Кажи на хората, че идеалът е алтруизмът. Никой не го е постигнал и никой никога не ще го постигне. Всеки човешки инстинкт въстава срещу себеотрицанието. Но мигар не разбираш какво постигаш? Човек осъзнава, че не е способен на онова, което е приел за най-висша добродетел, и добива усещане за вина, за грях, за пълна негодност. И тъй като върховният идеал е извън възможностите му, той се отказва от всякакви идеали и стремежи, от всякакво лично достойнство. Смята се длъжен да отстоява онова, на което не е способен. Но човек не може да е наполовина добър или приблизително честен. Да остане почтен е тежка битка. Защо да брани онова, което вече е покварено? Душата му губи самоуважението. И той е в ръцете ти. Ще се подчини. Ще се подчини с радост, защото няма доверие в самия себе си, чувства се несигурен и омърсен. Това е един от начините.

Ето още един. Убий представата на човека за ценностите. Убий способността му да разпознава възвишеното или да го постига. Никой няма власт над велики хора. Ние не искаме никакви велики хора. Но няма да отричаме самото величие, а ще го унищожим отвътре. Великото е рядко, трудно, изключително. Създай критерии, постижими за всички, до последния човек, за най-негодния, и ще пресечеш стремежите на всички, и на великите, и на нищожните. Ще пресечеш всякакъв стремеж към по-добро, към превъзходство, към съвършенство. Не си поставяй за цел да изравниш със земята всички храмове – ще уплашиш хората. Издигни в култ посредствеността и храмовете сами ще се изравнят със земята.

Има и друг начин. Убивай със смях. Смехът е израз на човешка радост. Научи се да го използваш като унищожително оръжие. Превърни го в подигравка. Съвсем лесно е. Кажи им да се присмиват на всичко. Кажи им, че чувството за хумор е безпределна добродетел. Ако унищожиш всичко свято в душата на човека, и самата му душа ще престане да е свята за него. Убий преклонението, за да убиеш героя в човека. Няма преклонение с кикот. Човекът ще се подчини и покорството му ще е безгранично. Ще се съгласява с всичко и няма да приема нищо твърде сериозно.

Но има и още един начин – най-важният. Не допускай хората да са щастливи. Щастието съществува самостоятелно, то няма нужда от нищо. Щастливите хора нямат време, те не могат да са ти полезни. Щастливите хора са свободни. Затова трябва да убиеш радостта им от живота. Отнеми им всичко, което е ценно и важно за тях. Не допускай да имат онова, което желаят. Накарай ги да усетят, че всяко лично желание е зло. Доведи ги до състояние, в което думата „Искам“ не е естествено право, а срамно признание. За тази цел алтруизмът е много полезен. Нещастните хора сами ще дойдат при теб. Ще се нуждаят от теб. Ще дойдат за утеха, за подкрепа, за избавление. Природата не търпи вакуум. Опустоши човешката душа и ще получиш празно пространство, което да запълниш.

Погледни назад в историята. Погледни всяка етична система, от Ориента до наши дни. Та нали всичките проповядват отказ от лично щастие? Мигар в основата на сложните приказки не звучи един-единствен лайтмотив: жертва, себеотрицание, саможертва? Не си ли доловил основната им мелодия – „откажи се, откажи се, откажи се“? Вземи нравствената нагласа в наше време. Всичко, което доставя удоволствие, от цигарите до секса, през амбициите и жаждата за печалба, се смята за покварено и грешно. Достатъчно е да докажеш, че нещо прави хората щастливи, за да го прокълнеш. Дотам сме стигнали. Обвързали сме щастието с вината. И държим човечеството за гърлото. Хвърли първата си рожба в жертвената пещ, легни върху гвоздеи, иди в пустинята, за да бичуваш плътта си, не танцувай, не ходи на кино в неделя, не се опитвай да забогатееш, не пуши, не пий. И все в този дух, в името на морала. Глупците си мислят, че тези табута са безсмислени. Че са отживели и старомодни. Но безсмислицата винаги има някаква цел. Не си губи времето да изследваш безумието – само се запитай каква е целта му.

