Гладът струва малко, преситеността - много ♥ Луций Аней СЕНЕКА

(The Death of Seneca, c. 1615, by Peter Paul Rubens)

Писмо XVII

Остави всичко, ако си мъдър, и ако искаш още повече да станеш мъдър, се устреми бързо и с всички сили към благото на духа. Ако има нещо, което те спира, или го изтръгни, или го отсечи. – „Възпрепятстват ме – казваш – домашните работи, искам така да ги уредя, че да не ми тежи бедността, нито аз да тежа на някого. Ако говориш така, все още не си видял силата, нито познаваш възможността на благото, за което разсъждаваш. И макар че виждаш в общи линии за какво е полезна философията, не виждаш достатъчно добре дребните неща, нито пък знаеш колко тя ни помага, ако използвам думите на Цицерон – както в най-важните неща, така и в най-дребните. Вярвай на мен, повикай я за съветник; ще те убеди, за да не седиш на камъчета. Нима не това търсиш и искаш с такова отлагане, за да нямаш страхове от бедността? А защо не пожелаеш бедността? Богатството пречи на заниманията с философия. Бедността е освободена и спокойна. Когато свири тръба, бедният знае, че не търсят него. Когато има наводнение, търси как да излезе, не какво да изнесе. Ако трябва да пътува по море, не оглася пристанището, нито безпокои бреговете с повече от един изпращач. Около него няма тълпа от роби, за чието изхранване е нужна реколтата на отвъдморските земи. Лесно е да изхранваш малко здрави стомаси, които не желаят нищо в повече, отколкото преситени. Гладът струва малко, преситеността – много. Бедността е доволна да задоволява само насъщните желания.

Защо тогава отказваш да приемеш за спътница тази, на чиито нрави и един здравомислещ богат човек би подражавал? Ако искаш да си със свободна душа, трябва или да бъдеш беден, или подобен на беден. Няма да успееш в никакво занимание без грижа за въздържаност, а въздържаността е доброволна бедност. Затова остави тези извинения: „Нямам достатъчно, когато стигна до еди-каква си сума, ще се отдам изцяло на философията.“ – Нищо не трябва да придобиваш преди това, което отлагаш и оставяш за накрая; от него трябва да започнеш. „Искам – казваш – да придобия това, от което да живея.“ – Тогава се учи откъде да придобиваш. Ако нещо ти пречи да живееш добре, нищо не ти пречи да умреш добре. Няма защо бедността и нуждата да ни отдръпват от философията. Тези, които се стремят към нея, трябва да понасят и глада. Търпят го и обсадените, които не виждат в това друга награда, освен да не паднат под властта на врага. Много по-голямо нещо ни се обещава. Вечна свобода. Никакъв страх нито от човек, нито от бог. До това трябва да стигнем, дори и изтощени. Войски са търпели лишение във всичко, преживявали са с корени от треви, задоволявали са глада си с неща, за които говоренето буди отвращение. И това са го търпели за царство, и което е по-учудващото – за чуждо царство. Ще се колебае ли някой да понася бедността, за да освободи душата от безумието? Следователно не трябва да придобиваме нещо предварително. До философията може да се стигне и без пари за път. А ти, когато ще имаш всичко, тогава искаш да имаш това последно средство за живота, след всичко друго. Затова, ако имаш нещо, започни да се занимаваш веднага с философия (откъде знаеш дали нямаш и прекомерно много), ако нямаш нищо, преди всичко търси мъдростта. – „Нямам и най-необходимото.“ – Първо, не може да липсва това, природата изисква в минимално количество, а мъдрият се нагажда към природата. Ако и крайно необходимото се свърши, мъдрият си отива от живота и престава да е в тежест сам на себе си. А ако има нещо оскъдно и стигащо едвам, с което да продължи живота си, ще го счита за благо и без да се безпокои повече от нужда или от грижа, ще дава на стомаха и на плещите си необходимото и спокоен и весел ще се смее на грижите на богатите и на тичането им подир богатствата: „Защо отлагаш сам себе си за дълъг срок? Ще очакваш ли печалба от лихва или от стока, или завещание – от умиращ старец, щом като можеш да станеш веднага богат? Мъдростта представлява богатство, което се дава на тези, за които тя е направила богатството излишно.“ Това се отнася за други, ти си по-близо до богатите. Промени века, имаш прекалено много. Това, което е достатъчно, е едно и също за всеки век.

Можех да завърша писмото тук, ако не те бях научил лошо. Никой не може да поздрави царя на партите без подарък. Не може да се сбогувам с теб без подарък. Какво има тук? Ще взема назаем от Епикур: „Мнозина, които са натрупали богатства, не са намерили края на бедите си, а замяна с нови беди.“ Не се учудвам на това. Няма порок в нещата, а в самата душа. Това, което прави бедността тежка за нас, прави тежко и богатството. Няма никакво значение дали ще сложиш болния в дървено или златно легло; където и да го пренесеш, той ще си понесе болестта – така че няма никакво значение дали в бедност, или в богатство живее болната душа.

Бъди здрав!

Из: „Нравствени писма до Луцилий“, Том I, Луций Аней Сенека, превод: Райка Николова, изд. „Хеликон“, 2020 г.
Картина: The Death of Seneca, c. 1615, by Peter Paul Rubens; chinaoilpaintinggallery