Постоянната заетост е признак на умствена апатия

„Всичко е важно, но в крайна сметка нищо няма значение. ”

Soren Aabye Kierkegaard (1813 ~ 1855)

Преди повече от 160 години, философът Сьорен Киркегор определил заетостта като признак на нещастния човек.

Ако вие четете този текст от екрана на своя телефон, докато бързате за метрото и слушате музика в слушалките си, дошло е време да поспрете за малко. В крайна сметка, такъв е съветът на уважавания датски философ, живял през 19 век. Вместо да тичаме като обезумели по своите ежедневни задачи, струва си да намалим темпото и да отделим нужното внимание на думите на Киркегор.

„От всички абсурдни неща, на мен най-нелепо ми се струва това да бъдеш зает – да си човек, който е изцяло посветен на своята храна и своята работа…Чудя се, какво правят всички тия толкова заети люде?” – размишлявал Киркегор.

Стивън Евънс, професор по философия в Университета Бейлър в Тексас, обяснява, че Киркегор считал заетостта за средство, което отвлича от действително важни въпроси, като: „Кой съм аз?”, „За какво живея?” Заетите хора се стараят за запълнят всичкото свое време и винаги намират с какво да се занимаят. Но те нямат принцип, определящ живота им.

„Всичко е важно, но в крайна сметка нищо няма значение.”, добавя Евънс.

Киркегор смятал, че не давайки отговор на най-решаващите и мъчителни житейски въпроси, и нерешавайки заради какво всъщност живее, човек не може да се развива като личност. Той наричал онези, които нямат висша цел, хора с двулично мислене, и утвърждавал, че виновник за този начин на мислене е тъкмо заетостта.

Проблемът със заетостта и неразвитието на личността прилича доста на ситуацията с кокошката и яйцето. „Ако притежавате неразвита личност, вие просто няма да се тревожите за това – смята професор Еванс. – Вие винаги ще сте заети с нещо и няма да си тормозите главата с подобни въпроси”.

„Нещастният човек винаги отсъства от себе си и никога не проявява самия себе си”, смятал Киркегор.

Разбира се, хората могат да водят активен начин на живот без да са толкова заети личности. Киркегор казвал, че религиозната любов например, е чисто действие. Но този акт е пълен с постоянно знание на висшата цел, и затова тази деятелност е изпълнена с усещане за спокойствие.

Да се избяга от тази активност и заетост във времена и общество, в което цари култ към деловия успех, съвсем не е просто. Но Карл Ахо от Университета Бейлър прави предположение, че отказвайки се от решаването на важните въпроси, живеейки „двуличен живот” на зает човек, може съвсем да престанем да поемаме отговорност за себе си и да изживеем някой чужд, а не собствения си живот.

Ако Киркегор имаше възможност да пребивава в съвременния свят, той навярно би бил напълно удивен и уплашен от бясното темпо на живота днес и множеството начини да изгубиш себе си – с помощта на социалните мрежи, телевизията, компютърните игри.

В своята дисертация Карл Ахо споделя, че Киркегор поставя на заетостта диагноза, с която подчертава универсалния недостатък на човешката натура. Този недостатък не е уникален за нашето време, а за да се справим с него е нужно да положим съзнателни усилия. Това ще ни даде възможност да живеем в настоящия момент и да приемаме действително важни решения, като отговаряме на въпросите, които ни откриват истинския смисъл на живота.

Източник: Море смысла
Изображение: Grafik efter tegning udfоrt pа grundlag af N.C. Kierkegaards tegning fra ca. 1840, J. Borchert, N.C. Kierkegaard (1806-1882), tegner, litograf, The Royal Library, Denmark - Wikimedia Commons

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност