Умението да избираш е най-висша дарба | Балтасар ГРАСИАН

Мъдростта на времето

За изкуството на житейската мъдрост, от даровития испански писател, философ, свещеник и преподавател в Ордена на йезуитите, чиито мъдри слова са публикувани за първи път през 1647 г. в сборник, озаглавен „Джобен оракул или изкуство на благоразумието“.

Следвай повелите на сърцето си. Никога не го пренебрегвай. То е личният ти пророк, който предвещава важните събития в твоя живот. Мнозина са се проваляли, защото от страх не са се доверявали на сърцето си. Но каква полза от страха, ако не вземеш под внимание предзнаменованията му за опасност и не се предпазиш? Висше е предимството на хората, надарени от природата с вярно сърце, защото то неуморно ги предупреждава за всевъзможни опасности и ги спасява от бедите. Неразумно е сам да търсиш несгодите, освен ако искаш да се изправиш лице в лице с тях и да ги победиш.

Душевност и ум. Това са двете качества, които като драгоценен накит красят човека - едното без другото е като половин щастие. Не е достатъчно да разбереш, важното е да прозреш същността. Нещастен глупак си, ако сбъркаш призванието в живота си и се провалиш с избора на професия, дом, приятели, семейство.

Овладяването на страстите е залог за възвишен дух. Възвишеността не търпи оковите на грубите произволни чувства. Няма по-висша власт от властта над самия себе си, от способността да владееш чувствата си и да побеждаваш прищевките си. И когато страстите се борят да надвият личността ти, не им позволявай да пречат на задълженията ти, дори и да са много силни - тук се крие разковничето на благоразумието, което ще ти позволи да си спестиш разочарования и да съхраниш неопетнено доброто си име.

Разпознавай Щастливеца, за да го следваш неотлъчно, и Неудачника, за да го отбягваш. Обикновено лошият шанс е наказание за глупостта и няма по-прилепчива зараза от техния съюз. Не открехвай вратата и за най-малкото зло - зад него дебнат други по-големи беди. Опитният играч навреме се чисти от всичко излишно, защото после и най-слабият коз бие силните карти на противника. Когато си объркан и несигурен, следвай мъдрите и благоразумните - те рано или късно постигат успех.

Умението да се отказваш. Умението да казваш „не“ е важно жизнено правило, но още по-важна е способността да се отказваш по отношение на работата и общуването с хората. Има безсмислени занимания, които като молци прояждат скъпоценното ни време. По-добре е нищо да не правиш, отколкото да вършиш безразсъдства. За благоразумния не е достатъчно да не се натрапва - той не трябва да допуска и другите да му досаждат. Човек не бива да принадлежи на всички, за да не изгуби собствената си същност.

Изучавай и управлявай сам съдбата си. За да действащ и да вървиш все напред, заложи на Фортуна, а не разчитай единствено на силния си характер. И ако глупец е онзи, който на четиридесет години призовава на помощ Хипократ за здравето си, двойно по-неразумен е този, който се позовава на Сенека, за да прояви здрав разум. Да умееш да управляваш съдбата си е изкуство - ту да изчакваш, колкото е необходимо, ту да я догонваш, за да я застигнеш, когато удари щастливият ти час.

Любовта на хората. Не е лесно да спечелиш възхищението на хората, а още по-трудно – обичта им. Това зависи от благоволението на звездите, но още повече от усърдието – първото полага началото, второто го продължава. Само достойнствата не са достатъчни, макар и обикновено да се смята, че човекът заслужаващ уважение, е достоен за обич. За да заслужиш благоразположението на хората, трябва да им покажеш, че си истински благодетел – с широка ръка да раздаваш добрини, да си щедър на добри думи и добри дела, да даваш обич, за да получаваш обич.

Нека доброто бъде твой неизменен избор. Много неща в живота зависят от добрия избор. За него са необходими изтънчен вкус и здравомислие, които са по-могъщи от интелекта и старанието. Няма сьвьршенство без правилен избор. Да умееш да избираш и да избираш най-доброто е двойно предимство. Има хора с проницателен и остър ум, с тънък усет, знания и наблюдателност, които, изправени пред избор, се объркват. Те винаги залитат към най-лошото, сякаш са осъдени да вървят по погрешен път. Умението да избираш е най-висша дарба.

Познай себе си. Опознай своите таланти и възможности, мисли и пристрастия. За да владееш себе си, е необходимо да се познаваш. Огледалото отразява лицето, но не и душата. Нека самопознанието бъде негов заместител. Дори когато проявяваш небрежност към външния си вид, можеш да съхраниш вътрешната си красота като се самоизучаваш и се усъвършенстваш духовно. Изследвай силата на своя интелект и възможностите на своята предприемчивост, изпробвай непоколебимостта, и смелостта си, пази своята увереност и трезва мисъл.

