Какво отличава умният човек от глупака

Как разбирате, че някой е интелигентен? Въз основа на какви критерии преценявате това? Съществува ли формула на интелигентността?

Няма еднозначен отговор и със сигурност всеки е на различно мнение по темата. Според някои интелигентността е нещо, с което се раждаме. Според други е тясно свързана с образованието. А според трети интелигентността се припокрива с креативността.

На каквото и мнение да сте, едно е сигурно – умните хора притежават качества и характеристики, които силно ги отличават от останалите. Ето най-съществените от тях:

МИСЛЯТ ПРЕДИ ДА ГОВОРЯТ
Интелигентните хора са наясно с последствията от думите си и не си позволяват да говорят без да мислят. Те изпитват нужда добре да обмислят ситуациите, в които се намират и съзнателно да преценят кой е най-полезният отговор във всеки един момент. Те обмислят. Дори когато изглежда , че просто се шегуват, влагат по-дълбок смисъл в казаното. Ако нямат нищо смислено за казване, добре се чувстват в тишината.

„Ако човек казва всичко, което мисли, то мисли ли въобще?!“ ~ Аркадий Давидович

Обратното на това: Глупакът много държи във всеки възможен момент да споделя с околните мозъчносъдържимото си, без да се интересува нито от количеството, нито от качеството на избълваното, а още по-малко от последствията.

УМЕЯТ ДА ПРОМЕНЯТ ВЪЗГЛЕДИТЕ СИ
Фанатичното мислене е несвойствено за умния човек. Характерно за него е, че той „формира“ възгледите си, а не приема наготово такива, и че винаги преди да формира възглед или мнение по определен въпрос, полага всички възможни усилия да се запознае с колкото се може повече от налична информация по проблема. И тъй като умният човек е в непрекъснато развитие, на него не му е трудно да преосмисля мненията и преценките си, без да става роб на предразсъдъци.

„Великите духове винаги намират яростна опозиция сред посредствените. Посредствените не могат да разберат, когато човек не се придържа към безсмислените предразсъдъци, а честно и смело използва своя интелект.“ ~ Алберт Айнщайн

На вредата от пълните с догми и предразсъдъци фанатизирани умове, всички ставаме свидетели ежедневно, от зората на човечеството до днес.

УМЕЯТ ДА СЕ ВПИСВАТ
Интелигентните хора могат да участват във всеки разговор и умеят лесно да говорят по най-различни теми, тъй като интересите им са многостранни. Друг е въпросът дали искат. Докато на публично място глупакът се чуди какво да прави с ръцете си, интелигентният човек вече се е научил да разбира и приема всякакви различни хора и тяхното поведение и умее да влезе в положението и на нивото на всеки.

ЗНАЯТ, ЧЕ ВСЕКИ ГРЕШИ
Умните хора са наясно, че хората правят грешки. Напълно наясно са и със своите собствени. Не се страхуват да ги признаят без да се срамуват излишно и се стремят да ги поправят. За разлика от глупака, който винаги е прав.

Дори когато е прав, умният човек не настоява за това, а щедро позволява на вески сам да достигне до истината. Така, както е направил той.

ВЯРВАТ НА ИНТУИЦИЯТА СИ
Интелигентните хора имат силно развита интуиция. Силно чувствителни са към всичко, което ги заобикаля и слушат внимателно вътрешния си глас, преди да вземат решение.

НЕ ТЪРСЯТ ОДОБРЕНИЕ
Умните хора не изпитват нужда да бъдат харесвани или одобрявани от околните. Те желаят да се харесат на себе си. Не им пука за клюки, сплетни, слухове и не участват в интриги.

„Липсата на мисъл убива. Другите.“ ~ Станислав Йежи Лец

Критиките на околните не им влияят толкова силно, по простата причина, че вярват преди всичко друго на собствената си преценка.

Не се влияят от злословия и не формират мнението си за околните от чужди преценки, а си съставят свое собствено.

ПРЕДПРИЕМАТ ДЕЙСТВИЯ
Умните хора ценят действията, а не приказките. Всеки може да изговаря „големи“ думи, но единственото, което има значение е това, което вършиш на практика и резултата от действията ти.

„Всяка мисъл, която не се стреми към действие, е недоносче и предател.“ ~ Ромен Ролан

Добрите намерения са само за глупаците с високопарните приказки.

КОНТРОЛИРАТ ЕМОЦИИТЕ СИ
Умният човек успява да запази самообладание във всякакви драматични ситуации, тъй като е разбрал значението на самоконтрола и вредата от крайностите в емоциите и „нервните“ изблици.

„Аз мисля с чувството и чувствам с мисълта.“ ~ Мигел де Унамуно

Рядко ще се случи умен човек да каже или направи нещо, за което впоследствие горчиво да се разкайва. Умните хора не позволяват на моментните им състояния да диктуват поведението им.

За разлика от глупака, който преминава от едно крайно емоционално състояние в друго, без изобщо да си дава сметка какво му се случва.

СТРЕМЯТ СЕ КЪМ ОБЕКТИВИЗЪМ
Когато попаднат в спор или проблемна ситуация, умните хора не гледат на нещата единствено от собствената си камбанария. Стремят се да се поставят поне за момент на мястото на другия и да видят нещата през неговите очи. Това им позволява да разгледат нещата от всички възможни ъгли, преди да решат кое е правилно и кое не.

Всеки, който чете това, автоматично ще реши, че притежава ако не всички, то повечето от тези качества. За съжаление, глупакът се характеризира с липсата на интелигентност, а тази липса е и причината да не може да осъзнае собствената си глупост. Подобно на смъртта – когато умреш, не знаеш, че си умрял и не ти е тежко на теб, а на другите около теб. Същото е и когато си глупав.

Картини: Anthony van Dyck (1599 ~ 1641)