„Виж ме“ е едно от основните желания на човешкото сърце
Бъртранд Ръсел е британски философ, математик, историк, социален критик. Влиянието му се простира в областите на логиката, математиката, изкуствения интелект, компютърните науки и метафизиката. С ясно изразени антиимпериалистки и пацифистки позиции, Ръсел има висок авторитет и отстоява мнението си по въпроси, свързани с ядреното разоръжаване, правото на жените да гласуват, Виетнамската война, религията и т.н. С разнообразните си изследвания и трудове, Ръсел е един от най-любопитните мислители на 20 век.
Не завиждай на щастието на онези, които живеят в „рая на глупците”, защото само глупак би мислил, че това е рай.
Не се опитвай да възпрепятстваш мисленето, защото е сигурно, че ще успееш.
Защитата на малцинстото е жизнено важно нещо; дори и най-праволинейните от нас един ден могат да се окажат малцинство, така че всички ние имаме интерес от ограничаването на тиранията на мнозинството.
При демокрацията глупаците имат право да гласуват, а при диктатурата – да управляват.
Когато говорим за каквото и да е като „свободно“, определението ни няма да е пълно, ако не можем да кажем свободно от какво. Каквото или който и да е е „свободен“ – това е предмет на някаква външна принуда и за да сме точни трябва да определим каква е тази външна принуда. Така че „свободен“ си тогава, когато си извън някои често срещани видове контрол. Повечето видове контрол са очевидни, но има и такива, които са по-фини и неуловими.
Най-елементарното условие, за да бъде мисълта свободна е липсата на законови санкции при изразяването на мнения.
Но правните санкции в съвременния свят са най-малката пречка. Двете големи пречки са икономическите санкции и изопачаването на истината. Ясно е, че мисълта не е свободна, ако изразяването на определено становище прави невъзможно изкарването на прехраната ти. Ясно е, че мисълта не е свободна, ако всички аргументи от едната страна непрекъснато си противоречат и се представят по възможно най-атрактивния начин, докато аргументите на другата страна могат да бъдат открити само чрез щателно издирване.
Всяка човешка дейност е продиктувана от желанието. Съществува изцяло погрешна теория на някои моралисти, която е набрала голяма сила, че е възможно да се устои на желанието в интерес на дълга и моралните принципи. Казвам, че това е погрешно, не защото никой човек не действа, подтикнат от чувство за дълг, а защото никой дълг не може да го задължи, освен ако той сам не пожелае това. Ако искате да знаете какво ще направи един човек, трябва да сте наясно не само с материалните му мотиви, а по-скоро с цялата му система от желания и възможностите, които има.
Човекът се различава от другите животни в едно много важно отношение – има желания, които са, така да се каже, безгранични, които никога не могат да бъдат напълно удовлетворени, и които биха го държали в състояние на безпокойство дори и в Райската градина. Животното, когато се нахрани, отива да се наспи, докато не започне отново да се нуждае от храна. Човешките същества, в по-голямата си част, не са такива.
Користолюбие – желанието да притежаваш възможно повече блага – е мотив, който произхожда от комбинацията между страх и желанието да притежаваме необходимото. Веднъж приютих две момиченца от Естония, които буквално се бяха спасили от гладна смърт. Живееха заедно със семейството ми и разбира се, имаха предоставени достатъчно неща за ядене. Но те прекарваха свободното си време из съседните ферми, за да крадат картофи, които складираха. Рокфелер, който в детстовото си е живял в голяма бедност, прекарва съзнателния си живот по подобен начин.
Колкото и да придобиете, винаги ще искате да имате повече: насищането е мечта, която винаги ще ви се изплъзва.
Да нямате някои от нещата, които искате, е неизменна част от щастието.
Суетата е мотив с огромна мощ. Всеки, който общува с деца е виждал, че каквото и да правят, винаги казват „Виж ме“. „Виж ме“ е едно от основните желания на човешкото сърце. Може да заеме безброй форми – от палячовщина до преследване на безсмъртие.
Едва ли е възможно да се преувеличи влиянието на суетата във всички прояви на човешкия живот - от детето на три години до владетеля, който само с намръщването си кара света да трепери.
Любовта към властта е тясно свързана със суетата, но не е едно и също. Това, от което суетата се нуждае за да се удовлетвори е слава, а слава можеш да добиеш и без власт. Много хора предпочитат славата пред властта, но те имат по-малко влияние върху хода на събитията, от тези които предпочитат властта пред славата. Властта, както и суетата, е ненаситна. Нищо друго, освен всемогъществото не може да я задоволи напълно. И тъй като това е порокът на енергичните хора, любовта към властта излиза извън всякакви рамки. Това е най-силният мотив на важните хора.
Любовта към властта се увеличава значително с придобиването и използването й. Във всеки автократичен режим, колкото повече опитва от удоволствията, които властта предоставя, толкова по-тираничен става властимащият. След като властта над другите хора се осъществява в това да ги накараш да правят това, което те по-скоро не биха желали, то човекът, който е под въздействието на любовта към властта, е по-слонен да причинява болка, отколкото да позволи удоволствие.
Ще е грешка, ако напълно заклеймявам любовта към властта. Дали тази любов ще се превъплъти в дейстия полезни или зловредни, зависи от социалнатата система и вашите възможности. Ако те са технически или теоретични, можете да допринесете много за развитието на техниката и знанието и активността ви ще бъде от полза.
Когато срещнеш опозиция, дори тя да идва от съпруга или децата ти, старай се да я преодолееш с аргументи, а не с авторитет, защото победата на авторитета е недействителна и илюзорна.
Ако противоположно на твоето мнение те прави ядосан, това означава, че подсъзнателно си наясно за липсата на аргумент да мислиш по този начин.
Откривай повече удоволствие в интелигентното несъгласие, отколкото в пасивното съгласие, защото, ако цениш интелигентността както би трябвало, първото предполага по-дълбоко съгласие от второто.
Човешките същества показват превъходството си над останалите зверове и по възможността да изпитват скука, макар че като наблюдавам маймуните в зоопарка, ми се струва, че и те имат наченки на тази изморителна емоция. Каквато и да е тя, опитът ми показва, че бягството от скуката е едно от наистина мощните желания на почти всички човешки същества.
Няма по-вълнуващ момент на света от този, в който правиш внезапно откритие или изобретение и все повече хора са способни да изпитват такива моменти.
Един от симптомите на наближаващ нервен срив е убеждението, че това, с което се занимавате е ужасно важно.
Войната не определя кой е прав – само кой е останал.
Предполагах, че е съвсем обичайно родителите да обичат децата си, но войната ме убеди, че това е рядко изключение. Предполагах, че повечето хора харесват парите повече от почти всичко останало, но после открих, че харесват разрушението дори повече. Предполагах, че интелектуалците често обичат истината, но тук отново открих, че няма и 10% от тях, които да предпочитат истината пред популярността.
Живях в преследване на проникновение, едновременно лично и социално. Лично: да се грижа за благородното, красивото, нежното; да позволя моменти на прозрение да ми дадат мъдрост в по-прозаични времена. Социално: във въображението да видя предстоящото общество, в което индивидите растат свободно и където омразата, лакомията и завистта умират, защото няма нищо, което да ги подхранва. В тези неща вярвам и светът, въпреки всичките си ужасии, ме остави непоклатим.
Ако на света имаше повече хора, които желаят собственото си щастие повече, отколкото желаят нещастието на другите, за няколко години бихме постигнали Рая!
Снимка: Bertrand Russell (1872-1970)
