Нарцисистите не забелязват, че постъпват зле - те смятат, че всичко им е позволено ~ Джо НАВАРО

„Възрастни хора, които се държат като деца, нанасят сериозни поражения в света на порасналите, и колкото по-голяма е властта им, толкова по-голяма разруха причиняват.“

В книгата си „Опасните личности“ бившият агент и профайлър на ФБР Джо Наваро описва четирите най-опасни личности, с които можем да се сбълскаме в живота си. Започва с описанието на нарцистичната личност, като целта му е да информира читателя за вредите, които общуването с такива хора и допускането им в обкръжението ни могат да ни нанесат.

(Gustave Courbet - Jo, the Beautiful Irish Girl, 1865-1866)

Нарцистичните личности ги е грижа само за тях самите, за собствените им нужди и приоритети. И вие, и аз обичаме вниманието, но нарцисистът жадува за него и манипулира хората и ситуациите, за да го получи. Докато вие и аз работим здраво, за да постигнем успех, нарцистичната личност действа подмолно, за да успее, и може да мами, да лъже, да украсява истината или да крои схеми, за да напредне, без да го интересува дали това ще навреди на някого.

Нарцисисти могат да бъдат открити във всяка прослойка на обществото ни до самия му връх, където мрачните анали на историята показват, че са започвали войни и са унищожавали големи популации от хора. Но могат и да се открият в офиса или на столчето в бара до вас, у дома, в екипа ви, в класната стая и дори в духовното ви общност.

Нарцисизмът не е същото като увереността. Истинската увереност е белег за възхитителна сила на характера. Увереността на нарцисиста всъщност е арогантност – дефект в характера, който води до грандиозни идеи и до неуморно преследване на желанията му, често за сметка на другите.

Някои грандиозни идеи може да са от полза за обществото. Нека да дадем само два примера: напредъкът, който е донесла мечтата на Едисон за свят, захранван от електричество, и на Кенеди да кацнем на Луната. Уолт Дисни също е имал грандиозна идея: вълшебно място за забавления за деца и възрастни, която се е превърнала в Дисниленд.

Грандоманията на нарцисиста е съвсем различна. Да вземем например Джим Джоунс, чиято мечта за „Джоунстаун“ в Гаяна създала място, където хората да му отдават почит като на висше същество. Каква е била цената на приемането в нея? Всичките ви спестявания и свободната ви воля. От вас се изисквало също и да сте готов да убиете собствените си деца и себе си, изпивайки напитка с цианид заедно с още над 900 други последователи.

В първия случай една грандиозна идея води до осъществяването на мечтите ни. Във втория се осъществяват най-кошмарните ви сънища. Разликата не е в идеите, а в типа личност и дефектите в характера й. Един търси щастие за всички. Друг търси обожание и щастие само за себе си.

Като деца всички минаваме през фаза, в която се чувстваме център на света и имаме усещането, че всичко ни се полага по право. На практика нарцистичните личности никога не я надрастват. Тяхната инфантилна нужда непрестанно да им се обръща внимание ги кара да правят какво ли не – от абсурдното до немислимото – за да бъдат център на внимание или да постигнат своето.

Те пристигат със закъснение на бизнес срещи, празници и семейни събирания, забавят различни дейности, карат околните да чакат и дори да правят жертви заради тях. Те могат да влетят на пожар или да се появят драматично само за да привлекат вниманието на всички. Не се колебаят да ви информират, че са най-интелигентните сред всички присъстващи. Някои безсрамно ръсят имена на известни личности, небрежно споменавайки с кого се познават, с кого са обядвали и така нататък, за да ви покажат, че са близки с важни хора.

Да изглеждат добре във всеки смисъл е жизненоважно за нарцисистите. Непрестанно мислят за външността си и използват присъствието си, за да впечатлят другите, независимо дали се издокарват така, че всички да се обърнат към тях на някое парти или пък всеки да види, че имат най-доброто, най-голямото и най-скъпото от всичко.

Някои нарцистични личности се представят като много способни, но всъщност са постигнали съвсем малко. Това не ги спира да се държат високомерно и да виждат себе си като велики изобретатели, художници, музиканти, мислители, водачи или певци. Когато не стане на тяхната, обвиняват всеки друг, но не и себе си. Може би те са допускали грешки, некомпетентни са или просто не се харесват на останалите, но никога няма да чуете това от тях. Не – системата, обществото, шефът, професорът, електоратът, светът са против тях. Ние просто не успяваме да проумеем колко велики са те.

Когато другите не се отнасят към нарцисистите като към специални личности, за каквито се смятат те самите, те реагират с инфантилен гняв, градиращ от цупене през мрънкане до кипящо недоволство, а понякога и до насилие. Те могат да нападнат остро и да обвиняват с чувство за безнаказаност, да са завистливи и отмъстителни – такава е тяхната природа.

Тъй като нарцистичните личности виждат себе си като специални и уникални, смятат всички останали или за незначителни или за по-нисши от тях. Те стават експерти в това да унижават другите, за да издигнат себе си – това са тираните на света.

Фактът, че тормозът в училищата, изглежда, се увеличава, и че последиците от него стават все по-драматични и крайни, не е случайност. Много клинични психолози смятат, че като цяло нарцисизмът сред населението се е увеличил, а оттам и тормозът над другите, което е обичайна черта на нарцистичната личност. Изглежда непрестанният тормоз и нарцисизмът вървят ръка за ръка.

Нарцистичните личности имат изострена способност да усещат слабостта и несигурността у околните и да я използват, за да ги унижават или да изтъкнат себе си за тяхна сметка. Може и да е по по-незабележим начин, като например да отбележат, че имате нов часовник и после да привлекат вниманието към своя, който е много по-скъп. На гости казват неща като „Значи няма да има пържоли, а само хамбургери?“ достатъчно силно, за да ги чуят всички присъстващи. Те не се интересуват как се чувствате вие, а процъфтяват, като омаловажават другите.

Понякога нарциситстите издават истинската си порода, като мъмрят съпрузите или децата си на публично място, на социални сбирки или на детски спортни състезания. Ако правят това пред всички, представете си какво вършат вкъщи, далеч от чужди очи.

(William Waterhouse - Echo and Narcissus, 1903)

Личност, която се има за по-важна от останалите, има ограничена способност за съчувствие. Докато повечето от нас се научават още като деца да разбират чувствата на другите и да преценяват как действията им се отразяват на околните, при тези личности състраданието или разбирането на ситуацията, в която се намирате, и на чувствата ви е ограничено или напълно липсва. Може да се намирате в кризисно положение и въпреки това някак си няма да сте в центъра на вниманието, защото нищо не бива да го отвлича от нуждите и желанията на нарцисиста. Може да трябва да се погрижите за болното си дете, но те въпреки това настояват да ги заведете на пазар в мола. Всъщност нарцистичните личности смятат признанията за чуждите нужди, болести или грешки за слабости, които потвърждават тяхното превъзходство и оправдават унизителното им поведение.

Някои нарцистисти показват арогантността си и надменността си – тя се усеща в начина, по който говорят, реагират и дори се движат. Други осъзнават необходимостта поне да изглеждат състрадателни. Но състраданието им следва определен модел – като например, когато шефът ви звънне у дома, когато сте болни, за да попита как сте, но всъщност е загрижен само кога ще се върнете на работа. Може да изглежда, сякаш ги е грижа, но всъщност интересът им към живота и благосъстоянието ви е повърхностен и мимолетен – освен когато не засяга тях.

Колкото повече разговаряте с нарцистичните личности, толкова по-ясно усещате, че не ги е грижа за вас. Те не задават много въпроси, свързани с вас. Това, което искат всъщност, е да обърнете внимание на тях и на техните нужди и желания или да изпълнявате нарежданията им. Но тъй като са много чувствителни към това как изглеждат в очите на другите, те може в някои случаи да модулират и изменят поведението си, за да контролират начина, по който ги възприемате.  Може да действат  така за известно време, но в крайна сметка истинските им чувства ще излязат наяве.

Нарцисистите се държат мило, за да получат своето, а не за да изразят истинска загриженост. Във филма „Добри момчета“ набиращият сила гангстер Хенри Хил /Рей Лиота/ се държи внимателно, за да ухажва бъдещата си съпруга Карън, като я глези със страхотни ресторанти, места на първия ред, най-добрата храна, най-доброто вино, никакво чакане на опашки. Цялото му внимание е фокусирано върху нея. Но щом веднъж се оженват – бум, и край. Нарцисистът си е заработил и е получил това, което иска, така че какъв е проблемът, когато се прибира пиян и миришещ на други жени? Това, което иска съпругата му, няма значение; единственото, което има значение е това, което той смята, че му принадлежи. Използвал е внимателното си отношение, за да я хване в капан, но всъщност не го е грижа за нея.

