Унищожаването на егото и възходът на самосъзнанието

„Без скромна, но обоснована увереност в своите сили няма да достигнеш върхове.“ ~ Норман Винсънт Пийл

(Girl with Long Hair, with a sketch for 'Nuda Veritas', Gustav Klimt, 1898-1899)

Исторически погледнато, винаги, когато става дума за самоусъвършенстване и личностно развитие, една от главните теми е изграждането на способности за повишаване на собственото самочувствие. Когато животът стане труден или сме изправени пред предизвикателство, обикновено ни се казва, да се вземем в ръце и да си повтаряме: „Аз съм достатъчно добър, достатъчно умен и достатъчно красив...“

Да, самоуважението си има своята функция и това вероятно е най-важният аспект на човешката психика, а самочувствието извира директно от него. Проблемът, който всички експерти единодушно приемат е, че самочувствието зависи от два основни критерия:

Самочувствието се основава на личната ни преценка за собствената ни стойност.

Самочувствието се основава на мнението на другите хора за нас.

Самочувствието ни зависи до голяма степен от валидацията – одобрението на околните. Поради това и концепцията за самочувствие се измени значително в съвременните теории за личностното развитие.

Доскорошната парадигма предполагаше, че любовта към самия себе си или самосъзнанието са синоними на нарцисизъм и егоизъм. Но това, което психолозите откриват е, че самосъзнанието е нещото, от което има най-голяма полза обществото като цяло. Когато един човек има способността да се грижи за себе си и го прави, той е не само по-подготвен да се справя с предизвикателствата на живота, но и става по-съпричастен към другите хора.

Самосъзнанието означава приемане на това, което сте. Става въпрос за това доколко сте наясно със собствените си недостатъци, собствените си предимства, и разбирането им. За много хора това може да звучи като оправдание за грешките и провалите, но не е. Самосъзнанието означава приемане, а не самозалъгване и оправдание. Вместо да си казвате: „Аз съм силен, мога да направя каквото поискам...“, по-добре е да разсъждавате в посока: „Имам своите силни и своите слаби страни. Силните ми страни са... слабостите ми са...“

Кристин Неф от Тексаския университет пише: „Самосъзнанието означава да приемеш и да се отвориш към своето собствено страдание, не да бягаш от него, не да го отричаш, а да генерираш желанието да го облекчиш, да го лекуваш, бидейки мил към самия себе си. Самосъзнанието включва умението да разбираш собствената си болка, провали и некомпетентност, без да използваш осъдителни оценки.“

Самосъзнанието е мисловна настройка. Какво можете да направите, за да го развиете:

БЪДЕТЕ ЧЕСТНИ СЪС СЕБЕ СИ

Повечето от нас имат приятел, който винаги ни казва всичко такова, каквото е, без да се интересува от въздействието, което това може да има върху крехкото ни его. Всъщност точно това най-често е нещото, което търсим в един приятел.

Няма причина сам да не сте такъв човек за себе си. Но това не трябва да е процес на самообезценяване, а напротив – процес на самооценка. Хубаво е да сте честни със себе си и чувствата си, преди да можете да установите къде лежат слабостите, които всички ние притежаваме. Това е важно, защото докато не сте наясно с тях, никога няма да можете да им обърнете внимание и да ги превъзмогнете.

САМОСЪЗНАНИЕТО СЕ ПРЕВРЪЩА В САМОУВЕРЕНОСТ

Когато станете по-осъзнати по отношение на себе си, вашите чувства, вътрешни борби и силните страни, се случва нещо невероятно – започвате да осъзнавате и силните страни, слаби места и вътрешни борби в другите. Ако се разхождате наоколо, мислейки си, че сте непробиваем, започвате да си въобразявате, че понеже другите хора не са, са по-слаби от вас. Няма такова нещо като „непробиваем“ или „недосегаем“ в живота, така че, осъзнавайки го, започвате да гледате по друг начин на хората около вас.

ИМА СИЛА, ДОРИ И ВЪВ ВАШАТА СЛАБОСТ

Най-важното е, че докато се занимавате с чувствата си, вместо да се отделяте от тях, ще научите къде се вписвате най-добре във всяка ситуация. Това е комбинация от двата елемента, изброени по-горе.

„Без вяра в себе си не можеш да бъдеш силен. Но вярата в себе си развива в човек нескромност. Да се премахне това противоречие е една от най-трудните задачи в живота и личността.“, казва Василий Розанов и това най-добре обосновава противоречието, което в началото е възможно да се появи у вас и лутането между двете крайности – подценяване и надценяване на собствената личност.

Да умеете да гледате на себе си напълно честно, не е лесна задача и е умение, което се тренира непрекъснато. Да се подценяваме или надценяваме всъщност е това, което най-често ни проваля в живота. Да гледаш с трезва преценка на себе си е способност, която малцина притежават, но всеки може да развие в себе си.

Да гледаш безпристранство на собствената личност е като да се погледнеш отстрани, но с очите на добър приятел, който ни обича такива, каквито сме, и желае най-доброто за нас. И не забравяйте: „Лъжливата скромност е също така подла, както суетата.“ - Карло Голдони

По материали на iheartintelligence.com
Картини: Gustav Klimt;  заглавна - Dame mit Muff (Lady with a Muff), 1916, National Gallery in Prague

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK