За психологическата природа на злото, моралните въпроси и различия между Изтока и Запада
Това, което главно ме занимаваше в Индия, бе въпросът за психологическата природа на злото. Беше ми изключително интересно как този проблем се интегрира в индийския духовен живот и получих нова представа за това. В разговори с образовани китайци също винаги ми е правил впечатление фактът, че изобщо е възможно т. нар. „зло" да се интегрира, без при това да ти се накърни авторитетът.
У нас на Запад не е така. За човека от Изтока изглежда моралният въпрос не стои на първо място, както за нас. И злото, и доброто за него се съдържат целесъобразно в природата и по същество са само различни степени на едно и също нещо. Направи ми дълбоко впечатление това, че индийската духовност съдържа в себе си както от злото, така и от доброто. Християнинът се стреми към доброто, а става жертва на злото.
Индиецът, за разлика от него, се чувства извън доброто и злото или се стреми чрез медитация и йога да постигне това състояние. Тук обаче в мен възниква възражението, че при подобна нагласа нито злото, нито доброто имат определени очертания, а това води до известен застой. Човек не вярва истински нито в доброто, нито в злото. Най-вероятно тогава те означават това, което е моето добро или моето зло; това, което ми изглежда добро или зло. Парадоксално е, но би могло да се каже, че индийската душевност избягва както доброто, така и злото, или че е така претоварена от противоречия, че се нуждае or nirdvatidva, от освобождаване от противоречията и десетките хиляди неща.
Целта на индиеца не е моралното съвършенство, а състоянието на нирвана. Той иска да се освободи от природата и съответно на това чрез медитацията постига състояние на пустота и безобразност. Аз, обратно на това, искам чрез живото съзерцаване на природата и психичните образи да съм част от живота. Не искам да се освободя нито от хората, нито от себе си, нито от природата, защото за мен всичко това е едно неописуемо чудо. Природата, душата и животът ми са разгърната божественост, а какво повече бих могъл да си пожелая? Висшият смисъл на Битието за мен може да се състои само в това, че то е, а не в това, че не е или че вече не е.
За мен не съществува освобождаване ,,а tout prix" (на всяка цена). Не мога да бъда освободен от нещо, което не притежавам, не съм преживял или извършил. Истинското освобождаване е възможно едва тогава, когато съм направил всичко, което е по силите ми, когато съм се отдал изцяло и съм взел най-дейно участие. Ако се оттегля от участие, аз до известна степен ампутирам съответната част от моята душа. Разбира се, може да има случай на трудно за мен участие, както достатъчно добри основания за това, че не мога напълно да се отдам. Но тогава ще съм принуден да призная поп passiunus (категорично) своята неспособност и ще разбера, че може би съм пропуснал нещо изключително важно и че не съм изпълнил някаква задача. Едно толкова красноречиво познание за моята неспособност замества липсата на положително действие.
Всеки човек, който не е преминал през ада на своите страсти, никога не ги е превъзмогнал. Тогава те обитават „съседната къща" и без той да подозира, може да избухне пожар и да се прехвърли към неговия собствен дом. Когато човек се отказва от твърде много неща, а други изоставя или забравя, възниква възможността или опасността изоставеното или отказаното да се върнат с удвоена сила.
От: „К.Г. Юнг. Автобиография, спомени, сънища, размисли - Записани и издадени от Аниела Яфе”, Изд. Евразия-Абагар
Снимки: wikipedia