Тайната на дългия живот. Живей достойно. Две неща най-бързо съкращават живота - глупостта и покварата. Някои погубват живота си, защото не са съумели да го опазят, други - от нехайство. Както добродетелта е сама по себе си награда, така и порокът е сам по себе си наказание. Който бърза да живее и се предава в плен на пороците, сам съсипва живота си, защото само добродетелта ни дарява безсмъртие. Силата на духа се предава и на тялото, а безупречният живот е не само смислен, но и дълъг.

Примирявай се със слабостите на близките си. Приемай това така, както свикваш с грозотата на някои лица. То е наложително най-вече там, където съществува взаимна обвързаност. Има хора със зловещ характер, с които човек трудно живее, но и без които не може. Затова благоразумният, за да се предпази, се примирява и привиква с тях - както се приема физическата грозота, за да не те порази внезапно страховитостта й.

Никога не се оплаквай. Оплакванията позорят човека. По-добре е да проявиш престорена самоувереност пред чуждата враждебност, отколкото да си позволиш да будиш съчувствие. Жалбите ни тласкат неволно слушателя да действа като онези, от които се оплакваме, и му дава основание да мисли, че може да ни оскърбява така, както са постъпили други. Оплаквайки се за минали обиди, даваме повод за бъдещи, а търсейки съвет и утеха, будим съжаление и дори презрение.

Удвоявай устоите на живота си. Така ще удвоиш и живота си. Човек не трябва да се поставя в зависимост от едно-единствено нещо или да разчита само на едно средство, дори и то да е изключително по своята същност. Всичко трябва да се дублира и особено източниците на успех, полза и покровителство, на удоволствия.

Не бързай да живееш. Да умееш да създадеш ред в живота си, означава да умееш да му се наслаждаваш. Мнозина живеят дълго, но не изпитват радост. Те пропускат щастливите си мигове, понеже не знаят как да им се насладят, а после жадуват да ги върнат назад, но вече са отишли твърде далеч във времето. Те бързат да изпреварят събитията и така ускоряват и без друго неумолимия им ход. Искат за един ден да погълнат повече от онова, което могат да смелят за цял живот. Грабят с пълни шепи удоволствия в аванс, опитват се да се наситят за години напред и в безразсъдното си бързане всичко прахосват. Дори в овладяването на знания човек трябва да има мярка, за да не се нагълта с ненужни или непроверени съждения. В житейския път на всеки от нас са вписани не само дни и часове на наслади. Не бързай с удоволствията, бързай да трупаш добри дела, защото добре свършената работа носи радост, а самоцелните наслаждения завършват с разочарование.

Миролюбивият човек живее дълго. Живей мирно живота си и остави другите да живеят спокойно своя. Миролюбивите не само живеят, но и властват. Вслушвай се, вглеждай се, но и мълчи! Ден без конфликти осигурява спокоен сън. Да живееш пълноценно и с радост означава да живееш два живота - това е наградата за толерантността. Който нехае за онова, което не притежава, има всичко. Няма нищо по-вредно от това да вземаш всичко присърце.

Уважавай другите. Всеки човек може да превъзхожда другия в нещо и никой не е толкова съвършен, че да е невъзможно да бъде надминат в някоя област. Да умееш да извличаш полза от всекиго е истинско изкуство. Мъдрият уважава всички, защото е способен да види доброто у всеки и знае цената на всяка сторена добрина. Глупакът не цени никого, защото не познава доброто и само лошото му прави впечатление.

Не преставай да живееш и да се стремиш. И няма да бъдеш преситен и самодоволен. Така както тялото се нуждае от въздух, душата не може без въжделения. Ако човек притежава всичко, животът му ще бъде изпълнен с разочарования и неудовлетвореност. Дори в овладяването на знания трябва винаги да има още нещо неизвестно, което да подхранва твоето любопитство и да разпалва огъня на желанието. Стремежът вдъхновява и поддържа надеждата. Преситеността в щастието е пагубна.

Приемай нещата такива, каквито са. Но никога превратно, макар и да те връхлетят неочаквано. Всяко нещо си има добра и лоша страна. И най-прецизният инструмент може да те нарани, ако не знаеш как да го използваш, и обратно - дори оръжието на неприятеля може да ти послужи за защита, ако умееш да боравиш с него. Много неща могат да ти причинят страдание, ако не си способен да извлечеш полза от тях. Всичко си има своите удобства и неудобства - умението се състои в това да се възползваш от предимствата, които ти предлага.

От „Изкуството на житейската мъдрост”