„Обикновено жените, които обичат прекалено силно, си казват често, че са се отдали на мъж, който никога не е бил обичан. За нас той е ощетен и ние с готовност се залавяме със задачата да възстановим всичко, което досега е липсвало в живота му.“

~ Робин НОРУУД, „Параноя на страстта: Наръчник за жените, които обичат прекалено силно“ (Изд. „Гуторанов и син“)

(The Lie, 1897,  by Felix Vallotton)

Добър секс при лоши взаимоотношения

Жените, които обичат прекалено силно, често изпитват скука, когато попаднат на „приемлив” мъж – не ехтят камбани, няма експлозия на ракети, не падат звезди от небето. Поради липсата на възбуда те се чувстват нервни, раздразнителни и не на място -изобщо неприсъщо им състояние с етикет „скука”.

Труди не знаеше как да се държи в присъствието на такъв мъж – мил, внимателен и заинтересован от самата нея; цялата си жизнена стратегия на общуването с мъже бе изградила върху принципа на предизвикателството, а не просто на радостта от компанията на даден мъж. Беше свикнала да прилага хитрости и манипулации, за да поддържа връзките си, и щеше да й бъде много трудно да се чувства удобно и естествено в друго съжителство. След тревогите, страданията, битките и пораженията, взаимоотношенията, в които липсваха такива могъщи двигатели, щяха да й се струват не само безинтересни, за да им придава някакво значение, но и несигурни. Колкото й да е странно, но някои жени се чувстват по-неудобно в присъствието на уравновесени, ведри и стабилни мъже пред безразлични и емоционално отдалечени, безполезни или незаинтересовани мъже. Този тип жени са свикнали да приемат отрицателните черти на нечий характер и поведение и да живеят удобно с тях. Те не предпочитат позитивните характери и този навик може да се промени само с усилена работа. В случай че Труди не се научи да общува непринудено с мъж, който приема основните й интереси за не по-малко важни от своите, няма никаква надежда да изгради удовлетворяващи отношения.

Преди да се промени, жената, която обича прекалено силно, обикновено проявява следните характеристики:

• Задава въпроса: „Доколко ме обича (има ли нужда от мен?), а не: „Доколко аз го харесвам?”

• По-голяма част от сексуалните й контакти с него са подчинени на основната цел: „Как да го накарам да ме обича (или да изпитва нужда от мен) още повече?”

• Като се отдава на мъже, които според нея са по-нуждаещи се, тя може да прецени собственото си поведение като хаотично, но с една основна цел – да достави удоволствие на другия, не на себе си.

• Чрез секса тя манипулира или се опитва да промени партньора.

• Приема взаимното манипулиране за особено вълнуващо. Прибягва до съблазни, за да постигне своето, чувства се великолепно, когато успее, и пада духом, когато опитите й са несполучливи. Обикновено провалите я подтикват да измисля още по-големи съблазни.

• Бърка тревогата, страха, страданието с любовта и със сексуалната възбуда. Усещането за свития си на топка стомах нарича „любов”.

• Черпи възбудата си от възбудата на мъжа. Не знае какво да направи, за да се чувства добре – всъщност е заплашена от собствените си чувства.

• Ако липсва предизвикателството на неосъществената връзка, се изпълва с безпокойство – не я привлича сексуално мъж, с когото не води битка, лепва му етикета „скучен”.

• Често се свързва с мъж без достатъчен сексуален опит заради усещането за надмощие.

• Копнее за физическа близост, но от страх да не бъде впримчена и/или да не бъде завладяна от собствените си нужди да се грижи, се чувства добре с емоционалната дистанция, породена и поддържана от стреса във взаимоотношенията. Става плашлива, ако някой поиска да бъде с нея както емоционално, така и сексуално. Предпочита или да избяга, или да го изпъди.

На мнозина е втълпявано, че „добрият” секс означава „истинска” любов и обратно – че когато връзката като цяло не е подходяща, то и сексът не може да ни задоволи истински. Нищо по-далеч от истината за жени, които обичат прекалено силно. Сексът в една неподходяща връзка може дори да се превърне в страстно, вълнуващо и покоряващо преживяване.

Обикновено жените, които обичат прекалено силно, си казват често, че са се отдали на мъж, който никога не е бил обичан – нито от родителите си, нито от предишна съпруга или приятелка. За нас той е ощетен и ние с готовност се залавяме със задачата да възстановим всичко, което досега е липсвало в живота му. В известен смисъл – сценарий, подобен на приказката за Снежанка, омагьосана да спи, докато не я обикне истински някой и не развали магията с първата си целувка, но с разменени роли. Така и ние се стремим да развалим магията и освободим любимия от затвора, в който сме решили, че се намира.

Неговата емоционална студенина, гняв, униние, безразличие, жестокост, грубост, безчестие или пристрастеност според нас са признаци, че той не е бил обичан достатъчно и сме готови да изправим любовта си срещу всичките му недостатъци, грешки, провали и дори болестни състояния. Решени сме твърдо да го спасим със силата на нашата любов.

Обикновено най-сигурното за тази цел средство е сексът. Чрез всеки сексуален контакт се опитваме да го променим. Всяка наша ласка или целувка трябва да му докажат колко е значим и несравним, колко много заслужава уважение и грижи. За нас няма съмнение, че убеди ли се в любовта ни, той ще разкрие истинската си същност и ще се въплъти във всичко онова, което искаме и имаме нужда да бъде. Обикновено всичко това предразполага към добър секс, защото сме впрегнали огромна част от енергията си, за да направим или поддържаме преживяването прекрасно. Каквото и да получаваме насреща, това ни насърчава да се стараем още повече, да се показваме любещи и още по-убедителни. А има и други фактори. 

Например въпреки идеята, че е малко вероятно при неудачната връзка да има приятно сексуално преживяване, в случая трябва да се знае, че се получава разтоварване както на физическото, така и на емоционалното напрежение. Една жена би избегнала сексуална близост, когато е в обтегнати отношения с партньора си, докато друга при същите обстоятелства решава, че може да се отърве от напрежението, поне временно, именно чрез секса. В една несполучлива връзка или при един неподходящ партньор често единственото удовлетворение е сексуалният акт, както и единствената подходяща форма на контакт. Практически е възможно степента на сексуалното освобождаване да бъде в пряка връзка със степента на неудовлетвореност от взаимоотношенията с партньора. Това е лесно за разбиране. Много често след скандал се получава голямо удоволствие от секса, независимо от здравината на любовната връзка. Това се обяснява както с горепосоченото отслабване на напрежението, така и с личната активност на двамата да преодолеят конфликта и да направят така, че сексът „да върви” и да спои връзката им, застрашена от кавгата. От особената наслада и задоволеност в случая може да се направи извод, че всичко е възстановено. „Виждаш ли колко сме близки, колко нежни можем да бъдем един към друг, колко ни е добре, когато сме заедно. Ние наистина си принадлежим.” Сексуалният акт, който носи пълно физическо удовлетворение, може да създаде здрава спойка между двама души. Това важи с пълна сила за силно обичащата жена. Настървението в битката за любимия мъж спокойно може да спомогне за силно сексуално изживяване, което пък да я обвърже още по-силно към партньора. Както и обратно. 

Когато един мъж не представлява особено предизвикателство, това може да въздейства и върху секса, като го лиши от огън и страст. В случая липсва състоянието на силна възбуда от самото му присъствие и сексът няма какво да доказва, така че по-лесната и по-спокойна връзка може да изглежда и по-безинтересна. Като че ли това убеждава колко „истинска” е любовта, когато има напрежение, борба, сърдечна болка и безкрайни вълнения

Ето че стигнахме и до истинската любов. Макар и да изглежда трудно да се определи какво е любовта, причината според мен се крие в опита ни да съчетаем две противоположни и дори взаимоизключващи се страни на понятието любов в едно определение. По този начин колкото повече говорим за любовта, толкова повече си противоречим, и когато открием, че едната страна на любовта се сблъсква с другата, се предаваме, обзети от смут и разочарование, като решаваме, че любовта е много лично, много тайнствено и много загадъчно явление, за да получи точно определение.

Гърците са били по-умни. Използвали са две думи – eros и agape, с които разграничавали двете коренно различни преживявания, които наричаме любов. Първата обозначавала страстната любов, докато втората характеризира трайната обвързаност между двама души, които изпитват силна привързаност, топла и дълбока обич един към друг, но липсва силната страст. Съпоставянето между двете думи позволява да разберем раздвоението си, когато се опитаме да намерим и двата вида в една и съща връзка, в един и същи момент и с един и същи човек. Така си изясняваме и защо всяка от разновидностите на любовта има своите защитници – и едните, и другите твърдят съответно, че има един-единствен начин за изживяване на любовта, защото всяко от тези изживявания има своя стойност, искреност и красота. Както и че всеки вид любов е лишен от нещо ценно, което само другият вид може да предложи.

Еros – истинската, страстната любов, е всепоглъщащ, отчаян копнеж по възлюбления, който е възприеман като различен, тайнствен, неуловим. Дълбочината на любовта се измерва със силата на обсебването от любимия човек. Малко време се отделя за други интереси, защото основната енергия се съсредоточава върху спомените от минали срещи или представата за бъдещи. Често е съпроводена с огромни пречки, които носят и страдания. Друга мяра за дълбочината на любовта е готовността да се изтърпяват мъки и трудности в нейно име. С истинската любов се свързват чувствата на възбуда, екстаз, вълнение, копнеж, тревога, напрежение и тайнственост.

Аgape – истинската любов, е нежно приятелство, в което и двамата са поели и споделят своята отговорност. Те изповядват единодушие по основните ценности, интереси и стремежи и добросърдечно проявяват търпимост към индивидуалните си различия. Дълбочината на любовта се измерва с взаимното доверие и уважение един към друг. Взаимоотношенията им позволяват пълна свобода на изява за всеки, творчество и реализация в обществото. Радостта е основният мотив на общите им преживявания в миналото и настоящето и на плановете им за бъдещето. Всеки възприема другия като най-скъп и обичан приятел. За дълбочината на любовта им се съди и по готовността на всеки да се вгледа честно в себе си, за да спомогне за развитието на връзката и задълбочаването на интимността. С този вид истинска любов се свързват чувството на спокойствие, сигурност, преданост, разбиране, другарство, взаимна подкрепа и удобство.

Обикновено силно обичащите жени проявяват първия вид любов, и то към неподходящ мъж. Защото той не е способен на такава страст. За да съществува страст, трябва да има вечна битка, преодоляване на препятствия, ненаситен копнеж, който не може да бъде задоволен. В буквалния смисъл страст означава страдание и често става така, че колкото по-голямо е страданието, толкова по-силна е страстта. Силното вълнение при страстната любовна история не съответства на умереното спокойствие на задълбочените трайни отношения и тогава жената, получила най-сетне от обекта на страстта си горещо желаното, прекратява страданията си и страстта й се изпепелява. Може би дори открива, че вече не е влюбена, защото горчиво-сладката болка е преминала.

Обществото, в което живеем, постоянно заобикалящата ни, среда, се просмукват в съзнанието ни, като непрекъснато объркват двата вида любов. По хиляди начини се опитват да ни уверят, че страстната любов ще ни донесе пълнотата и удовлетвореността на любовта обич. Подтекстът е, че с достатъчно силна страст ще бъде споена дълготрайна връзка. Всички провалени връзки, възникнали върху основата на огромна страст потвърждават неверността на подобно схващане. Страданието, тревогата, копнежът и неудовлетвореността не съдействат за изграждането на трайни, стабилни, подхранващи отношения.

Цената, която плащаме за страстта, е страх, а страхът и болката, подхранващи любовта, могат и да я разрушат. Цената, която плащаме за трайната връзка, е скуката, а безопасността и сигурността, които лежат в основата й и я укрепват, могат да я направят скована и бездушна.

Вълнението и предизвикателството във взаимоотношенията след обвързването могат да се поддържане с тревоги и копнежи, а с дълбоко осмисляне на онова преживяване, което Д. X. Лорънс нарича „радостните тайнства” между мъж и жена, обвързани един с друг. Според него може би най-добре се постига с един партньор, тъй като доверието и откровеността на обичта трябва да се съчетаят със смелостта и уязвимостта на страстта, за да се получи истинската близост. Веднъж един лекуващ се алкохолик ми каза същото с много прости и красиви думи: „Когато пиех, лягах с много жени и в повечето случаи изпитвах едно и също преживяване. Откакто престанах да пия, спя само с жена си и всеки път преживяването е различно.”

Трепетът и вълнението, породени не от това да бъдеш възбуден или да възбуждаш, а да опознаваш и да бъдеш опознат, е нещо много рядко. Повечето от нас, обвързани в трайни връзки, имат готовност да приемат предвидимостта, спокойствието и другарството пред страха ни от тайнствата между мъжа и жената, както и от разкриването на най-дълбоката ни същност. Но страхът от непознатото в нас и между нас ни пречи да получим подаръка – истинската близост между мъжа и жената.

Из: „Параноя на страстта: Наръчник за жените, които обичат прекалено силно“, Робин Норууд, изд. „Гуторанов и син“, 1998 г. 
Картина: The Lie, 1897,  by Felix Vallotton; chinaoilpaintinggallery