„Природата винаги е по-силна от принципите.“
Дейвид Хюм (1711 ~ 1776) е шотландски икономист, философ и историк. Заедно с Адам Смит той е една от най-влиятелните личности в Шотландското просвещение. Мнозина смятат, че Хюм е третият и най-радикалният от така наречените Британски емпирици, след англичанина Джон Лок и англо-ирландеца Джордж Бъркли. Той е известен предимно със своята критика на каузалността (причинно-следствената връзка), както и с анализа на проблема за индукцията. Основните черти на философията на Хюм са скептицизма и натурализма.
David Hume (1711-1776), by Allan Ramsay 1766
Човек, който дълго говори за себе си, трудно избягва суетата.
Обичайно щастието покровителства смелите и предприемчивите, но нищо не ни внушава по-голяма смелост, колкото доброто мнение за самите нас.
Всичко, което ние наричаме героичните добродетели, и на което се възхищаваме като величие и възвишеност на ума и на духа, не е нищо друго освен спокойно и стабилно основани гордост и самочувствие.
Истинската, искрената гордост и самочувствие, само ако са добре скрити и в същото време наистина обосновани, безусловно трябва да бъдат типични за всеки човек с чест...
Нищо не е свободно така, както човешката мисъл.
Ако единствения мотив за нашите действия се явява желанието да покажем своята свобода, то значи никак не можем да се освободим от оковите на необходимостта.
Афектите любов и ненавист винаги са съпроводени с благожелателност и гняв.
И най-живата мисъл отстъпва пред най-слабото чувство.
Любовта не е нищо друго освен да желаеш щастието на друг човек.
В жалостта винаги има смес от любов и привързаност, а в злорадството - смес от омраза и гняв.
Склонност към радост и надежда - истинско щастие; склонност към опасения и меланхолия – истинско нещастие.
Щастлив е този, които живее в условия, подходящи за неговия темперамент, но по-съвършен е този, който знае как да адаптира своя темперамент към всякакви условия.
По същество парите не са предмет на търговията, а само инструментът, за който хората са постигнали съгласие да улеснява размяната …
Дружба - това е спокойна и тиха привързаност, направлявана и укрепявана с привички, възникващи от дългата комуникация и взаимните задължения.
Осъждаме всякакви измами, всяко нарушение на думата, защото вярваме, че свободата и широчината на комуникацията между хората са напълно зависими от вярността на обещанията.
Нямаме други мотиви, които да ни насърчават да изпълняваме обещанията си, с изключение на чувство за дълг. Ако решим, че обещанията не са присъщо морално задължение, няма да усещаме желание да ги спазваме.
Ако куражът и амбицията, не са съчетани с благосклонност, те могат да направят от човека само тиранин или крадец.
Предположението, че бъдещето е подобно на миналото, не се основава на никакви аргументи, а произтича единствено от навик, който ни принуждава да очакваме в бъдеще последователността от събития, с които сме свикнали.
Първоначалната религия на човечеството се поражда предимно от тревожен страх за бъдещето.
Какво може да бъде по-свободно от човешката фантазия?
Истински скептик е този, който се отнася недоверчиво към своите съмнения, както и към философските съчинения.
Природата винаги е по-силна от принципите.
Лесното и очевидното не се ценят. Нито трудното, ако стигаме до него без трудност и без усилия на мисълта.
Всички науки много или малко са свързани с човешката природа; и колкото и отдалечене от нея да ни се струват някои от тях, те по един или друг начин се връщат към нея.
Източник: Дейвид Хюм, „Изследване на човешкия разсъдък“, изд. Изток-Запад
Изображение: David Hume (1711-1776), by Allan Ramsay 1766, Scottish National Gallery