„Най-опасните хора са онези, които имат страст, но им липсва мъдрост.“

Хеймин Суним е един от най-влиятелните дзенбудистки учители и писатели в Южна Корея, където книгите му са продадени в повече от три милиона екземпляра. Роден в Южна Корея, Суним отива в САЩ, за да следва филмово изкуство, но се оказва привлечен към духовния живот. Учил е в Бъркли, Харвард и Принстън и е бил обучаван за монах в Корея. Преподавал е будизъм в Хампшър Колидж. Има повече от един милион последователи в Туитър и Фейсбук. Когато не пътува по света, за да преподава учението си, живее в Сеул.

За да махнете загорялата храна от тигана, просто сипете вода и чакайте. След малко храната ще се отдели сама. Не се мъчете да излекувате раните си. Просто сипете време в сърцето си и чакайте. Когато са готови, раните ви сами ще се излекуват.

Отвъд тялото и имената има река от нежност и уязвимост. Отвъд стереотипите и етикетите има гора от святост и благородство. Отвъд спомените и предпоставките има океан от откритост и съчувствие.

Мъдрите не се борят със света. По най-спокоен и игрив начин те просто въплъщават истината, че са едно с него.

Вместо лотариен билет купете цветя за себе си и за семейството. Ако вземете цветя и ги сложите в дневната, всеки път ще се чувствате като победител и ще откривате прелест в изобилие всеки път, когато минавате през стаята.

Никой не се чувства като на самотен остров, когато изпитва благодарност. Благодарността ни събужда за истината, че зависим едни от други.

Ако търсите отмъщение заради наранени чувства, можете да видите единствено собственото си страдание. Но ако се успокоите и се вгледате по-дълбоко, ще видите, че човекът, който ви е наранил, също страда.

За никой човек не може да се разбере какъв е бил, е или ще бъде. Той може само да бъде критикуван. Или хвален.

Когато някой критикува някого, може да си помислите, че критикуваният си го е заслужил. Но ако се вгледате по-внимателно ще видите, че критикът се оплаква, защото не е постигнал своето. Така че не се подвеждайте с лекота. Ако атакувате някого, значи се боите.

Не се опитвайте да контролирате онези около вас. Щом не можете да контролирате дори собствения си ум, какво ви кара да си мислите, че можете да контролирате другите?

От всички думи, които излизат всеки ден от устите ни, колко са наистина наши и колко са заимствани от другите? Колко често казваме нещо оригинално? Има ли изобщо такова нещо като наши думи?

Човекът, който ви води към духовно събуждане, не е онзи, който ви хвали ли се държи добре с вас. Вашата духовност става по-дълбока заради онези, които ви обиждат и ви тормозят. Те са вашите духовни учители под прикритие.

Във всеки от нас има вътрешен свидетел, който тихо наблюдава онова, което става в нас и извън нас. Роден на място на тишина и мъдрост, дори когато светът кипи в буря от емоции, свидетелят остава спокоен в окото на бурята – невредим, сияен и познаващ всичко. 

Дори когато сме будни, не сме по-различни от ходещия насън. Вършим неща без съзнанието, че ги вършим. Това, че очите ни са отворени, не означава, че сме будни.

Животът е като театър. Дадена ви е роля. Ако тя не ви харесва не забравяйте, че имате способността да изиграете ролята, която желаете.

Исторически, хората, които носят промяна в обществото, обикновено не са на средна възраст, а млади и страстни. Сърцата им са чувствителни към несгодите на потиснатите. Духовете им се изправят дръзко срещу несправедливостта и се борят за безгласните. Човек не живее така, както казва, че би живял. А така, както е живял.

Не се страхувайте от това, което сте, от страх, че ще бъдете отхвърлени. Вашата уникалност е най-истинското, най-прекрасното нещо. Никога не се извинявайте, че сте такива, каквито сте. 

Погрешно е да приемаме семейството и близките колеги като даденост. Когато най-близките до вас са нещастни, всичко, което сте изградили, може да рухне за миг.

Най-опасните хора са онези, които имат страст, но им липсва мъдрост.

Лесно е да си критик. Но ако се опита да ръководи някакво начинание, критикът бързо разбира, че няма по-лесно от критиката. Критиката без решение е просто раздуване на егото на критикуващия.

Когато задавате въпрос и няма отговор, значи това е отговорът.

Ако някой ви изглежда съвършен, значи не го познавате много добре.

След като овладеете осемнайсет степени на кунг фу, можете да нараните някого само с движение на пръст. Но ако овладеете всички трийсет и шест степени, ще отстъпите, когато слабият безразсъдно скочи на бой.

