Мъдрият не обича богатството, но го предпочита, приема го в дома си, но не и в душата си | СЕНЕКА

(The Death of Seneca by Jacques-Louis Davidq 1773)

За щастието

„Защо ей оня се занимава с философия, а пък живее като пръв богаташ? Защо все проповядва, че богатството заслужава презрение, пък го има? Защо мисли, че животът заслужава презрение, пък живее? Говори, че телесното здраве заслужава презрение, пък най-грижливо го пази и предпочита да е в отлично състояние? Защо смята думата изгнание за лишена от съдържание и казва: „Нима е лошо човек да смени местожителството?”, а все пак, ако може, остарява в родината си? Защо е на мнение, че няма разлика между кратък и дълъг период от време, и все пак, ако нищо не му пречи, удължава живота си и спокойно си цъфти до дълбока старост?

Говорейки за необходимостта от презрение към тези неща, философът има за цел не отказ от притежанието им, а отказ от страха около тях; не ги отблъсква от себе си, но когато го напущат, изпраща ги без тревога. А кой би могъл да съхранява богатствата на Фортуна по-добре от оня, който без хленчене ще й ги върне веднага, щом тя си ги поиска обратно?

Мъдрият не счита, че е недостоен за кой да е дар на случайността: той не обича богатството, но го предпочита, приема го в дома си, но не и в душата си, не се отказва от притежанията си, но ги овладява и желанието му е да има по-широко поле за изява на високите си нравствени качества.

И тъй, престани да отказваш на философа да притежава пари. Никой не е оставил мъдростта на бедност. Философът ще разполага с големи средства, но без да ги е отнел от друг, без да ги е опетнил с чужда кръв, без да ги  е спечелил с цената на нечия неправда или с мръсна сделка; те ще си отидат по същия начин, по който са дошли. Увеличавай ги колкото си искаш: те ще си останат също така честни, понеже сред тях може да се намерят много неща, които всеки би искал за своя собственост, но никой няма да намери нещо, което някой би могъл да нарече своя собственост.

А мъдрият няма да отклони от себе си благосклонността на съдбата, но нито ще се гордее, нито ще се срамува от това богатство, спечелено по честен път. Но не, ще има с какво да се гордее: ако отвори вратите на дома си и пусне всички граждани сред своят собственост, може да каже: „Който види нещо свое, нека си го вземе.”

Велик, заслужено богат е оня, който и след тия думи ще има пак толкова, колкото и преди!

Из „Диалози”, Луций Аней Сенека, изд. Рива, 2002

Изображение: Wikimedia Commons

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност