Ако аз съм онова, което имам, в случай че го загубя, кой съм тогава? | Ерих ФРОМ

„Губи се не онова, което се изразходва, а обратното - онова, което се пази.“

Сигурност | Несигурност

Много е измамно и в същото време примамливо да стоиш на едно място, без да напредваш – с други думи, да разчиташ на онова, което притежаваш, защото знаеш, че го имаш. Това ни кара да се чувстваме в пълна безопасност Затова се боим да прекрачим в неизвестното и избягваме да го правим. Наистина крачката може да не се окаже рискована, след като сме я направили, но преди да я направим, неизвестността ни плаши с евентуалните рискове, които крие. Само старото и изпитаното е безопасно или поне така ни се струва. Във всяка нова крачка е заложена опасността от неуспех и това е една от причините, поради които хората толкова много се страхуват от свободата.

На всеки етап от живота „старото и привичното“ се възприема различно. Като пеленачета имаме само тялото си и майчината гръд (която първоначално не диференцираме). После започваме да се ориентираме в света, като се опитваме да намерим своето място в него. У нас се заражда желанието да притежаваме различни неща: ние имаме майка си, баща си, сестричките и братчетата си, играчките си. По-късно придобиваме знания, работа, обществено положение, съпруг или съпруга, деца и дори си осигуряваме „живот след живота“, като си купуваме място за гроб, сключваме застраховка „Живот“ и изготвяме своето завещание.

И все пак, въпреки сигурността, която дава на хората притежанието, те се възхищават на онези, които имат очи за новото, които проправят пътища, които имат смелостта да вървят напред. Тази форма на съществуване в митологията е представена символично чрез героите. Герои са онези, които имат куража да оставят всичко, което притежават  земя, семейство, собственост,  и да поемат напред, надвивайки страха. В будистката традиция Буда е героят, който се отказва от всичко, което притежава, от цялата сигурност, която се съдържа в индуистката теология – от сана и семейството си, – и заживява, без каквато и да е обвързаност Авраам и Мойсей са такива герои в юдейската традиция. И християнският герой Иисус Христос не притежава нищо и в очите на света е нищо, но е преизпълнен с любов към всички хора. Древните гърци имат своите светски герои, чиято цел е победата, задоволяването на гордостта, подвига. Въпреки това, също както религиозните герои, Херкулес и Одисеи поемат към неизвестността, без да се страхуват от опасностите, които ги очакват Такива са и много от персонажите в народните приказки.

Ние се възхищаваме от героите, защото дълбоко в душата си всеки от нас би искал да бъде такъв. Но понеже се страхуваме да рискуваме, смятаме, че само малцина избрани са способни на героични постъпки, и постепенно ги превръщаме в идоли, в които са въплътени нашите собствени стремежи, а ние цял живот оставаме там, където сме – „просто защото не ни е дадено да бъдем герои“.

От казаното дотук на човек може да му се стори, че макар и да е опияняващо да се превърнеш в герой, от друга страна, е проява на лекомислие и противоречи на собствените ти интереси. Но това съвсем не е така. Предпазливите, ориентираните към притежание хора се уповават на сигурността и въпреки това се чувстват твърде несигурни. Те изцяло зависят от онова, което имат: пари, престиж, имидж – т.е. от нещо извън тях. Какво става с тези хора, ако го загубят? Защото, каквото и да притежава, в един момент човек може да го загуби. Най-лесно може да се прости с недвижимата и движимата си собственост, а заедно с тях с положението и приятелите си, дори с живота си.

Ако аз съм онова, което имам, в случай че го загубя, кой съм тогава? Един сразен, опустошен човек – жалък пример за погрешен начин на живот Само защото има някаква вероятност да загубя онова, което притежавам, аз по необходимост се тревожа, че ще го загубя. Боя се от крадци, от икономически промени, от революции, от болести, от смърт; боя се от любовта, от свободата, от развитието, от промяната, от неизвестността. Така че постоянно се тревожа, страдам от хронична хипохондрия, боя се не само да не загубя здравето си, но и всичко, което притежавам. Ставам предпазлив, неотстъпчив, подозрителен, самотен, движен единствено от опустошителната страст да придобивам повече, за да се чувствам по-защитен. Ибсен дава прекрасно описание на такава егоцентрична личност в „Пер Гинт“. Героят е изцяло погълнат от себе си и в безмерния си егоизъм е убеден, че остава верен на себе си само ако задоволява своите желания, а самият той е „кълбо от желания“. Едва в края на живота си той осъзнава, че поради безмерната си алчност и егоизъм така и не му се е удало да бъде самият себе си, че е като куха глава лук – един нереализиран човек.

Тревожността и несигурността, които поражда опасността да изгубиш онова, което имаш, биват елиминирани, ако човек е предпочел да бъде, вместо да има. Ако аз съм онова, което съм, а не онова, което имам, никой не може да застраши сигурността ми и да ме лиши от чувство за идентичност. Центърът на моето същество е в мен самия, способността ми да бъда и да реализирам същностните си сили е част от моя характер и зависи единствено от мен. Това важи, при условие че животът ми протича нормално, но не и, разбира се, при извънредни обстоятелства като болест, отнемаща трудоспособността, изпитания или други случаи на отрицателни външни влияния.

Докато притежанието, което се основава на нещо, което с употребата намалява, битието натрупва духовни стойности. (Библейският символ на този парадокс е „неизгарящата къпина“). Силата на разума, на любовта, на художественото и интелектуалното творчество – всички основни способности – се развиват в процеса на проявлението им. Следователно губи се не онова, което се изразходва, а обратното — онова, което се пази. Единствената заплаха за сигурността ми при битийната ориентация се корени вътре в мен самия: в липсата на вяра в жизнените и творческите ми способности, в регресивни тенденции, в духовна леност и в примирението други да направляват живота ми. Но всички тези заплахи не са вътрешно присъщи на битието в този смисъл, в който опасността от загуба е присъща на притежанието.

От „Да имаш или да бъдеш”, (To have or to Be, 1976), изд.Кибеа 

Снимки: globallightminds.com, cominsitu.wordpress.com

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност