Истинският християнин се отличава от обикновените хора, както дивата гъска от питомните гъски ~ Сьорен КИРКЕГОР

Философска притча за дивата гъска

Soren Aabye Kierkegaard (1813 ~ 1855)

Всеки, който има поне малко познание за живота в света на птиците, е наясно, че между дивата гъска и питомните гъски, колкото и да са различни, цари един вид разбиране. Когато из въздуха има полет на диви гъски, питомните гъски на земята веднага го забелязват, те разбират неговото значение; затова те също подскачат, пляскат с криле, надават крясък и политат едва-едва в объркан некрасив безпорядък – и това е всичко.

Имало едно време една дива гъска. Наесен, когато дошло време дивите гъски да отлетят, тя забелязала питомни гъски. Изпитала известно влечение към тях, съжалила, че трябва да ги изостави, надявала се да ги спечели за своя живот, така че да решат да я последват, щом ятото отлети.

За целта тя останала при тях, опитала се да ги съблазни да се издигнат малко по-високо и така да полетят по-високо, за да последват ятото, избавени от този мизерен скучен живот, вместо да се клатят по земята като скромни питомни гъски.

В началото на питомните гъски им се струвало, че тя е много забавна, те приели на драго сърце дивата гъска. Но скоро им омръзнала и те изрекли груби думи, поставили я на мястото, както подобава за една фантастична глупачка, лишена от опит и мъдрост. И, ах, дивата гъска свикнала твърде много с питомните гъски, те постепенно придобили власт над нея, така че думите им започнали да означават нещо за нея – и краят на песента бил, че дивата гъска се превърнала в питомна гъска.

Човек може в определен смисъл да си каже: това, което искала дивата гъска, може и да било хубаво, но все пак било недоразумение; защото – то е закон – една питомна гъска никога не ще стане дива гъска, по-скоро е възможно дивата гъска да стане питомна.

И дори стореното от нея да е било по някакъв начин похвално, тя би трябвало непременно да внимава за едно: да се погрижи за себе си; когато забележи, че питомните гъски придобиват някаква власт над нея – да отлети, да отлети с ятото. [...]

С християнството е същото. Без съмнение, истинският християнин се отличава от  обикновените хора, както дивата гъска от питомните гъски. Но християнството учи тъкмо какъв може да стане човек в живота. Тук е налице, следователно, надеждата, че една питомна гъска може да стане дива. Затова остани при тях, при тези питомни гъски, остани при тях, за да ги спечелиш за преобразяването им – но заради Бога на небето внимавай в едно: щом забележиш, че питомните гъски придобиват власт над теб, тогава полети високо нагоре и надалеч с ятото, за да не стане така, че да свършиш като питомна гъска, щастлива в жалкото си съществуване.

* Философска притча, включена в дневника на Киркегор

Източник: сп. „Християнство и култура”, бр. 63, 2011 г. Превод от немски: Валентина Кънева

Изображение: Grafik efter tegning udført på grundlag af N.C. Kierkegaards tegning fra ca. 1840, J. Borchert, N.C. Kierkegaard (1806-1882), tegner, litograf, The Royal Library, Denmark - Wikimedia Commons

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност