Понеделник - говоренето, сряда - подреждането на живота | Рудолф ЩАЙНЕР за дните от седмицата

Човек трябва да обърне внимание и да положи грижи за известни процеси на душата, които той обикновено изпълнява нехайно и оставя без внимание. Съществуват осем такива процеса. Най-добре е, разбира се, в началото човек да предприеме само едно упражнение в продължение например на осем или четиринайсет дни, след това второ и т.н.; после отново да започне отначало. Най-добре е в това време осмото упражнение да се прави ежедневно. Тогава човек постепенно достига правилно себепознание и вижда също какъв напредък е направил. По-късно може започвайки от събота всеки ден да пред приема едно упражнение в добавка към осмото с трайност около пет минути, така че това упражнение винаги да попада в един и същи ден. Така че в събота се прави мисловно упражнение, в неделя упражнението за съждението, в понеделник за говора, във вторник за постъпките, в сряда за гледището и т.н. 

СЪБОТА ~ Вниманието да се насочи към представите (мислите). 

Да се мислят само значими мисли. Постепенно човек трябва да се научи да различава в своите мисли същественото от несъщественото, вечното от преходното, истината от самото мнение. Да се опитва при слушане речта на другите да остава и в мислите, и в чувствата съвсем тих и безмълвен в душата си и да се въздържа от всяко одобрение, особено от всяка неблагоприятна преценка (критика, отхвърляне). Това е тъй нареченото “правилно мнение”, правилна преценка. 

НЕДЕЛЯ ~ Решение дори за най-незначителните неща да се взема само след основно и цялостно обмисляне. 

Всяко не обмислено поведение, всяка безсмислена проява трябва да се отстрани от душата. За всичко човек трябва да има винаги добре претеглено основание. Да не извършва нищо без важно основание. Ако е убеден в правотата на едно взето решение, човек трябва непоколебимо да се придържа към него. Това се нарича “правилно съждение”, то се прави независимо от симпатия и антипатия. 

ПОНЕДЕЛНИК ~ Говоренето. 

Само което има смисъл и значение, трябва да излиза от устата на този, който се стреми към по-висше развитие. Всяко говорене за самото говорене например за убиване на времето е вредно в този смисъл. Обикновеният начин на разговор, където всичко се говори безразборно, трябва да се отбягва. Но това не означава, че човек трябва да се отказва от общуване със своите ближни. При общуването именно говоренето трябва постепенно да разгърне своя смисъл и своето значение. Всяка дума и всеки отговор трябва да са обмислени във всяко отношение. Никога да не се говори без причина! Охотно да се мълчи. Да се стремим да говорим нито прекалено много, нито прекалено малко. Спокойно да изслушваме и възприемаме. Това упражнение се казва още “правилното слово”. 

ВТОРНИК ~ Външните действия. 

Те не трябва да безпокоят нашите ближни. Когато получи отвътре, от своята съвест подтик да действа, човек трябва грижливо да прецени как най-добре може да осъществи този подтик за доброто на обществото, за трайното щастие на хората, за вечното. Това се нарича “правилната постъпка”. 

СРЯДА ~ Подреждането на живота. 

Природосъобразен и духовносъобразен живот; да не се поглъща и да не се стопява във външните дреболии. Да се отбягва всичко, което внася безпокойство и бързане в живота. Нищо да не е прибързано, но също да не е лениво провлачено. Животът да се разглежда като поле за работа и средство за развитие нагоре и съобразно с това да се действа. В това отношение се говори също за “правилно гледище”. 

ЧЕТВЪРТЪК ~ Човешкият стремеж. 

Човек трябва да внимава да не върши нищо, което не е по силите му, но също така да не пропуска нищо, което се намира в неговите сили и възможности. Да гледа отвъд ежедневното и моментното и да си поставя цели (идеали), свързани с най-висшите задължения на едно човешко същество. Например с оглед предписаните упражнения да се стремим да се развиваме така, че след това да можем да помагаме и съветваме нашите ближни, макар може би не в непосредственото бъдеще. Това може да бъде обобщено така: “Всички предшестващи упражнения да бъдат превърнати в навик.” 

ПЕТЪК ~ Стремежът да научим от живота възможно най-много. 

Нищо не минава покрай нас, без да ни дава повод да събираме опитности, полезни за живота. Ако човек извърши нещо неправилно или несъвършено, това да стане причина по-късно да направи подобно нещо правилно и съвършено. Ако човек види действията на другите, нека ги наблюдава с тази цел (но не с безсърдечен поглед). Също човек не трябва да върши нищо, без да погледне назад към минали преживявания, които могат да му бъдат в помощ при вземане на решения и в работата. Човек може много да научи от всеки човек, също и от деца, ако наблюдава с будно внимание. Това упражнение се нарича “правилната памет”, което ще рече да си спомняме за наученото, за преживените опитности. 

Резюме
От време навреме да обръщаме поглед навътре, макар само за пет минути на ден по едно и също време. При това човек трябва да потъва дълбоко в себе си, да се съвещава със себе си, да проверява и изгражда своите принципи в живота, мислено да преглежда своите знания също и обратното: своите незнания да претегля задълженията си, да разсъждава върху съдържанието и истинската цел на живота, да осъжда своите грешки и несъвършенства; с една дума: Да се стреми да открива съществените, непреходните неща, да се залови сериозно с подходящи цели, например да придобие определени добродетели. (Да не изпада в грешката да си мисли, че е извършил каквото и да било добре, а непрекъснато да се стреми по-нататък към най-висши образци.) Това упражнение се нарича също “правилната съзерцателност”.

Oт: ”Указания за езотерично обучение”, Рудолф Щайнер
Снимка: Wikipedia

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност