Мъдростта на древнокитайския мислител Лао Дзъ, основател на даоизма и автор на знаменития трактат „Дао дъ дзин“ (книга за Пътя и неговата сила)
Когато хората узнаха
красотата на красивото,
разбраха грозното.
Когато хората узнаха
добротата на доброто
разбраха злото.
Ето защо
битието и небитието
взаимно се пораждат;
трудното и лесното
взаимно се създават,
дългото и късото
взаимно се сравняват;
високото и ниското
взаимно се склоняват;
гласните и съгласните
взаимно хармонират;
предишното и следващото
взаимно се редуват.
Ето защо мъдрецът
чрез бездействието действува,
чрез безмълвието учи;
нещата се създават
той не подменя тяхното начало;
създава, но не обсебва,
действува, но не е самонадеян;
завършва с успех, но не се хвали.
Именно защото не търси признание,
то не може да му се отнеме.
§
Многото цветове
заслепяват зрението.
Многото тонове
заглушават слуха.
Многото подправки
развалят вкуса.
Бързата езда и ловът
вълнуват сърцето.
Скъпоценните неща
карат човека да краде.
Ето защо Мъдрецът иска стомаха му да бъде сит,
а не очите му да гледат красота.
Той се отказва от последното
и придобива първото.
§
Който се е повдигнал на пръсти,
не може дълго да стои.
Който прави големи крачки,
не може дълго да върви.
Който се уповава само на своите очи
недовижда.
Който се самопредставя,
не блести.
Който се хвали,
не се прославя.
Който напада,
няма успех.
Който се гордее,
не може да е старши.
Въз основа на Дао,
това се нарича остатък от ядене,
ненужно поведение.
Всички се отвращават от него.
§
Който умее да ходи,
не оставя следи.
Който умее да говори,
не прави грешки.
Който умее да смята
не употребява сметало.
Който умее да затваря,
не употребява мандало,
но да се отвори е невъзможно.
Който умее да завързва,
не употребява въже.
но да се отвърже е невъзможно.
Мъдрецът винаги е способен да спаси човека,
ето защо за него няма ненужен човек.
Той винаги е способен да спаси вещта,
ето защо за него няма ненужна вещ.
Това се нарича просветеност.
Ето защо
добрият е учител на лошия,
а лошият е негов спасителен обект.
Ако лошият не цени своя учител
и добрият не обича своя обект,
макар и да се считат за умни -
са глупави.
Това се нарича дълбока тайна.
§
Който познава хората,
е просветен.
Който познава себе си,
е мъдър.
Който побеждава другите,
е силен.
Който побеждава себе си,
е могъщ.
Който знае достатъчно,
е богат.
Който действува упорито,
е волеви.
Който не се самопогубва,
е дълговечен.
Който умре,
но не го забравят,
е безсмъртен.
От: „Дао дъ дзин“, превод: Ленин Димитров, 1990
Илюстрация (заглавна): Sakyamuni, Lao Tzu, and Confucius, 1368-1644
