Средно всеки 6-ти човек по света е нарцисист. 75% от тези хора са мъже. Така че шансът да попаднете или да живеете с такъв е доста голям…
"Echo and Narcissus", Louis-Jean-François Lagrenée (1725-1805)
Нарцисистът е човек, който грубо пресича естествените граници на другия – границите на човешките права и човешкото достойнство, толкова грубо, че би могло ясно да се класифицира като психически тормоз. Унищожавайки емоционалния баланс на личността по коварен и садистичен начин, те целят да накарат жертвата си да се почувства напълно уязвима, незащитена и да живее в постоянен страх. Начинът, по който нарцисистът се отнася към хората и света около себе си е напълно патологичен във всеки един аспект. Техният свят е напълно налудничав и илюзорен, свят, в който няма място за индивидуалности, защото те са абсолютните владетели в него.
Неприятният факт е, че един нарцисист се нуждае от хора в живота си, за да оцелее, но не умее нито да харесва хората, нито да се свързва с тях, така че всичко, което му остава е да ги владее и манипулира по всякакъв унизителен, обиден и отвратителен начин, като ги улавя в капан, също както паякът улавя мухата в мрежата си.
Жертвите на нарцистична злоупотреба започват да изпитват сериозни затруднения при вземането на прости решения, непрекъснато обмислят подробно и поставят под съмнение абсолютно всичко по отношение на собствената си личност и действия. Това е пряк резултат от емоционалното и психическо насилие, използвано от нарцисиста, за да ерозира самопреценката им, като внуши объркване и безпокойство в жертвата си до такава степен, че тя да не се доверява повече на собствените си възприятия, памет и преценка.
Това е много умело ръководена стратегия от нарцисиста – замъгляването на реалността с изявления като „Никога не съм казвал, че...“, „Ти си луд/а“ или „Въобразяваш си“. Нарцисистът ще засили усещането ви за „невменяемост“, като побърза да „поговори“ с приятели, колеги или роднини, за това колко „не сте добре с главата“, какво му се налага да търпи от вас и колко загрижен за благосъстоянието ви е той всъщност. Като всичко това ще бъде едно извъртане на реалността по много майсторски начин.
Постепенно жертвата ще спре да се доверява на собствените си възприятия и ще започне за всичко да се съмнява в себе си. Това, разбира се, ще предизвика депресия и тревожност, която още повече ще я „закачи“ за нарцисиста, в който ще вижда единствената си надежда за избавление.
Жертвата се оказва тотално емоционално и умствено съсипана и неспособна да се доверява на собственото си виждане за света. Ще се изолира, защото постепенно животът ще се окаже твърде объркващ и страшен. Така изолирана, започва да поставя под съмнение всяка своя мисъл и мнение, идеи и идеали, като по този начин личността й започва бавно, но сигурно да се разпада и изчезва. Жертвата ще се превърне в абсолютно зависима от насилника си, тъй като ще започне да възприема единствено неговата объркана представа за реалността.
Това е и целта на нарцистиста – пълен контрол над твоите мисли и действия, което ще го постави зад волана, за да подкара тормоза върху личността ви с пълна сила.
"Narcis", Franc Kavčič
Запитайте се дали някога ви се е случвало да изживеете такова чувство на безнадеждност, страх, объркване, ненормално усещане за реалността, такова, в което се чувствате абсолютно сам и без реална възможност да промените или поправите това, и да продължите напред.
Кой, освен напълно болно човешко същество би направило такова нещо? Кой би си присвоил и унищожил всяка част от живота на друго човешко същество, освен силно разстроеният нарцисист, движен от собствената си себеомраза, целящ единствено да изсмуче като паразит всичко, което успее от другия.
Няма връзка, която да завършва в такова кълбо от омраза и унищожение, като тази с нарцисиста. Те ще унищожат всеки аспект от взаимоотношенията ви, ще унищожат личността ви, живота ви, връзката ви със семейството ви, с приятелите ви и общи линии всичко, за да ви направи неспособни да съществувате без него. Всяко действие и всяка дума, идваща от нарцисиста е насочена директна атака към вашата собствена реалност. Ще ви измъкне от всичко добро и хубаво, което сте имали, за да ви отведе в мрачното място на неадекватността и безполезността, защото всичко, което правите е грешно и вие всъщност сте абсолютно безнадеждни и никому ненужни.
Дори и да приключите връзката си с този човек, злото, което ви е причинил, продължава да съществува във вас, защото като отрова, вие сте поели всичко това с всяка клетка на тялото си и тя продължава да трови ума и реалността ви.
Ако сте в интимна връзка с такъв човек, предизвикайте себе си като си зададете въпроса: „Защо съм идеалната половинка на такъв човек?“ Това не е особено традиционен въпрос за жертва на нарцисист, защото жертвата обикновено търси симпатия и съчувствие, самосъжалява се, изгражда си образ на мъченик. Хвърля се в безсмислени опити да „поправи“ насилника си, което само по себе си е проява на нарцисизъм, тъй като състоянието на тези хора е нелечимо. Всичко това още повече обезоръжава жертвата и й отнема всякаква възможност за спаряване с проблема. Тя бива възнаградена само и единствено със статуса си на жертва, а нарцисистът отново получава цялото внимание, защото е хем е болен, хем е виновен за всичко.
Дали пък не си пасвате перфектно с такъв човек?
"Echo and Narcissus", 1903, John William Waterhouse
Дефиницията за нарцисист е човек, който е обсебен от себе си, има огромно усещане за собствената си значимост, убеден е, че всички му завиждат; той е човек, който си въобразява, че целият свят се върти само и единствено около него и поради тази причина му е абсолютно невъзможно да идентифицира нуждите на другия човек, камо ли да прояви емпатия.
Какво може да накара някой да влезе в такава връзка? Какво друго, освен собственото ти усещане, че си жалък и незначителен? Замислете си дали случайно имате нещо много общо помежду и разликата е само в това, че го изразявате по различен начин.
Жертва на нарцисистите избират жертвите си сред хората, които търсят валидация извън себе си.
Защото общото между нарцисиста и неговата жертва е дълбокото и непреодолимо чувство за незначителност. Когато човек не знае как да се справи с чувството си за незначителност, започва да го потиска, но в един момент всичко това изплува на повърхността и се проявява в една от двете полярности – нарцисизъм (светът се върти около мен, аз съм най-важното нещо/ или „жалка жертва“ /аз не струвам нищо, нямам никакво значение, аз съм никой).
Нарцисизмът е много по-социално неприемлив, защото е по-социално разпознаваем. Нарцисизмът е активната поляност на чувството за незначителност. „Жалката жертва“ е социално по-неразпознаваема, защото е пасивната полярност на незначителността. Затова, обикновено, когато сме в позицията на „жалката жертва“, ние самите не забелязваме това. Влизайки във връзка с нарцисист отново фокусът се измества и за всичко е виновен нарцисиста, така че „жалката жертва“ отново няма нужда да поема отговорност за собствената си личност. Именно затова и толкова си подхождат.
Най-доброто, което можете да направите е да излезете от дупката на виктимизацията, в която сами сте се закопали и да погледнете реалната ситуация – вие сте във връзка с нарцисист, защото сте точно като него, просто го изразявате по различен начин. Докато не проумеете това, дори и да напуснете въпросния нарцисист, в следващата връзка, в която влезете, ще останете неприятно изненадани от факта, че отново сте попаднали на нарцисист.
"Narciso", Jan Cossiers
Защо? Защото не сте променили себе си. Приемете нарцисистът като огледало на неразрешените личностни проблеми, които имате. Неразрешените чувства, мисли, убеждения относно самите себе си, които дори не осъзнавате, че имате. Не знаете, защото сте ги потиснали. Това, което проявявате навън е ужасното си пасивно чувство за незначителност.
Нарцисистът свърхкомпенсира измъчващото го чувство за незначителност, от което отчаяно се опитва да избяга, свърхкомпенсира като търси доказателство за величието си и принизявайки околните, за да изглежда самия той по-значителен.
От другата страна са жертвите им – „Аз нямам никакво значение“, „Аз съм много зле, нищо не струвам“ и т.н., което пък е другият начин за компенсиране. Очевидно е, че и двата варианта са крайно илюзорни. Дори и светът да не се върти около вас, това не означава, че не сте част от него. Вие сте част от света.
Вгледайте се в чувството си за незначителност, не го потискайте, осъзнайте го и го приемете. Не бягайте от него, а го посрещнете с отворени обятия. Това е трудно, но може да се постигне, като приемете своята уязвимост. Брене Браун казва по този повод: „Да приемеш уязвимостта си означава да поставиш смелостта си над желанието си за контрол“. Смелостта да приемеш нещата такива каквито са, да приемеш чувствата си такива, каквито са, да приемеш и това, което чувстваш, и това, което не желаеш да чувстваш, и това, срещу което не искаш да се изправиш.
Желанието за контрол е болестта на нарцисиста, но и на неговата жертва. Мястото между двете полярности, е мястото, в което се отказваш от желанието за контрол, това е мястото за интимност със самия себе си, интимност, която означава да опознаеш себе си такъв, какъвто си и да се приемеш с всичките си характеристики, без да ги квалифицираш като отрицателни или положителни, приемайки, че всяко човешко същество е уязвимо.
"Follower of Giovanni Antonio Boltraffio", Narcissus, about 1500, London, National Gallery, Leonardo da Vinci
Няма друг начин – трябва да чувстваме чувствата си. Да се опитваме да избягаме от тях, като си въобразяваме, че сме най-важното нещо на света или пък обратното – че нямаме никакво значение, е само жалко бягство. Няма заместител на това – да си позволиш да чувстваш това, което чувстваш, без да му пречиш.
Вгледайте се право в чувството си за незначителност, след като спокойно сте си позволили да го изпитате, и се запитайте от къде идва то. Повярвали сте на родителите си, или на някой, който по някакъв начин е стоял по-високо от вас? Дали не сте отхвърлили части от себе си, само за да можете да отговорите на очакванията на другите хора или обществото? Защото в случай, че сте отхвърлили част от себе си, това означава, че сами сте си казали: „Ти нямаш никакво значение“. Върнете си в спомените си и разберете от къде идват проблемите ви. Това може да се окаже изключително изцеряващо, тъй като ви дава възможност да се отучите от грешното и да се научите отново на това, което е важно за вас от гледна точка на ценностната ви система днес. Не е необходимо цял живот да оставате роби на компенсаторните механизми на грешните модели, които сте научили в миналото.
Колкото и мъчителна да е връзката с нарцисист, може би тя ви се е случила, за да ви събуди.
Всяко човешко същество знае какво е чувството за незначителност. Поне веднъж на всеки в главата е шептяло тихото гласче: „Ако хората знаеха какъв съм в действителност, никога нямаше да ме приемат“. Така че по-добре намерете болното си място и се погрижете за него, вместо да бягате и да отричате състоянието си.
Животът без осъзнаване и разбиране на самия себе си е живот, който не си струва да се живее. Направили ли сте най-доброто, за да успеете да разберете себе си такъв, какъвто сте? Вгледали ли сте се достатъчно задълбочено в живота си, за да установите дали всъщност е вашият собствен?
"Narcissus Gazing at His Reflection", Dirck van Baburen
Картини: Wikipedia