Д-р Гай Уинч защитава докторска степен по клинична психология към Университета в Ню Йорк. Днес е световно признат лектор в областта на емоционалната интелигентност и автор на няколко книги със съвети как да помогнете на душата си в трудни моменти.
(Automat, 1927 by Edward Hopper)
Светът ни се свива. Платформите на социалните медии ни позволяват да поддържаме контакт с десетки, ако не и стотици приятели наведнъж, сайтовете за запознанства ни предлагат щедър избор от потенциални партньори, които можем да оглеждаме в комфорта на собствения си дом, а едно щракване на мишката ни позволява да създаваме нови връзки с непознати от другия край на земното кълбо, които споделят интересите и страстите ни. И все пак, въпреки тази ера на безпрецедентна световна комуникация между хората, страдащите от болезнена самота са повече от всякога.
Разбира се, не всеки, който живее сам, е самотен и не всеки, който е самотен, е сам. Мнозина от нас страдат от самота, въпреки че живеят с партньор или поддържат сериозна връзка. Всъщност съжителството с човек, с когото ни свързва предимно физическа близост, но малко друго, често само подчертава огромната емоционална дистанцираност и дълбоките вътрешни разногласия и това води до остро чувство за изолация.
Самотата ни не се определя от количеството на контактите ни, а по-скоро от субективното им качество, от степента, в която възприемаме сами себе си като социално или емоционално изолиране.
Самотата е заразна. Едно проучване проследило разпространяването на самотата в рамките на социалните мрежи и установило, че това се случва посредством ясен процес на заразяване: за индивиди, контактували със самотници в началото на изследването, било по-вероятно самите те да се превърнат в самотници в края му. Нещо повече, вирулентността на заразата зависела от степента на близост между самотните и несамотните хора. Колкото по-близки били несамотните индивиди с някой самотник, толкова по-силен бил ефектът на заразяване и толкова по-самотни ставали самите те впоследствие.
По-конкретно учените установили, че самотните индивиди непрестанно са изтласквани към периферията на социалния си кръг и са поставяни в позиция на още по-голяма изолация. Веднъж щом хората влезели в близък контакт със самотници, те също били засегнати и избутвани към периферията. Смущаващото е, че заразата била „предавана“ от човек на човек дори извън рамките на непостредствения кръг на самотника и така се разпростирала в цялата социална мрежа. Подобни изследваиня помагат да се види както защо, така и как самотата в днешното общество добира размерите на епидемия.
Самотата води със себе си клеймото на срам и самообвинение, които в известна степен битуват в съзнанието на всеки от нас. Над 40 % от възрастните страдат от самота в някакъв момент от живота си и заради това буквално всеки от тях мисли нещо лошо за себе си.
Самотата ни кара да оценяваме по-сурово околните и да гледаме на контактите ни с приятели и любими хора по-негативно, отколкото ако не сме самотни.
Самотата накланя везните на социалната ни мотивация. Веднъж почувствали се уязвими и социално откъснати, ставаме все по-ревностни в самозащитата си и се стремим да сведем до минимум евентуални негативни реакции и отхвърляне от страна на околните. В резултат на това подхождаме към хората с недоверие, подозрение, цинизъм и тревожност или полагаме усилия да ги избегнем напълно.
Да разберем потребностите и чувствата на човек от неговата – или нейната – гледна точка е жизненоважно за зараждането и поддържането на здрави приятелства и емоционална близост.
Връзките от всякакъв тип винаги включват даване и получаване. Но за да „дадем“ успешно, трябва да сме способни да „вземем“ под внимание гледаната точка на другия човек. Познато като „алтернативна перспектива“, точното разчитане на гледната точка на друг човек е жизненоважен мускул за взаимоотношения. Позволява ни да схванем приоритетите на другия, да предположим какво ще е евентуалното му поведение и дори да предвидим реакциите му.
Колкото и опростено да звучи, причината, поради която обикновено не разбираме гледната точка на другите, е че поначало не сме опитали. Възприемането на алтернативна перспектива е умствено упражнение, а не фокус, свързан с четене на мисли.
Собствената ни перспектива е толкова очевидна за нас, че често пропускаме да придадем достатъчно тежест на гледната точка на другия човек. Често не успяваме да вземем предвид точната информация, която потенциално би могла да ни осигури вникване в гледната точка на друг човек (като например изражението на лицето), но на драго сърце взимаме предвид неточна информация (като общи стереотипи или клюки).
Съпричастността означава да се поставим на мястото на другия човек с цел да разберем емоционалните му преживявания и после убедително да изразим прозренията си пред него.
Съпричастността определено не е лесно приложимо умение. Тя изисква един вид джедайски фокус със съзнанието, какъвто трябва да приложим и към своето собствено. По-конкретно, налага се да насочим сетивността си към място, където тя не отива автоматично – към това какво всъщност е усещането да си другият човек, - да я задържим там за момент, докато регистрираме емоционалния пейзаж на индивида насреща, и после да се върнем към нашата собствена действителност.
Най-добрият начин да получите достъп до емоционалните преживявания на друг човек е да онагледите себе си в неговата – или нейната ситуация, като се потопите изцяло в нея. Обърнете внимание на заобикалящата обстановка, на това кой още присъства, на часа от деня, настроението на човека и физическия дискомфорт или заболявания, от които той може да страда. Представете си как ви възприема той – или тя, - не как се чувствате вие, а какво внушавате на на стоящия срещу вас. Имайте наум, че в много ситуации изживяваме чувства, които си противоречат.
Ключът е в контекста. Разбирането на нечии чувства изиква поне груба представа за нейното – или неговото – разположение на духа в момента.
Изразявайте прозренията си внимателно. Умението да надникнем в чувствата на друг човек има смисъл само ако можем да изразим убедително и със съчувствие, че сме способни да ги разберем. Да сме наясно как се чувства някой, но да го изразяваме зле е все едно да купим цветя и да ги захвърлим на кухненския плот. Бъдете възможно най-нагледни. Колкото повече другият човек осъзнава, че сте вложили мисъл и усилие да оцените по достойнство неговата гледна точка, толкова по-добро въздействие ще имат споделените изводи, направени въз основа на вашата съпричасност.
Източник: Гай Уинч „Първа помощ за душата“, изд. Обсидиан
Картина: Automat, 1927 by Edward Hopper