Моралният проблем на днешният ден
(Erich Fromm, 1974)
Съществува ли особен морален проблем на днешния ден? Не е ли моралният проблем един и същ за всички времена и за всички хора? Наистина това е така и все пак всяка култура има специфични морални проблеми,които израстват от особената й структура, макар че тези специфични проблеми са само различни аспекти на моралните проблеми на човека.
Нашият морален проблем е безразличието на човека към самия себе си. В основата му е фактът, че сме загубили усещането за значителността и уникалността на индивида, превърнали сме се в инструменти на цели извън нас, преживяваме и третираме себе си като стока, а собствените ни сили са се отчуждили от самите нас. Ние и ближните ни сме станали вещи. Резултатът е, че се чувстваме безсилни и се презираме за своето безсилие. Тъй като не се доверяваме на собствените си сили, ние не храним вяра нито в човека, нито в самите себе си, нито в това, което нашите собствени сили могат да създадат. Не притежаваме съвест в хуманистичен смисъл, тъй като не се осмеляваме да се доверим на своите съждения. Ние сме едно стадо, което вярва, че пътят, който следваме, трябва да води към някаква цел, тъй като виждаме, че и другите вървят по същия път. Стоим на тъмно и сдържаме своята смелост, защото разбираме, че всички други постъпват като нас.
Достоевски някога писа: „Ако Бог е мъртъв, всичко е позволено.“* Всъщност в това вярват повечето хора. Различават се само по това, че някои стигат до заключението, че Бог и църквата трябва да останат живи, за да поддържат моралния ред, докато други възприемат идеята, че всичко е позволено, че не съществува валиден морален принцип, че изгодата е единственият регулативен принцип в живота. В противовес на това, хуманистичната етика възприема позицията, че ако човекът е жив, той знае това, което е позволено; че да бъдеш жив означава да бъдеш продуктивен, да използваш своите способностите за някаква цел, която превъзхожда човека, а за самия себе си, да придадеш смисъл на своето съществуване, да бъдеш човек. Докато човекът вярва, че неговият идеал и цел са извън него, че се намират над облаците, в миналото или в бъдещето, той ще излиза извън себе си и ще търси осъществяване там, където то не може да бъде намерено. Ще търси решения и отговори във всяка друга точка, освен в единствената, където те могат да бъдат намерени - в самия себе си.
*„Братя Карамазови”. Кн.П, гл.5 „Великият инквизитор“
От: „Човекът за себе си. Изследване върху психологията на етиката“, Ерих Фром
Снимка: en.wikipedia.org