Прехраната ни зависи един от друг ~ Далай ЛАМА

„Когато възпитаваме у себе си състрадание, първите облагодетелствани сме самите ние.“

Д-р Хауърд Кътлър е член на Американския борд по психиатрия и неврология. За първи път се среща с Далай Лама през 1982 година по време на посещение в Индия. Така започват техните беседи за смисъла на човешкия живот. Д-р Кътлър записва разговорите си с духовния водач и ги събира в книгата „Изкуството на щастливия живот на работното място“, в която Негово Светейшество Четиринадесетият Далай Лама се опитва да ни помогне да се чувстваме по-добре там, където прекарваме по-голямата част от времето си – на работа.

Независимо дали човек прави кариера и с каквато и работа да се занимава, от раждането до смъртта си всички просто работим, за да се грижим за себе си. Това е основната ни задача.

Ако има някаква неправда, бездействието е погрешна реакция. В работната среда, ако са налице големи неправди и експлоатация, пасивното им толериране е погрешна реакция. Уместната реакция всъщност е активно да се противопоставим, да се опитаме да променим средата, а не да я приемаме. Човек трябва да предприема действия. Човек трябва активно да се противопоставя на експлоатацията.

Милиони хора са подложени на различни форми на неправда, нали? Трябва открито да се борим срещу несправедливостта, но в същото време и да намерим начин да се справим вътрешно в себе си, начин да обучим съзнанието си да остане спокойно, да не развива тревожност, омраза и отчаяние. Това е единственото решение. Може да потърсим помощ в системите си от вярвания, независимо дали вярваме в карма, или в Бог, но можем да използваме и човешкия си разум, за да анализираме ситуацията и да я видим от друга гледна точка. Това ще помогне.

Никое положение не е сто процента добро или сто процента лошо. Понякога, особено на Запад, съм забелязал тенденцията да се мисли в бяло и черно. В действителност обаче, всичко в живота е относително. Осъзнавайки го, можете да си изградите по-широк поглед върху ситуацията и да се опитате да я видите от различни ъгли. Можете да продължите да анализирате, осъзнавайки, че по-добрата работа и повечето пари не означават, че няма да имате проблеми. Някои работни места може да са по-високо платени, но това си има своята цена, може би повече часове или повече отговорности, или пък риск да пострадате, или други проблеми. Всъщност, ако наистина се вгледате в другите хора на по-високи длъжности, може би ще откриете, че там има повече изисквания, повече съревнование и повече завист от другите. Може да установите, например, че макар настоящата ви работа да е по-ниско платена, тя е в някакъв смисъл по-лесна и дори по-малко опасна в някои отношения.

В живота винаги ще има проблеми. Просто е невъзможно да преминем през живота, без да срещнем проблеми. Няма събитие, от което да получим стопроцентово удовлетворение, нали? Винаги остава и някакво неудовлетворение. Колкото по-добре съумяваме да приемем този факт, толкова по-добре ще успяваме да се справяме с житейските разочарования. Да вземем за пример човек, който обича да похапва сладки неща, но никак не обича кисели. Има определен вид плод, който този човек харесва. Този плод може да е предимно сладък, но може да съдържа и привкус на кисело. Човекът продължава да обича плода и не спира да го яде, защото има леко кисел вкус. Ако иска да продължи да се наслаждава на хапването на плода, ще трябва да приеме леката киселост. Не можеш да отделиш сладкото от киселото в едно парченце плод, те винаги са смесени. Просто животът е такъв. Докато сме живи, в живота ни ще има хубави неща, но и проблеми, които не ни се харесват. Такъв е животът.

Струва ми се важно да помним, че във всички човешки дейности, независимо дали става въпрос за работата или друга дейност, основната цел трябва да бъде облагодетелстване на човешките същества. Е, какво е онова, което преследваме в работата си, каква е целта на работата? Подобно на всяка друга човешка дейност, търсим чувство за себеосъществяване, удовлетворение и щастие. Нали? А като говорим за човешко щастие, разбира се, тук главна роля играят човешките емоции. Затова трябва специално да се погрижим да обръщаме внимание на човешките взаимоотношения в службата, на начина, по който си взаимодействаме с другите, и да се опитаме да поддържаме основните човешки ценности, дори на работа. Човешката доброта. Бъдете добър човек, мил човек. Отнасяйте се към другите с топлина, човешка привързаност, честност и искреност. Състрадание.

Когато говорим за човешките ценности, състрадание и прочие, важното е да помним, че те не са просто религиозни норми. Състраданието не е нещо свято, нито пък гневът и омразата са грях само от религиозна гледна точка. Тези неща са важни, не защото така се казва в някой религиозен текст, а защото самото ни щастие зависи от тях. Тези състояние на съзнанието – състраданието, човешката привързаност – имат явно благотворно влияние върху физическото ни здраве, върху душевното и емоционално здраве, върху всички наши взаимоотношения в работата и у дома, и дори са решаващи за благополучието на обществото. Те са за наше собствено добро. Когато възпитаваме у себе си състрадание, първите облагодетелствани сме самите ние. В края на краищата, човек е социално животно; ние сме построени така, че да работим заедно с другите за оцеляването си. Колкото и силен да е един отделен човек, без други хора до себе си няма да може да оцелее. А и определено без приятели не може да води щастлив и пълноценен живот. Затова, на работното си място, ако имате топло сърце и човешка привързаност, съзнанието ви ще бъде по-спокойно и мирно, което ще ви даде определена сила и ще позволи на умствените ви способности, преценката ви и уменията ви за взимане на решения да работят по-добре.

Смятам, че преди всичко сме човешки същества. Всички сме способни на взаимосвързаност с топлина, любов и приятелство. Така че, ако разискваме щастието и удовлетворението на работното място, както и при всички човешки дейности, човешкият фактор – начинът, по който се отнасяме към другите край себе си, колегите си, клиентите си, шефа си – е от първостепенна важност. И мисля, че ако положим специално усилие да си изградим добри отношения с хората, с които работим, да опознаем другите, да прилагаме основните човешки добродетели на работното си място, това може да доведе до невероятна промяна. Тогава, каквато и работа да вършим, тя може да стане източник на удовлетворение. Тогава ще чакате с нетърпение да отидете на работа и ще бъдете по-щастливи там. Ще си мислите: „О, днес отивам на работа, за да се видя с приятелите си!“

Често хората чакат някой друг да направи първата крачка, но аз намирам това за погрешно. Така е и когато хората от дълго време са съседи, но така и не се опознават. Затова трябва да поемете някаква инициатива, даже още от първия си работен ден, и да се опитате да проявите дружелюбност към останалите, да се представите, да ги поздравите... Естествено, хората невинаги ще го приемат. На мен самия ми се случва да се усмихна на някого и това да го накара да ме гледа с още по-голямо подозрение. Хората може да си имат свои проблеми и тревоги, но не се отказвайте, ако не откликнат веднага.

Един човек може да промени атмосферата на работната среда. Може да видите как, например, една група колеги не се разбират помежду си, след което се появява нов служител, топъл и сърдечен, и след време настроението и нагласата на цялата група се променя към добро. По същия начин ще видите как понякога се случва и обратното – когато хората на някое работно място се разбират добре и са приятели, но при тях започва работа нов човек, интригант, и той успява да повлияе на цялата група и да причини конфликти и проблеми. В този смисъл един работник на ниско ниво може да има по-голямо влияние върху непосредственото си обкръжение, най-малкото в собствения си отдел, отколкото шефът.

Трябва да направим всичко по силите си да поемем отговорност за чувствата си, да упражняваме толерантност и да се опитаме да намалим завистта, въпреки че, естествено, невинаги е лесно и успехът е постижим в различна степен.

Но всеки може да започне от това да признае, че сме взаимозависими, че прехраната ни зависи един от друг. Това може да е отправната точка. Колкото по-дълбоко осъзнаваме този факт, тази истина, толкова по-голяма ще бъде волята ни да работим в сътрудничество с другите. Понякога изпитваме чувството, че сме отделени от другите, че сме независими, нещо като „Аз сам си изкарвам парите, сам се издържам, за какво са ми другите?“. Особено когато сме млади и здрави, сме склонни да си мислим: „Мога да се справя и сам, няма защо да ме е грижа за другите“. Но независимо какво работим, много други колеги допринасят по свой начин за функционирането на компанията и ние зависим от тях за прехраната си. Без тях компанията просто не би съществувала и ние нямаше да можем да си изкарваме прехраната, да не говорим за клиентите, за доставчиците и за многото други, които правят възможно ние да печелим пари.

Когато говорим за култивиране на по-дълбоко състрадание към другите, това състрадание трябва да е безусловно, и в идеалния случай да е еднакво насочено към всички. Това е истинско състрадание, универсално състрадание. Например, често мислим за състраданието като чувство, насочено към онези, които са по-зле от нас, към по-нещастните хора, които са бедни или се намират в тежко положение. Тук, разбира се, състраданието е напълно уместен отклик. Но ако някой е по-богат или по-известен, или се радва на някаква щастлива съдба, чувстваме, че не е подходящ обект на състрадание. Състраданието ни пресъхва и вместо него може да изпитаме завист. Ако се вгледате по-задълбочено, независимо колко богат и известен е някой, той си остава човешко същество като вас, подчинено на житейските промени, на старостта, на болестите, на загубите и прочие. Дори да не се забелязва на повърхността, рано или късно и той страда. Такива хора са достойни за състрадание на основанието, че и те са човешки същества. Това се отнася специално до работното място, където хората често са в конфликт с отговорниците и шефовете, но са по-склонни да изпитват завист, страх или враждебност, отколкото да ги погледнат просто като човешки същества, достойни за състраданието им толкова, колкото и всички останали.

Източник: Тензин Гяцо, Негово Светейшество XIV Далай Лама и д-р Хауърд Кътлър: „Изкуството на щастливия живот на работното място“, изд. Кибеа

Снимки: journal-neo.org, Wikimedia Commons

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK