Белгийски психотерапевт и специалист по човешки отношения, Тома д’Ансамбур преподава дисциплината „Ненасилствена комуникация” и изнася лекции в Европа, Квебек и Мароко. Още с публикуването си през 2009 г. книгата му „Не бъдете любезни, бъдете искрени” (Изд. Колибри) се превръща в истински бестселър и достига до милиони читатели по света преведена на 26 езика. Споделяме откъс от нея. 

„Не бъдете любезни, бъдете искрени”

Бях любезен, възпитан, изпаднал в депресия и напълно демотивиран адвокат. Сега с въодушевление изнасям лекции, ръководя семинари и водя групови беседи. Бях ерген, който се ужасява при мисълта за всякакъв емоционален ангажимент и се опитва да прогони самотата с прекомерно много работа. Сега съм женен и доволен от живота баща. Бях в плен на добре прикрита, но постоянна и дълбока меланхолия, а сега съм изпълнен с жизнерадост и доверие в себе си. 

Как стана това?

Осъзнах, че не познавам собствените си нужди и постоянно оказвам насилие над себе си, като при това проявявам склонност да прехвърлям това насилие върху другите. Приех мисълта, че трябва да се вслушвам в своите нужди, да ги различавам, да ги подреждам по приоритет и да се грижа за себе си, вместо да се оплаквам, че никой не се грижи за мен. По този начин постепенно събрах всичката енергия, която преди влагах в оплаквания и недоволство, и я съсредоточих в служба на вътрешната промяна, на съзиданието и на установяването на плодотворни връзки. Осъзнах и приех също така, че и другият има свои нужди и че не аз съм непременно човекът, който би могъл да ги задоволи. 

За мен процесът на ненасилствена комуникация бе и продължава да бъде водещ фактор в предприетата от мен промяна и бих желал да посветя и да помогна на читателя в осъзнаването на неговите собствени връзки, като се започне от връзката със самия себе си. 

***

Нямам думи, с които да опиша моята самота, моята тъга и моя гняв.

Нямам думи, с които да опиша нуждата от общуване, разбиране и признание.

Затова критикувам, обиждам или удрям.

Затова се боцкам, къркам или се депресирам.

Насоченото навън или навътре насилие е резултат от липсата на речник: то е израз на фрустрация, която не е намерила подходящите думи, за да изкаже себе си.

Причината е ясна: ние изобщо не познаваме речника на нашия вътрешен живот. Никога не сме учили да оценяваме какво точно чувстваме, нито какви са нашите нужди. При това още от детството знаем безброй думи: можем да говорим за история, география, математика, естествени науки или литература, можем да описваме техниката, спорта, да беседваме за икономика или право, но нима някога сме учили думите, които се отнасят за нашия вътрешен живот?

С годините постепенно сме се откъсвали от нашите чувства и нужди, за да можем да изслушваме чувствата и нуждите на тате и мама, на братята и сестрите си, на учителя и пр. „Прави това, което ти казва мама… Прави това, което иска твоят братовчед, който ще дойде да си играете следобед… Прави онова, което се очаква от теб.“

Така привикваме да се вслушваме в чувствата и нуждите на всички – началник, клиент, съсед, колеги от работата, но не и нашите собствени! Решили сме, че за да оцелеем и да се впишем трябва да се откъснем от самите себе си.

Идва обаче денят, в който се налага да платим цената на това откъсване. Стеснителност, депресия, съмнения, колебания при вземане на решение, неспособност да направим избор, затруднения при заемане на позиция, загуба на вкуса към живота. На помощ! Въртим се в кръг като изтичащата вода в мивката. Наближава моментът, когато ние самите ще бъдем погълнати. Очакваме някой да ни протегне ръка, да ни даде съвет, но в същото време вече не сме в състояние да се вслушваме в ничия препоръка. Задръстени сме от „Ти трябва…“, „Крайно време е да…“, „Длъжен си да…“

Насъщна потребност за нас е да се открием, да се закрепим здраво за самите себе си, да почувстваме вътрешно, че ние сме тези, които говорим, които решаваме, а не да следваме нашите навици, условности и страхове под погледа на другите.

От: „Не бъдете любезни, бъдете искрени”, Тома д’Ансамбур, изд. Колибри
Снимка: thomasdansembourg.com