„Нашата култура цени само екстровертите. Ние обезкуражаваме вътрешното пътуване, търсенето на центъра. По този начин го загубихме и трябва да го намерим отново.“ ~ Анаис Нин

Екстравертността и интровертността са понятия от концепцията на Ханс Айзенк за личността на човека. Те са популяризирани от Карл Густав Юнг, който казва: „Вашите виждания ще станат ясни, когато погледнете към собственото си сърце. Който гледа навън, сънува. Който гледа навътре, се пробужда.“

Интровертите са тихи, сдържани, премислят внимателно действията си, и са сравнително слабо ангажирани в социални връзки. При възникване на конфликт или критична ситуация, те са склонни да търсят причините в себе си и често анализират собствените си действия и постъпки. Не може обаче, а и не бива да се поставя знак за равенство между интроверсия и асоциалност.

Когато става въпрос за интровертност, често си представяме един пит хора: тихи и интроспективни, срамежливи, неразговорливи, но с дълбочина и оригиналност на мисълта. Но интровертността е малко по-сложна от тази представа. Това е темперамент, който се проявява в характера по много различни начини в зависимост от контекста на индивидуалната личност и среда.

Сюзън Кейн описва интровертните така: „Интровертите могат да имат много силни социални умения и да се наслаждават на партита и бизнес срещи, но много скоро им се иска да бъдат у дома с пижамата. Предпочитат да отдават енергията си на близки приятели, колеги и семейството. Слушат повече, отколкото говорят, мислят, преди да отворят уста и изразяват себе си по-добре писмено, отколкото в разговор. Не харесват конфликтите. Страх ги е от посредствените разговори, но се наслаждават на дълбоките дискусии.“

Психологът от Уелсли Колидж Джонатан Чийк идентифицира четири вида интровертност: социална, мислеща, тревожна и сдържана. И макар всеки един от тези четири типа да има склонността да се съсредоточава главно върху вътрешния си свят, всеки от тях има уникален набор от черти, чрез които си взаимодейства по различен начин със света.

СОЦИАЛНИТЕ ИНТРОВЕРТИ

Те предпочитат да си взаимодействат с други хора в малки групи. Избягват тълпи и не виждат много смисъл в това да присъстват на шумни партита или пък да се заговарят с непознати. Въпреки това, не са срамежливи. В действителност, те истински се наслаждават на взаимодействието с другите, но на четири очи. Тяхната антипатия към големи групи се основава на системата им за личностна самооценка и изобщо не е мотивирана от тревожност или несигурност. Социалните интроверти се наслаждават повече на усамотението, отколкото другите хора и се нуждаят от много време насаме, за да се реенергизират и намерят хармония със света.

МИСЛЕЩИТЕ ИНТРОВЕРТИ

Мислещите интроверти са по-сложни за идентифициране. Защото те не споделят антипатията към социалните събития, така характерна за останалите видове интровертност. Въпреки това са дълбоко вглъбени, заради склонността им към интроспекция, самоанализ и задълбочено мислене. Този вид интроверти са необичайно креативни и склонни към фантазиране и всякакъв вид игри на въображението. Това са хората на изкуството, мечтателите и свободомислещите духове в нашия свят.

ТРЕВОЖНИТЕ ИНТРОВЕРТИ

Те са единственият вид, който се характеризира с действителна неприязън към социално взаимодействие. Поради завишеното внимание на съзнанието си и способността си да гледат навътре, те са много по-стеснителни в компанията на други хора, отколкото повечето от нас. Този вид интроверти са перфекционисти. Техните мозъци работят интензивно, което ги прави склонни към прекалено обмисляне на всичко и непрекъснато съмнение в себе си. Въпреки че са високо интелигентни и много чувствителни към емоциите на околните, те срещат изключително силни проблеми при взаимодействието си с другите хора.

СДЪРЖАНИТЕ ИНТРОВЕРТИ

Те могат да бъдат описани като резервирани и целенасочени. Те са точно обратното на импулсивните екстроверти и никога не забравят да мислят преди да говорят или предприемат действия. Този начин на мислене ги кара да се движат с по-бавно темпо, но рядко в грешна посока. Те са най-внимателните в категорията на интровертите, а също и най-предпазливите. Трудно е за такъв човек да опитва нови неща или да се обвърже със сериозни ангажименти. Но направят ли го, обикновено е за цял живот.

Бил Гейтс, основателят на Microsoft, филантроп, най-богат човек на планетата и интроверт, веднъж на въпроса как се успява в свят на екстроверти, споделя следното: „Мисля, че интровертите могат да се справят. Ако сте хитри, може да извлечете полза от интровертността. Като например да изчезнете за няколко дни и да помислите върху труден проблем, да прочетете каквото можете и да се напрегнете да помислите. Тогава, ако намерите решение, ако искате да наемете хора, да ги въодушевите, да построите компания върху тази идея, най-добре научете какво правят екстровертите и наемете някои от тях. Използвайте и двата вида умения, за да имате компания, която работи едновременно при дълбокомислие и създаване на екипи, и при отвореност към света и продажбата на идеи.“

Картини: Lucian Freud (1922 ~ 2011)