Всяка етична система, която проповядва саможертва, е прераствала в световна сила и е завладявала милиони хора. Разбира се, трябва да я поднесеш в подходяща опаковка. Да кажеш на хората, че ще постигнат върховно щастие, ако се откажат от всичко, което ги прави щастливи. Няма защо да бъдеш твърде конкретен. Използвай внушителни, но неясни думи. „Универсална хармония“, „вечен дух“, „божествен промисъл“, „нирвана“, „рай“, „расово превъзходство“, „диктатура на пролетариата“. Покваряване отвътре. Това е най-старият начин. Този фарс продължава с векове и хората все още му се поддават. А проверката е толкова проста: само послушай някой пророк и щом чуеш да говори за саможертва, бягай. Бягай по-бързо, отколкото от чума. Логично е, че където има жертва, има и някой, който да получава принесеното в жертва. Където има служене, има някой, на когото служат. Човекът, който ти говори за саможертва, говори за роби и господари. Ако човек ти казва, че щастието е твое естествено право и дълг номер едно към самия теб, този човек не се стреми към душата ти. Този човек няма какво да спечели от теб. И щом ви приближи, вие ще закрещите с празните си глави, ще нададете вой, че той е егоистично чудовище. Така изнудването е оцеляло векове наред.

Казах: „Логично е.“ Разбираш ли? Хората имат оръжие против теб. Разумът. Затова трябва на всяка цена да им го отнемеш. Да го унищожиш из основи. Но действай внимателно. Не го отричай. Никога не казвай направо, че отричаш нещо, защото ще се издадеш. Не казвай, че разумът е зло, макар че някои са го казвали, и то с удивителен успех. Кажи само, че разумът има граници. Че има по-висши неща от него. Какви? И за това не е нужно да си твърде ясен. Възможностите са безброй. „Инстинкт“, „чувство“, „откровение“, „божествена интуиция“, „диалектически материализъм“. Ако те хванат натясно по някой важен пункт и някой ти каже, че доктрината ти е безсмислена, имаш готов отговор. Кажи му, че има нещо по-висше от смисъла. Че по този въпрос той не бива да се опитва да мисли, а трябва да чувства. Да вярва. Елиминирай разума и разиграй козовете си. Тогава всичко ще се развива точно, както ти желаеш, винаги когато пожелаеш. Тогава човечеството е в твои ръце. Може ли да властващ над мислещия човек? Не искаме мислещи хора.

Това е светът на бъдещето. Свят на покорство и единство. Свят, в който отделният човек няма да мисли самостоятелно, а ще се опитва да отгатне какво става в мозъка на ближния му, който също няма да мисли самостоятелно, а ще се опитва да отгатне какво мисли следващият ближен, който също няма да мисли самостоятелно – и така нататък, в цял свят. Всички трябва да са съгласни с всички. В този свят никой няма да има собствени желания, а ще впряга всичките си усилия за задоволяване на желанията на ближния, който ще има само едно желание – да задоволи желанията на следващия ближен, който също няма да има желания – и така в целия свят. Всички трябва да служат на всички. В този свят човек няма да работи за безобиден стимул, какъвто са парите, а за безглаво чудовище, каквото е престижът. Одобрението на ближните, доброто им мнение, мнението на хора, които няма да имат право на мнение. Октопод, който има само пипала и няма мозък. Разум ли? Не разум, а обществено настроение. Средноаритметично на нули, защото няма де се допуска никаква индивидуалност. Свят с изтръгнат двигател и едно-единствено сърце, задвижвано с ръка. Моята ръка и ръцете на още няколко, много малко на брой мъже като мен. Онези, които знаем как да ви задействаме – вас, великолепните, чудните хора средна ръка, които не скочихте от гняв, когато ви нарекохме посредствени, дребни и обикновени, вие, които харесахте и приехте тези имена. Вие, хорицата, ще седите на престол и ще бъдете въздигнати в култ, ще станете абсолютният владетел, пред който всички предишни владетели ще се гърчат от завист, вие ще бъдете абсолютното и безграничното, Бог, Пророк и Цар, слети в едно. Vox populi. Средните, обикновените, баналните хора.