Ако избутвате другите по пътя си към успеха, ще бъдете завлечени на дъното, когато настъпи обрат.

Когато някой ви наругае, запазете спокойствие и се овладейте за трийсет секунди. И тогава всичко свършва. Ако отвърнете и го попитате: „Какъв ти е проблемът?“, ще се наложи да прекарате повече време с този човек.

Когато критикувате някого, вижте дали не го правите от завист. Критиките ви разкриват повече неща за вас, отколкото си давате сметка. 

Когато сте разочаровани, не го премълчавайте, а го кажете. Когато потискате чувствата си, реката от емоции приижда и става трудно да говорите спокойно.

Най-добрият начин да си разчистите сметките с някого, който ви е оставил, е да срещнете някой друг и да бъдете щастливи отново. Кроежите за отмъщение и ревността след много години са рецепта за безкрайна мизерия.

Ако се опитате да водите хората единствено с налагане на правила и принципи, те ще ви напуснат един по един.

Ако помагаме на някого с надеждата да получим нещо в замяна, ние не даряваме, а даваме назаем. Истинското даване се прави без очакване на нещо в замяна. То означава също, че се отказваме от контрол върху онова, което сме дали.

Когато мразим някого, ние мислим много за него. Не можем да се откъснем и постепенно започваме да постъпваме като него. Не позволявайте той да се превърне в постоянен обитател на сърцето ви. Изтръгнете го веднага с бележка, че му прощавате.

Никой не е поначало добър или лош. Престъпникът, който случайно попречва на кола да ме сгази, е мой ангел пазител. Нобеловият лауреат, блъснал ме случайно в метрото, е пълен кретен.

Хората не се променят лесно, освен ако не са подложени на огромни трудности или на нещо, което преобръща живота им.

Да си щастлив сам не продължава дълго.

Ако търсите любовта заради онова, което може да ви даде, тя ще се скрие. Ако искате любовта да дойде, защото вече сте готови за нея, тя ще подмине вратата ви. Любовта е като неканен гост. Любовта ще дойде, когато поиска. Любовта ще си отиде, когато поискате повече от нея.

Можем да определим колко близки сме с някого, като се запитаме: „Мога ли да се държа като малко дете пред този човек?“

Само когато сме наранени, си мислим за някого, когото сме наранили, и изпитваме истинско съжаление. Краят на една връзка разкрива от какво сме създадени. Отдръпнете се само на една крачка от ината и гнева си. Тази крачка е по-важна от десет, когато нещата са отлични. Тя ще намали болката и ще ви спаси от умопомрачение.

Сърцето е по-бавно от ума. Умът знае, че трябва да се разделите, но не и сърцето. Това е така, защото чувствата се настаняват по-дълбоко в сърцето. Когато един ден след много дни на разочарование партньорът нанесе последния удар, на сърцето най-сетне му просветва.

Болката, причинена от един, може да бъде изцелена от друг. Но преди да потърсите някой нов, дайте си време отново да станете себе си. Иначе може да се окаже, че използвате човека, когото сте срещнали.

Изключителната връзка не е връзката с добро начало, а с добър край. Връзките често започват случайно, но когато се стигне до края им, обикновено имаме избор. Изберете мъдро края.

Когато сме влюбени, обичаме да правим приятни неща за любимите. Но също толкова важно е да се въздържаме от правенето на ненужни неща. Често недоглеждаме тази част.

Любовта, а не праведните думи, може да промени живота на хората.

Лошият шофьор често набива спирачки. Лошият събеседник често прави същото – прекъсва разговора със собствените си истории.

Мошениците обичат да говорят сладки приказки за бъдещи печалби и твърдят, че нещата ще се получат, ако ги слушаме. Когато алчността ни се събуди, ние сме измамени.

Ако тутакси правим услуга, хората бързо забравят благодарността си. Ако направим услуга с няколко условия, хората изразяват огромна благодарност.

Когато си търсите работа, опитайте да откриете колко време се задържат служителите във фирмата. Това е по-важно от големината на компанията и от предлаганата заплата. Ако хората напускат, това говори много.

Ако Исус, Буда и Конфуций бяха живи и се срещнеха, дали щяха да спорят кой от тримата е прав? Или всеки щеше да уважава и да се възхищава на ученията на другите? Често виновникът за религиозния конфликт не е основателят на религията, а фанатизмът на последователите му.

Ако отчаяно искате да срещнете някой специален, отправете молитвата си към вселената. Тя е изумителен сватовник.

Колкото по-свят е някой човек, толкова по-вероятно е да се описва като грешник. Защото не лъже себе си.

От Хеймин Суним, „Нещата, които можем да видим само когато намалим темпото“, изд. Бард
Снимка: yukjijangsa.org