Природата е устроила всичко така, че жените да имат винаги право ~ Фридрих НИЦШЕ

„Някои мъже са въздишали, защото са им отвлекли жените, но повечето затова, че никой не е пожелал да им ги отвлече.“

В „Човешко, твърде човешко“ Фридрих Ницше не пропуска да прояви отличителния си стил, проявявайки вкус към метафорите, иронията и афоризмите и по отношение на любовта, брака и родителството.

При някои жени напразно ще търсим душа и сърце, защото те са само маски. Мъж, заловил се с подобни, почти призрачни, неизбежно неудовлетворими същества, е за окайване; ала тъкмо такива жени умеят да възбудят желанието на мъжете до най-високия градус: той търси душата им – и продължава да търси до безкрай.

Впрочем, за да се излекува влюбеният, са достатъчни малко по-силни очила; а който има силно въображение, за да си представи едно лице двадесет години по-късно, ще прекара живота си може би твърде спокойно.

Издигането на любовта в култ от жените всъщност и поначало е хитроумно изобретение, доколкото чрез идеализацията на това чувство те увеличават своята мощ и се представят в очите на мъжете за все по-страстно желани. Покрай хилядолетния навик обаче да се превъзнася любовта се стигна дотам, че жените се уловиха в собствената си мрежа и забравиха изобщо това първоначално откритие. Сега самите те са по-измамени и от мъжете и затова страдат повече от разочарования, които почти неизбежно настъпват в живота на всяка жена – доколкото изобщо тя има въображение и разум, за да може да бъде измамена и разочарована.

Любов и справедливост – Надценяваме любовта за сметка на справедливостта и й приписваме най-прекрасни неща, сякаш е нещо много по-възвишено от нея. Та нима тя явно не е по-глупавата? Несъмнено, но тъкмо затова е много по-приятна за всички. Тя е глупава и притежава богат рог на изобилието, от него раздава своите дарове на всички, дори и да не ги заслужават, без да и благодарят дори за тях. Тя е безпартийна като дъжда, който според Библията и житейския опит измокря до кости не само грешника, а евентуално и праведника.

Най-добрият приятел навярно ще има и най-добрата съпруга, защото сполучливият брак почива на таланта за приятелство.

При встъпване в брак човек трябва да си постави въпроса: смяташ ли, че с тази жена ще беседваш приятно до старини? Всичко друго в брака е преходно, обаче най-много време в общуването се посвещава на разговора.

Брак, в който всяка страна иска да постигне чрез другата една индивидуална цел, има добра спойка; например, ако жената с помощта на мъжа иска да стане знаменитост, а мъжът с помощта на жената – обичан.

Добрият брак се утвърждава чрез способността си да понесе веднъж някое „изключение“.

Жените могат много сполучливо да станат приятели с някой мъж; обаче за да поддържат тази връзка, навярно трябва да помогне и малка физическа антипатия.

Срещу самопрезрението, болест, присъща на мъжете, най-сигурното средство е те да бъдат обикнати от някоя умна жена.

Някои мъже са въздишали, защото са им отвлекли жените, но повечето затова, че никой не е пожелал да им ги отвлече.

Прекалена близост  Ако живеем в прекалена близост с един човек, имаме чувството, че все отново похващаме с гола ръка някаква красива медна гравюра: и ето че някой ден между пръстите ни остава само къс грозна, зацапана хартия и нищо повече. Също и човешката душа след постоянно докосване накрая се захабява; най-малкото започва да ни изглежда така. Никога вече няма да видим първоначалния й чист рисунък и красота. Човек винаги губи от прекалено интимното общуване с жени и приятели; а тогава губи понякога и перлата на живота си.

Мнозина, предимно жени, не изпитват скука, защото никога не са се научили да работят както трябва.

Интелектът на жените се проявява като съвършено самообладание, присъствие на духа, използване на всички предимства. Те предават това тяхно основно качество в наследство на децата си, а бащата добавя по-тъмния фон на волята. Неговото влияние определя едновременно ритъма и хармонията, в които новият живот трябва да протече; ала мелодията на този живот произтича от майката. Говоря за тези, които умеят да си представят нещо: жените са надарени с разум, мъжете – с душевност и страст.

Ние можем да изнурим, да омаломощим чрез неспокойства, страхове, свръхнатоварване с работа и мисли всеки, и то така, че той да престане да се съпротивлява пред нещо, което изглежда по-сложно, и да отстъпи; това знаят добре дипломатите и жените.

Вродената склонност на жените към спокойно безбурно, хармонично и щастливо съчетаващо се съществуване и общуване, тяхното успокояващо и балансиращо влияние подобно на зехтин върху океана на живота неволно действа против героичния вътрешен устрем на свободомислещия. Без да усетят, жените са заприличали на човек, който отстранява на пътуващия минералог камъните от пътя, за да не се препъне в тях, когато всъщност той е тръгнал на път именно за да се препъне в тях.

В себе си жените винаги интриганстват срещу по-издигнатата душа на мъжете си; те искат с измама да ограбят бъдещето й за сметка на едно безболезнено, уютно настояще.

Доказателство за ума на жените е обстоятелството, че почти навсякъде са съумели да бъдат изхранвани от други, също като търтейте в пчелния кошер. Но нека първо преценим какво означава това поначало и защо мъжете не допускат да ги изхранват жените. Положително, защото мъжката суета и честолюбието им са по-големи от женския разум; затова пък жените са разбрали, че като се подчиняват, си осигуряват преобладаващо положение, дори господство. Първоначално дори отглеждането на децата би могло да се използва от ума на жените като претекст, за да се отърват по възможност от работа. Пък и днес, когато наистина са заети с работа, например като домакини, те умеят да й придадат такова главозамайващо значение, че обикновено мъжете десеторно преувеличават заслугите им.

Когато мразят, жените са по-опасни от мъжете; преди всичко защото поради възбуденото им веднъж неприязнено чувство те не се спират пред каквито и да било съображения за справедливост, а, напротив, оставят омразата им да нарасне безпрепятствено до крайните последици; и после, защото владеят изкуството да откриват уязвимите места (каквито има всеки човек, всяка група от хора) и да забият жилото си право в тях, за което острият им като кинжал разум върши превъзходни услуги (докато мъжете при вида на рани се настройват резервирано и често проявяват великодушие и примирителност).

След разправия и разрив между мъж и жена едната страна страда предимно от представата, че е наранила дълбоко другата, докато тази страда предимно от представата, че не е наранила достатъчно партньора си, и затова се мъчи с помощта на сълзи, хълцане и разстроени физиономии да го натъжи допълнително още повече.

Най-грубите грешки в преценката за един човек се правят от неговите родители: това е факт, но как да си го обясним? Дали родителите познават прекалено добре детето и вече не могат да си съставят един цялостен образ от разнородните му прояви? Прави впечатление, че хора, прекосяващи чужди страни, обхващат правилно общите, отличителни черти на един народ само в началния период от престоя си; колкото повече опознават народа, толкова повече отвикват да виждат в него типичното и отличителното. Щом станат късогледи, те вече не са далекогледи. Нима родителите преценяват погрешно детето си само защото никога не са били на достатъчно разстояние от него? Напълно различно би било следното обяснение: хората обикновено не разсъждават вече за онова, което е най-близко до тях, те просто го приемат. Възможно е обичайната недомисленост на родителите да е причината, задето, веднъж заставени да преценяват децата си, преценяват така криво.

Неразрешените противоречия в отношението между характер и убеждения на родителите отекват в природата на детето и представят анамнеза на душевното му страдание.

Снимки: Wikimedia Commons

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK