Дъбът спи в желъда; птицата чака в яйцето; във възвишената мечта на душата се заражда ангел ~ Джеймс АЛЪН

„Ние не получаваме онова, което желаем и за което се молим, а това, което сме заслужили.”

Джеймс Алън е роден в Лестър, Англия, през 1864 г. Поради затруднения в семейството след смъртта на баща си той напуска училище на петнайсет години. Работи в няколко британски фабрики до 1902 г., когато решава да се занимава само с писане. След като завършва първата си книга „От бедност към сила“, се премества в Илфракум, на югозападното английско крайбрежие, и живее там до смъртта си през 1912 г. Книгата му „Мислещият човек” е неговия всепризнат шедьовър, от който споделяме следващите цитати.

„Написах тази скромна книжка - резултат от размишления и жизнен опит - не с цел да създам пространен трактат по толкова обсъжданата тема за силата на мисълта. В нея излагам повече идеи, отколкото обяснения, за това как човек да достигне и осъзнае истината, че „всеки сам създава себе си“ с помощта на мислите, които има и стимулира; че умът е върховният творец, както на вътрешния облик на характера, така и на средата, в която живеем; и че дори да е живял в невежество и страдание, човек може да изгради живота си наново в просветление и щастие.“ ~ Джеймс Алън, „Мислещият човек“

Пожелай, и ще получиш; имай стремеж, и ще го осъществиш. Нима трябва най-долните ни желания да бъдат възнаградени в цялата си пълнота, а най-чистите ни стремления да останат лишени от съдържание? Не са такива законите на вселената; това никога няма да стане. „Поискай, и ще ти дадат.“

Имайте възвишени мечти и, каквито са мечтите ви, такива ще станете. Мечтата е обещанието за онова, което ще бъдете един ден; вашият идеал е пророчеството за онова, което един ден ще се осъществи.

Най-големите постижения отначало и за известно време са били мечти. Дъбът спи в желъда; птицата чака в яйцето; във възвишената мечта на душата се заражда ангел. Мечтите са кълновете на действителността.

Ние не получаваме онова, което желаем и за което се молим, а това, което сме заслужили. Нашите желания и молитви се сбъдват и получават отговор, само когато са в хармония с мислите и действията ни.

В светлината на тази истина, какво тогава е значението на „борбата с обстоятелствата“ в нашия живот? Това означава, че ние постоянно се съпротивляваме срещу едно следствие, а през цялото време пазим и поддържаме причината за него в сърцата си. Тази причина може да бъде под формата на съзнателен порок или несъзнателна слабост. Но, Каквато и да е, тя упорито препятства усилията на притежателя си и спешно налага да се вземат мерки.

Всички ние се стремим да подобрим условията си на живот, но не желаем да подобрим себе си - и затова оставаме в безизходица. Ако се подложим на честно самонаблюдение, няма как да не постигнем желанията на сърцето си. Това важи, както за земните, така и за божествените неща. Ако единственият ни стремеж е към богатство, трябва да сме готови за големи лични жертви, преди да достигнем целта си. Това важи с още по- голяма сила за онези от нас, устремени към стабилен и добре уреден живот.

Редът, а не хаосът, е върховният принцип на вселената; справедливостта, а не неправдата, е душата и същността на живота; и добродетелността, а не покварата, е формиращата и движеща сила в духовното управление на света. Затова трябва да поправим себе си, за да разберем, че вселената е правилно устроена; и в този процес ще открием, че като променяме мислите си към света и другите хора, светът и хората ще се променят спрямо нас.

Доказателството за тази истина е във всеки човек и може да бъде проверена лесно чрез системна интроспекция и самоанализ. Нека да променим коренно мислите си, и с удивление ще установим каква бърза промяна в материалните условия на живота ни ще произтече от това. Ние смятаме, че мислите ни могат да останат в тайна, но не е така - те бързо изкристализират в навици, а навиците се реализират в обстоятелствата.

Спокойствието на ума е един от красивите драгоценни камъни на мъдростта. То е резултат от дълги и търпеливи усилия за самоконтрол. Наличието му издава зрялост и нещо повече от обикновено познаване на законите и механизмите на мисълта.

Ние постигаме спокойствие, когато започнем да се осъзнаваме като мисловно развиващи се същества. Когато стигнем до това знание, ние възприемаме всички останали хора като резултат от мислите им и разбираме все по-ясно вътрешните връзки на нещата по закона за причината и следствието. Тогава преставаме да се тюхкаме, да роптаем, да се тревожим и скърбим и оставаме уравновесени, стабилни, спокойни.

Хората, които са спокойни, след като са се научили да се владеят, знаят как да се отнасят и настройват към другите; а тези, другите, на свой ред, почитат духовната сила на спокойните хора и чувстват, че могат да се учат от тях и да разчитат на тях.

Колкото по-спокойни ставаме, толкова по-големи са успехът, влиянието, силата ни за добро. Дори най-обикновен продавач, например, ще установи, че работата му върви по-добре, когато овладее по-голям самоконтрол и хладнокръвие, защото клиентите винаги предпочитат да търгуват с хора, чийто маниер е приятен и спокоен.

Силните, спокойни хора винаги са обичани и уважавани. Те са като дървета, хвърлящи дебела сянка над жадна земя, или пазеща завет скала в морска буря.

Изображения: jamesalleninstitute.org

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK