„Изкуството да побеждаваш без битка е истинското превъзходство.“

Бернхард Мьощъл, роден през 1970 г. във Виена, е живял много години в Азия. Той води семинари и курсове и е автор на специализирани книги, които се продават с голям успех. При своите гостувания в манастира Шаолин в китайската провинция Хънан той натрупва ценен опит, живее там заедно с монасите и изучава всекидневието им и силата на тяхното мислене. Върху тези знания той изгражда своите книги и семинари.

Желанието без решителност е като дънер, вързан на крака ни. Парализира ни. 

Решителността няма нищо общо с броя на годините.

Страстта те прави предвидим, нараним и податлив на изнудване.

По принцип страстта е дълбоко човешко чувство. Тя дори е толкова човешка, че ни отличава от всички останали обитатели на тази земя. Та нима сте чували за лъв, който убива десет зебри повече, отколкото може да изяде, с цел да ги продаде после някъде? Естествено, че не сте. Лъвът живее като всички други животни: за мига; знае, че винаги ще има на разположение точно толкова, че да може да оцелява добре. Страстта да притежаваш още и още е запазена за нас, хората.

Стара мъдрост е, че страстта прави човека предвидим. Нашата страст дава на другите хора възможността да упражняват власт над нас.

„За да опитомиш едно животно - разказа ми веднъж един индианец, - трябва да го затвориш в една яма и да оставиш да гладува. Когато е почти умряло от глад, отиваш при него и го нахранваш. Но то непременно трябва да те вижда. Животното няма да се отдели от теб докато е живо.“

Потребността да притежаваш е вечна битка, в която има малко победители и много губещи. Победител от една такава битка в крайна сметка излиза онзи, който умее да скрива по-добре своите страсти.

За да увеличи печалбата си, един работодател желае неговият висококвалифициран служител да работи извънредни часове без заплащане. Нуждае се от този допълнителен труд, тъй като много клиенти идват заради въпросния работник. И така, той заплашва наемния работник с уволнение, ако последният не изпълни искането му. Ако служителят отстъпи от страх за работното си място, той вече е загубил битката. Съзнавайки слабостта на служителя си, работодателят ще поставя все нови и нови изисквания, за да печели повече пари от него, все с неизказаната заплаха за уволнение. В някакъв момент обаче натискът върху служителя става толкова голям, че той доброволно напуска фирмата. Губят и двамата.

Онзи, който ви навива да вземете по-скъпия уред, от който всъщност изобщо не се нуждаете, но с удоволствие бихте притежавали, използва вашия ламтеж. И по този начин забулва собствения си. Вие сте загубили най-късно в момента, в който разбирате, че покупката е всъщност ненужна.

Дори прекомерният ламтеж за внимание и подкрепа е опасен инструмент в ръцете на противника. Колко хора се съмняват в смисъла на своето съществуване, ако не ги търсят през пет минути по мобилния телефон, по имейл или лично? Колко хора не могат да живеят, ако не получават постоянно признаци, че са необходими в професията си? Работят до изнемога - допълнителни часове труд, стрес, работа. Трябва цялата седмица да почвам работа по-рано, толкова много работа има за вършене! Естествено, все неотложна. Шефът ми се нуждае от мене! Тези хора биват манипулирани от онези, на които се възхищават и които ги мамят, че им отдават жадуваното внимание. Те не забелязват, че ги използват и че - разглеждано в дългосрочен план - повече губят, отколкото печелят.

Шаолинският принцип ни учи, че нежеланието да притежаваш не означава да се откажеш от нещата. Той не е размяна, жертва в името на това да получиш нещо друго, а е промяна в искането! Да живееш съгласно този принцип означава да приемаш нещата каквито са и наистина да не желаеш те да са други. Означава да приемаш както тяхното идване, така и тяхното заминаване, както победата, така и загубата. Принципът на нежеланието да притежаваш ни учи да правим нещата, защото искаме да ги правим, а не за да получим нещо в замяна.

Истинското спокойствие е способност, която повечето хора загубват с течение на времето. Мнозина започват да реагират, преди изобщо да познават цялата ситуация. Било от гняв, било по навик, било поради избързващо послушание. Но който няма спокойствие в себе си, е предвидим. Често чуваме да казват по повод азиатското бойно изкуство, че бойците използват силата на противника, насочвайки я срещу самия него. Особено когато противникът е сърдит или направо гневен, твоето спокойствие може да стане много мощно оръжие. 

Всяка защита, която правиш на базата на емоция, замъглява погледа ти за истинските намерения на нападателя.

Бесният човек има сила. Но той няма контрол над ситуацията и над последствията от своите действия. Когато разгневени запратите нещо в стената, то се счупва. Няма значение колко ще се разкайвате после. Не можете да върнете назад и казаните думи. Като оставим настрана това, яростта само убива собствената ви енергия и ви вреди.

Един умен човек е казал, че всеки е сам отговорен за това дали е добре, или зле. Това важи и за вас. Дори ако понякога гневът ви е напълно оправдан, винаги трябва да се замислите какъв е всъщност проблемът. Дали искате да викате, за да изкарате парата, или да промените нещата? Да викате, за да промените трайно нещата, няма смисъл. Един бесен войник само диво удря около себе си.

В нашето доминирано от скоростта общество обаче бавността се смята за нещо непривлекателно. Спокойствието често се свързва с мързел. Който не бърза от един краен срок за следващия, очевидно няма работа за вършене. Мобилните телефони ни помагат да използваме по продуктивен начин уж безсмислено пропиляваното време между тях, в което просто изключваме. Лозунг на нашето време стана изразът да „направим нещо по-бързо“ отпреди.

Скоростта е живот, спокойствието - смърт, така ли? В действителност има много повече примери на хора, които загиват от превишена скорост при пътни злополуки, от сърдечен инфаркт вследствие на прекомерен стрес или от погрешна стъпка, направена в резултат на бързане, отколкото примери на такива, за които съдбоносно се е оказало спокойствието.

В ръцете на един опитен боец скоростта е опасно оръжие. Когато една оферта е валидна „само до утре сутринта“ вие я приемате, без много да се замисляте. Ако обаче същата стока е с „постоянно ниска цена“, ще почакате и ще премислите още веднъж. Но тъй като междувременно бихте могли да разберете, че всъщност изобщо не се нуждаете от въпросната джунджурия, бавността ви, естествено, не е в интерес на вашия противник.

Човекът, който ви крещи, обижда или провокира по друг начин, иска да ви победи в битка. Естествено, от гордост вие не преглъщате предизвикателството и приемате да се биете - с всички познати ни последици. Шаолинският принцип ни учи да направим така, че енергията на противника да се изразходва напразно. Просто не реагирайте. Само гледайте противника си. В някакъв момент той ще започне да се чувства смешен. Ако пък поискате истински да го ядосате, за да го подведете да допусне сериозни грешки, признайте му още, че е прав. Това е истинското изкуство на отстъпването.

Само недейте да му противоречите, не наливайте още масло в неговия огън. Убедено му кажете колко е прав той и колко сте тъпи всъщност вие. Той не иска да чуе тъкмо това и ще удвои енергията на атаката си, за да ви провокира да се защитавате. Каква би ви била ползата? И така, оставете го да крещи, докато в определен момент енергията му се изчерпи и с приказките си стигне толкова далече, че се почувства виновен пред вас.

Който иска да мине с глава през стената, най-многото да обезвреди сам себе си.

Някога баба ми ми обясни каква е разликата между образования, но имащ малко успех човек от село А и много успешния, но за сметка на това по-малко образован човек от село Б. „Когато в село А - ми каза тя, - трябва да се изчисти петно от пода, шефът вика секретарката си, която пък казва на асистента и той вика отдела по чистотата. Четирима човека се занимават с една задача. При същото петно в село Б шефът облича върху сакото си една престилка, изчиства петното, сваля престилката и пак е шефът.“

Който е зависим от чуждата похвала, е атакуем. Винаги ще го превъзхождат онези, на които той желае да се хареса на всяка цена.

Човекът, облечен с костюм или в униформа, ни се струва авторитет и това парализира мисленето и защитата ни. Толкова много се страхуваме от мнимата власт на този човек, че изпълняваме нейните заповеди. Това, което не разбирам тук, е: всеки може да купи костюми и униформи във всеки магазин. Следователно те не казват абсолютно нищо за онзи, който ги носи.

Способността да ръководиш другите, гласи една стара мъдрост, предпоставя способност да ръководиш себе си. Който иска да ръководи, трябва първо да може да ръководи себе си. Който иска да познава другите, трябва първо да познава себе си.

Никой не започва битка с човек, когото смята за по-силен. Този принцип може да се види ясно и в отношението между човека и животното. Дори животни, които ни превъзхождат с физическата си сила, като например кравите или слоновете, се подчиняват на човека, щом той им даде знак, че борбата няма шансове за успех. Обратно, казват, че животните усещат страха на човека. Тогава той направо ги стимулира да го нападнат. Към първия или към втория тип хора спадате вие?

Много хора стават жертва на заблудата, че човек може да си спечели авторитет със заплахи. За беда изглежда, че това често пъти дори е вярно. Повечето хора правят предимно онова, което се изисква от тях, ако в случай на отказ им се представят убедително звучащи последици. Но ако влиянието на заплашващия изчезне, промяната много бързо отлита. Хубав пример за това е училището. С ръка на сърцето: колко от усвоеното там със силен натиск знание е останало в паметта ви и днес? Какво научихте за живота особено от предметите, които не обичахте?

Игрите на власт с помощта на заплахи са винаги и игра с огъня. Когато противникът ви разбере каква е играта, не се включи в нея или някоя въвлечена в заплахата личност действа по-различно, отколкото си мислите, вие не можете да реализирате заплахата си. И тогава загубвате не само авторитета си.

Ако наистина имате силата на лидер, вашите сътрудници ще остават до вас и в онези ситуации, в които безнаказано биха могли да ви улучат в гърба. В действителност заплахите са не само безполезни, а най-често са дори и опасни. Мъчнотията в метода на „авторитета чрез заплаха“ обаче е, че битката е спечелена само привидно. Защото ще дойде момент, в който съотношенията на силите ще се променят.

Когато искаш да победиш без битка, трябва да използваш енергията си за постигането на целта, а не да я прахосваш, за да блестиш по пътя към нея.

„Добрият боец не е отмъстителен“ - казват в манастира Шаолин. Добрият ръководител също трябва да знае къде е нужно да спре. Победата на ръководителя се състои винаги в това, че е постигнал осъществяването на нещата, никога в това, че е постигнал власт над другите.

Победа без битка - казват в Шаолин - се постига по пътя на най-малкото съпротивление. Помнете винаги: не допускайте никога да бъдете водени от емоции и лична суета, а винаги само от необходимостта. И не забравяйте да спрете там, където сте постигнали целта си.

Ако на хората свободата им беше толкова важна, както често твърдят, никой нямаше да е подчинен, а всички щяха да са, разбира се, шефове на самите себе си. Обаче не е така. Защо? Защото така им е удобно. Независимо дали намираме това за добро или за лошо, нашето общество стана „общество на избора“. Неколцина човека предлагат опциите, масата избира от тях.

Да ръководиш хората става просто, ако се придържаш към един от основните принципи на природата: всяко същество се стреми към признание и прави всичко, за да го получи. Това започва с борбите за надмощие в животинското царство и свършва с интригите в службата. Главното е да си по-добър. Тази потребност можеш да удовлетвориш, като се издигнеш по-нагоре. Но и - което става по-често - като се харесаш на другите.

Научи се да се освобождаваш от възгледите, които си възприел, и да проверяваш непрекъснато, отново и отново, онези, към които се придържаш!

Много хора се сблъскват с готовите мнения още в ранно детство. Много деца се научават да приемат като правилно всичко, което идва от възрастните. Това става тяхна плът и кръв до такава степен, че като пораснат, не са в състояние да подложат на критична проверка тези мнения. Така се развиват закостенели модели на поведение.

Дори ако в хода на живота ни някои неща очевидно ни пречат, дори ако чувстваме, че то просто е лъжа, ние пак го предаваме на следващото поколение. Не непременно затова, защото го намираме за прекрасно, а защото не можем да се освободим от мисълта, че онези, които са ни казали съответните неща, просто не могат да грешат. И освен това на нас лично те не са ни навредили, нали така?

Ако попитаме някой произволен човек дали има предубеждения, най-често ще чуем в отговор: „Не.“ Всички са свободни от предубеждения, всички са обективни! Нима действително е така? Нека допуснем, че ви покажа снимка, която е прекалено тъмна и очевидно неясна. Информирам ви, че е направена от човек на около 80 години. Дали ви виждам да кимате одобрително? За един толкова възрастен човек тя всъщност не е лоша. Естествено, снимката има технически недостатъци, но в този случай това би могло да се преглътне. Във всеки случай тя не е хубава. Казано съвсем откровено: ако ви разкрия, че възрастният човек е един от най-прочутите фотографи в света, пак ли ще гледате на снимката по същия начин? Или внезапно ще откриете, че лошото експониране и неостротата са просто гениално приложени елементи на оформлението? Та подобен майстор ще трябва да знае как се работи! Следователно вие оценявате една и съща снимка по абсолютно различен начин. Всъщност защо? От предубеждения?

Всичко, което прави даден човек, си има причина. Не добра или лоша, просто причина.

Разбери, че всичко, което си и което ще бъдеш, се намира в самия теб.

Човек започва да се самооценява още в ранна възраст. Това означава, че всеки установява за себе си докъде може да стигне в живота и къде е границата му. По-нататък и не отива. Определената граница обаче не възниква в резултат на недостатъчни способности; тя е резултат от блокаж в главата.

Непрекъснато установявам с учудване, че когато попитам хората зa недостатъците им, те могат да ми дадат веднага цял куп отговори. На въпроса кое умеят да правят особено добре, най-често отговарят със смутено мълчание.

На този свят можете да избягате от всичко. От своите врагове или от своите приятели, от любимите си места и от омразните си места, от работата и от хобитата. Само от едно не можете да се изплъзнете: от самия себе си. Където и да се скриете, каквато и хитрост да измислите, вие сте човекът, с когото ще трябва да живеете винаги.

Избрано от Бернхард Мьощъл, „Шаолин: Как да постигнем покой, яснота и вътрешна сила“, изд. Изток-Запад
Снимка: wikidata.org