„Жените често пазят и малкото останало от една връзка, вместо да го пренебрегнат и да обърнат внимание на развитието на собствените си възможности - те предпочитат да се уповават на някой до тях.“
(The sick child, 1885 - Edvard Munch)
Това, което много хора не разбират, е, че основния проблем с правата на жените е свързан с раната на майката.
Трудностите и предизвикателствата при отношенията между майка и дъщеря са често срещано явление, но не се говори открито за тях. Това, че темата е табу, я прави още по-деликатна и недостъпна за осмисляне.
Майчината рана е болката да бъдеш жена - тази болка е предавана от поколение на поколение при жените в патриархалното общество. Тя включва и нефункционалните механизми за справяне с нея.
Жените често се сравняват и това е причината да не се чувстват достатъчно способни. Изпитват срам и им е втълпявано, че нещо не е наред с тях. Примиряват се, защото смятат, че само ако останат в сянката на мъжа, ще бъдат обичани. Постоянно чувстват вина, че искат повече от това, което вече имат.
Жените, които изпитват тази болка, лесно приемат лошото отношение на околните. Страдат от хранителни разстройства, депресия и пристрастявания.
В патриархалното общество женската половина е приета като „по-малко значима“. Това поставя двойно повече товар на гърба на дъщерите. Ако дъщерята приеме вътрешните убеждения на майка си, която пък смята, че не е достатъчно добра, тя предава себе си и потенциала си. Ако обаче застане над тези убеждения и повярва в силата и възможностите си, идва притеснението, че майката ще се почувства отхвърлена и самотна в позицията си. Дъщерята не иска да загуби любовта и одобрението на майка си. Затова и приемането на тези грешни убеждения е форма на отдаденост и емоционална свързаност с майката.
За да избегне конфликт, дъщерята заема ролята на майка си и смята, че е по-безопасно да остане в същата черупка, да поеме по същия познат коловоз. Иначе би могла да си навлече гнева на майката или да й причини нещастие.
„Да оставим миналото, където му е мястото“ е начин да се изправим срещу тази болка. Но жените никога не успяват наистина да погребат миналото си. Ако се пропусне излекуването на тази рана, свързана с едно от основополагащите отношения в живота (между майка и дъщеря), се губи възможността човек да открие кой всъщност е и да намери смисъла в съответния отговор.
Дъщерята се страхува да развива потенциала си, за да не изглежда, че е една стъпка пред собствената си майка, че може да потъпче нейните мечти и амбиции за сметка на своите. Майката може да изпита дори завист и гняв към дъщеря си.
Всеки е изпитвал поне веднъж болката, която майката носи през живота си. И сигурно всеки се е обвинявал малко или много, че може да е причина за тази болка. Истината е, че никое дете не може да отнеме болката на майка си.
Компромисите на дъщерята едва ли ще са достатъчни да компенсират всичко, от което се е лишила майката през годините, за да бъде жена и майка в общество, доминирано от мъже. И все пак много дъщери правят за майка си жертвата да не бъдат твърде успешни, твърде умни или твърде самонадеяни - още в детството може да се видят примери. Това решение една дъщеря взима от любов, от отдаденост и от нуждата от емоционална подкрепа от майка си.
Всички тези отношения се развиват на подсъзнателно ниво и дори и при най-благоприятните взаимоотношения.
Много от майките днес казват, че не са знаели какво точно ги очаква с малко дете - цялата отговорност и себеотдаване, които се изискват от тях.
Обществото втълпява на майките различни грешни съждения като например, че ако майчинството е трудно, вината е в майката; че ако тя не успява да се справя, трябва да се постарае повече; че ако нещата не протичат естествено и леко, значи майката греши в действията си; че жената трябва да се справя с това да отгледа здрави деца, да е красива, да има успешна кариера и хармоничен брак.
Наистина е трудно за една майка да види как детето й осъществява нейните мечти и успява да го направи по-успешно, отколкото тя някога си е представяла за себе си. Случва се майката да има нужда от одобрението на децата си, от тяхното внимание, а не обратното. Така следващото поколение жени продължава да поддържа чувството си за незначителност, за да не остане майката сама в тази надпревара, за която тя жертва толкова много, а получава толкова малко в замяна.
(Mother and Daughter, 1897 - Edvard Munch)
Гневът на майките не е срещу децата им, а срещу патриархалното общество, което изисква от тях да пренебрегнат себе си, за да бъдат преди всичко родители.
Майчината рана съществува, защото няма място, на което една майка да култивира своя гняв към патриархалното. И защото дъщерята на една майка подсъзнателно се страхува да не бъде отхвърлена, защото решава да не прави същите жертви като тези на предишните поколения.
Малкото момиче може да напомня на майка си за неосъществения й потенциал, когато е била на нейните години. А ако дъщерята се чувства достатъчно смела да отхвърли някои патриархални порядки, които майката се е налагало да приема, то тогава майчиният гняв се пробужда.
Всяка майка иска най-доброто за детето си. Но ако майката не се е справила в миналото със своята болка, тя може несъзнателно да втълпи на дъщеря си чувство за вина, срам или задължение. Това се случва с критикуване или подчиняване.
Когато една майка кара собствената си дъщеря да носи вина и отговорност за личната й болка, създава нестабилни взаимоотношения. Момичета, израснали в патриархални семейства, се налага да избират между това да бъдат силни и да вървят една крачка пред майките си или да бъдат обичани.
Повечето момичета избират да бъдат обичани, защото изтъкването на един силен характер може да причини много необратими загуби, да доведе до липса на обич и одобрение. Затова и тези млади жени остават в малката си подтисната роля, несъзнателно пренасящи майчината рана на следващото поколение.
Жените наистина вярват, че проявата на твърдост и решителност вреди на взаимоотношенията. Жените често пазят и малкото останало от една връзка, вместо да го пренебрегнат и да обърнат внимание на развитието на собствените си възможности - те предпочитат да се уповават на някой до тях. Истината обаче е, че взаимоотношенията никога не могат напълно да заместят изначалната нужда човек да живее пълноценно живота си.
Какви са последствията, ако тази рана не бъде излекувана?
Жените ще продължават да си повтарят, че нещо не е наред с тях.
Няма да развиват потенциала си от страх от отхвърляне или провал.
Няма да имат ясна представа кои са всъщност.
Ще се чувстват незначителни и ще са неспособни да осъществят желанията си.
Ще очакват нечие одобрение.
Дъщерята трябва да разграничи своята майка от архетипа “майка”, за да може правилно да използва потенциала на взаимоотношенията им.
Нужно е да се разделят собствените нужди, желания, вярвания, от тези на майката. Дъщерята трябва да приеме и разбере майчината рана и това да породи у нея нейна собствена. Това е предизвикателен и труден процес, но е началото на истинската свобода.
Да се излекува майчината рана означава да се осмисли и почете изначалната жертва, която майката е направила, за да даде живот. След това жената може да извърви своя неповторим житейски път, като осъществи всичко, на което е способна.
Източник: womboflight.com
Картини: Wikipedia