Най-опасните нарцисисти са тези, чиято пълна липса на емпатия и огромна грандомания граничат с психопатията: способността да нанасят вреда без угризения. Те нямат съвест и експлоатират околните емоционално, финансово, а понякога и физически. Ако им вървите по свирката, сте им удобни, ако са недоволни от вас, се превръщате не само в неудобна личност – вие сте човек, когото трябва да унижат и може би да унищожат. Когато прочетем за родител, който затваря, изоставя или убива собственото си бебе, за да може той самият да си прекарва добре и да се забавлява, значи първо и преди всичко си имаме работа с нарцистична личност: човек, който надценява себе си и подценява останалите с равнодушието на влечуго.

Тъй като приемат, че всичко им принадлежи по право, нарцистичните личности може да смятат, че не са длъжни да работят толкова усърдно като останалите, че може да потърсят вратички, за да получат това, което искат, или че правилата не се отнасят за тях. Така се стига до политици, които се заместват в афери, сдобиват се с извънбрачни деца и се опитват да отрекат бащинството си; превръщат обществени фондове в лична касичка или продават политически протекции на определена цена.

Запомнете, нарцисистите не забелязват, че постъпват зле – те смятат, че всичко им е позволено. Просто се ядосват, когато някой изтъкне неподходящото им поведение. Заради безмерното им чувство за собствената значимост им липсва усещането за ясни граници. Те правят какво си искат с хората, законите, правилата и социалните норми. Като социални кукловоди, те смятат другите за продължение на себе си и ги командват, насочват, манипулират и използват, за да изпълняват желанията им.

Когато прочетем или чуем за свещеник, ръководител в детски лагер или треньор, който злоупотребява сексуално с дете, говорим за нарцистична личност, която не зачита човешките права. Забелязвали ли сте, че когато тези хора бъдат заловени те никога не се извиняват? Не го правят преди всичко защото смятат за свое право да насилват деца.

Хората понякога се шегуват, че са „маниаци на тема контрол“, но ако някога сте имали контролиращ шеф или партньор, значи знаете, че това не е шега. Отначало може да е трудно да различите нарцистистите, защото те могат да бъдат интелигентни, привлекателни и интересни, дори да излъчват ореол на всемогъщество.  Могат да бъдат много очарователни за тези, които им помагат, но в крайна сметка показват истинската си същност.

Понякога ще станете свидетели на открити прояви на арогантност, надменност или грандомания, които да ви позволят да прозрете под повърхността им и да ви накарат да усетите, че нещо не е наред. Друг път може да бъдат резервирани, снизходителни и дръпнати, което да остави у вас неприятно чувство. Понякога оттеглят привързаността си или отказват да помогнат или да изпълнят задълженията си. Каквото и да направят, резултатът винаги е един и същ – оставят ви с неприятно чувство, неудовлетворени или изтормозени.

Нарцистистите могат да бъдат също и изтънчено жестоки. Умишлено ще пропуснат да признаят някое ваше постижение или ще пренебрегнат болката или страданието, което преживявате. Със своето нарочно безразличие ви оставят сами с триумфа или страданието ви – просто отказват да проявят дори капчица интерес. Ако го направят, вие ще се почувствате добре, а нарцистичната личност не желае това.

Тъй като способността им за съчувствие е толкова ограничена, те сякаш са „половин човек“, търсещи някой, който да ги допълни. Но когато открият такъв човек, нещата тръгват надолу, защото никой не може наистина да направи нарцисиста щастлив. А те самите наистина не са способни да направят друг човек щастлив. Ако смятате, че можете да накарате отношенията с нарцисист да проработят, ще платите огромна цена в емоционално, психическо, а дори и във физическо отношение.

Именно такова е и основното им влияние върху вас: те ви изтощават. Нарцистичните личности виждат нуждите и желанията ви само като разсейващ фактор или като пречка пред техните собствени. Ако имате неприятности, чувствате се нещастни, отчаяни или стресирани, това не е тяхна грижа. Но ако не получат каквото искат, виждате реакцията им – подбелват очи, демонстрират презрение, цупят се, стават нетърпеливи, сприхави и намусени, мърморят или просто си тръгват. Приличат на деца в тяло на възрастни.

Много от нас са научени да „прощават и да забравят“, особено по отношение на семейството и приятелите. Нарцистичната личност разчита, че ще постъпите точно така. Защото когато ви нарани отново и вие просто стоите изумени, онемели или победени, нарцисистът е в еуфория, чувства се по-висш от вас и е доволен.

Всеки човек, общувал с нарцистист, с когото някога съм разговарял, е казвал едно и също: по един или друг начин, в една или друга степен, те са били възпрепятствани да живеят добре и да разгърнат потенциала си. Как са се чувствали ли? Според собствените им думи: „малък“, „незначителен“, „нисш“. Толкова по въпроса...

Хора, които са били романтично увлечени по нарцисист, често ми казват, че в началото са били омагьосани от чара, от интелигентността, вниманието и щедрите му жестове. Всички ние сме податливи на харизмата и чара на нарцисистите. Но веднъж щом човек се посвети на нарцистична личност, чарът бързо избледнява и оставя в невъзможност да припознаем очарователната личност, която сме познавали, в равнодушния, манипулативен партньор, който виждаме в момента.

У дома такъв човек, когато влезе през вратата, може да изисква всички да изоставят заниманията си. Цялото ви съществуване ще се върти около обслужването на нуждите му. И каквото и да направите, никога няма да е достатъчно. Нарцистичният партньор никога не е доволен от външния ви вид, от навиците, от вкусовете, дейностите или способностите. Критиките могат да варират от онзи характерен неодобрителен поглед – през мърморене до обиди насаме или на публично място.

Като родител нарцистичната личност няма емоционалния капацитет да бъде истински щедра към децата. Точно както идеализира себе си, той може да очаква перфектност от децата, притискайки ги да бъдат най-добите, дори в неща, които не им се харесват или не им се удават. Такива родители могат да използват децата си като инструмент, чрез който те самите да се сдобият със слава и богатство, например притискайки децата си да печелят конкурси за красота или спортни занимания, да участват в телевизионни предавания и т.н. Такива хора биха се заклели, че го правят за доброто на детето си, но никога не биха признали нарцистичната си наслада от споделената слава. Ако децата се провалят в това да бъдат перфектните спортисти, ученолюбиви, красиви или послушни, нарцистичният родител започва да се дистанцира от тях. Накрая може да започне да гледа на детето си като на товар, а не като източник на радост.

Независимо дали ви забиват нож в гърба при повишение, злепоставят ви на събрание или се блъскат на опашката на летището, тези хора не ги е грижа дали ви причиняват неудобство, застрашават ви или ви вбесяват в желанието си да се погрижат за личността, която поставят на първо място – себе си.

Всеки път, когато чуя за шеф, мениджър, треньор, учител или колега, който срязва, навиква, крещи, хвърля предмети или тормози другите, знам, че си имаме работа с нацистична личност. Няма никакво извинение за такова поведение и всяка организация, която държи такъв човек наоколо, заслужава порицание. Възрастни хора, които се държат като деца, нанасят сериозни поражения в света на порасналите, и колкото по-голяма е властта им, толкова по-голяма разруха причиняват.

За съжаление хората често не се замислят или игнорират тези и други видове насилническо поведение, казват си, че „не е толкова зле “ или „няма да се повтори“, или просто им е по-лесно да понасят насилника, особено ако им е шеф.

Затова се оставят да бъдат тормозени и тъпкани, замитат проблемите си под килима, не споделят добрите си идеи, защото никой не иска да рискува да го унижават, и на ценните служители им идва до гуша и напускат. Понякога дисфункционалността на нарцисистите се окопава толкова дълбоко, че другите ги покриват или започват да смятат, че за това необуздано поведение си има причини, или ги извиняват, защото са „интелигентни“ или „поносими през повечето време“.

Не, съжалявам, но не са поносими, защото вие плащате огромна цена заради противното им поведение.

Източник: Джо Наваро, Тони Сиара Пойнтър: „Опасните личности“, изд. „Изток, Запад“
Картини: Wikimedia Commons

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK