За Божиите простори на детството и обичта към растенията и животните, с думите на известния психолог и психиатър
…Колкото повече четях и опознавах градския свят, толкова повече у мен се затвърждаваше убеждението, че тази действителност, която сега опознавам, принадлежи към друг порядък на нещата, а не към този, с който бях израснал на село, сред реки и гори, сред животни и хора, в малко село, огрявано от слънце, над което се носеха ветрове и облаци, обгръщано от мрачната, изпълнена с неизвестност, нощ. Не беше просто едно място на картата, а „свят на Бога", подреден така и изпълнен със скрит смисъл. Но очевидно хората не подозираха това и дори животните вече бяха загубили усета за него. Това се съзираше в тъжния, блуждаещ поглед на кравите, в примиреността в погледа на конете, в предаността на кучетата, които се умилкваха пред човека, та дори и в самоуверената осанка на котката, която си бе завоювал ловно поле както в къщата, така и в плевника. И животните, и хората ми се струваха неосъзнати: те поглеждаха към земята или нагоре към дърветата, за да се осведомят какво и за каква цел може да се използва; животните пасяха на стада, съешаваха се и се размножаваха, и не виждаха, че живеят в едни космос, в един Божи свят, в една вечност, където всичко се ражда и всичко вече е мъртво.
Обичах всички топлокръвни животни, защото са ни близкородствени и защото споделят нашето невежество. Обичах ги, защото мисля, че имат душа като нашата и разбират инстинктивно като нас. Мисля, че като нас изживяват радост и скръб, любов и омраза, глад и жажда, страх и доверие - всички важни съдържания на съществуванието, с изключение на говора, на отчетливото съзнание, на науката. Прекланях се пред последната по навик, но намирах в нея и възможността за отчуждаване и отклоняване от Божия свят, водещи до дегенерация, на каквато животното не е способно. Животните бяха мили и верни, непроменими и достойни за доверие, а на хората гледах с все по-голямо недоверие.
Инсектите според мен не бяха същински животни, а студенокръвните гръбначни смятах за междинна група на прехода към инсектите. Тази категория същества бяха обект на наблюдение и колекциониране, просто нещо любопитно, различно и нямащо нищо общо с човека, проява на безличностен живот, сродни повече с растенията, отколкото с човека.
Земната проява на „Божия свят" започва с царството на растенията като непосредствено послание от него. Като че ли някой е надникнал иззад рамото на Създателя, когато се е чувствал ненаблюдаван, за да види как Той майстори играчки или украшения. Човекът и същинските животни са частички от Бога, станали независими. Точно затова те могат да се движат свободно и да избират местоживеенето си. Растенията от своя страна са свърза ни с постоянно място за свое виреене и умиране. Те изразяват не само красотата, но и мислите на Божия свят без каквото и да е тяхно собствено намерение или отклонение. Особено тайнствени бяха за мен дърветата, които ми се струваше, че непосредствено изразяват неразбираемия смисъл на живота. Затова гората бе място, където се чувствах най-близо до него и усещах неговото предизвикващо благоговение въздействие.
От: „К.Г.Юнг, Автобиография, спомени, сънища, размисли”, изд. Евразия-Абагар
Снимка: Yousuf Karsh, Philosophical Explorations