Знаеш ли кой е правилният антоним на егото? Безличният човек. Това ще бъде власт на безличните. Но и на най-баналното трябва да бъде вдъхнат живот в даден момент. Ние ще го сторим. Vox dei. Ще се радваме на безграничното подчинение на хората, които няма да умеят нищо друго, освен да се покоряват. Ще го наречем „да служат“. Ще раздаваме медали за служене. Ще се тъпчете едни други, надпреварвайки се кой да се подчинява повече и по-добре. Няма да се отличавате по нищо друго. Няма да има никаква друга форма на лична изява. Всеки, който не приема да го командват, трябва да изчезне. И ако случайно се родят хора, различни от средните, те ще оцелеят най-много до дванадесетата си година. Натискът, съизмерим с вакуума. Знаеш ли какво се случва със създания, живеещи дълбоко под водата, ако ги изнесеш на слънчева светлина?

Забелязал ли си, че малоумният винаги се усмихва? Първото смръщване на човека е първият допир на Бог до челото му. Допирът на мисълта. Но в нашия свят няма да има нито Бог, нито мисъл. Ще се гласува с усмивки. Автоматични лостове – всички казват да... А какво ще правим ние, владетелите? Няма да постигнем нищо повече от теб. Единствената ми цел ще бъде ти да си задоволен. Ще те лъжа, ще те лаская и ще те хваля, ще помпам суетата ти. Ще изнасям речи за народа и всеобщото благо. Аз съм най-безкористният човек. Използвам хората в името на онова, което мога да направя за тях. Това е единствената ми функция, единственото ми удовлетворение. Нямам лични желания. Искам власт. Искам моя свят на бъдещето. Нека всички живеят за всички. Нека всички се жертват и никой не печели. Нека всички страдат и никой не се наслаждава. Напредъкът трябва да спре. Всичко да затъне в застой. В застоя има равенство. Всички са подчинени на общата воля. Световна робия, при която не съществува дори достойнството на господаря. Робство на робството. Голяма окръжност, в която има пълно равенство. Това е светът на бъдещето.

Вземи кой да е вестник и прочети заглавията. Европа вече е погълната и следващите сме ние. Всичко, което казах, се изразява в една-единствена дума – колективизъм. Мигар той не е богът на нашия век? Да действаме заедно. Да мислим заедно. Да чувстваме заедно. Да се обединяваме, да се съгласяваме, да се подчиняваме. Да се подчиняваме, да служим, да правим саможертва. Разделяй и владей – в началото. А след това, обединявай и владей. Най-после сме наясно. Помниш ли римския император, който казал, че му се иска човечеството да има един врат, за да го отсече? Хората му се смеят от векове. Но ние ще се смеем последни. Постигнахме това, което той не успя. Научихме хората да се обединяват. Така се стига до онзи врат, готов да падне с един удар. Открихме вълшебната дума. Колективизъм. Виж, Европа, глупако. Не можеш ли да прозреш същността отвъд празните приказки? Една страна се впрегна да докаже, че човекът няма права, че колективът е всичко. Индивидът е зло, масите са Бог. Не съществуват никакви мотиви и добродетели, освен служенето на пролетариата. Това е едната възможност. Ето и другата. Една страна се посвети на принципа, че човекът няма права, че държавата е всичко. Индивидът е зло, расата е Бог. Не съществуват никакви мотиви и добродетели, освен служенето на расата. Бълнувам ли или това е безмилостната реалност на почти два континента? Не знаеш как действат клещите. Ако не си съгласен с едната възможност, ти остава другата. Ще се люшкаш от едната към другата. Затворили сме вратите. Залогът е ясен. Ези – колективизъм, тура – пак колективизъм. На доктрината, която убива индивида, можеш да противопоставиш доктрината, която убива индивида. Предай душата си или на колективен орган, или на водач. Но я предай, предай, предай.  Това е моята техника. Давай отрова за храна и отрова за противоотрова. Украсявай дребните неща и не се отклонявай от главната цел. Предложи на глупците възможности за избор, за да се позабавляват, но не забравяй единствената цел, която трябва да постигнеш. Да убиеш индивида. Да убиеш душата на човека. Останалото ще последва автоматично. Виж сегашното състояние на света. Още ли смяташ, че съм луд?

От: Айн Ранд, „Изворът“, превод от английски Божидар Маринов, изд. „Изток-Запад“, 2006
Снимка: Portrait of Russian-American writer Ayn Rand used for the first-edition back cover of her novel The Fountainhead (1943), bg.wikipedia.org