„Детето бяга, защото се чувства отхвърлено в това, което е. Детето, което мисли, че никой няма да го е грижа, ако изчезне от вкъщи, от училище или изобщо от планетата, страда много.“
(Young Girl with Doll by Berthe Morisot)
Недостиг на внимание
~ Физическо блокиране
Недостигът на внимание у детето се изразява в прекалена склонност към разсеяност. Често се проявява по объркващ, подборен и случаен начин. Проявите стават по-силни с педагогическите и образователните принуди - колкото повече детето пораства и напредва възрастово. Понякога склонността към разсеяност минава за недостатъчно желание, липса на интерес и мотивация, известен умствен мързел, (фалшиво) депресивно състояние или още по-лошо - за психоза.
~ Емоционално блокиране
Недостигът на внимание е причинен в голямата си част от нараняване от отхвърляне. Малко дете, което страда от отхвърляне, започва да отхвърля всичко, което не го интересува, и лесно бяга във въображаемия си свят. В такива случаи се казва, че е „на луната“ или „брои звездите“. То може да бяга така много пъти на ден - за няколко секунди или за много по-дълго време. Детето бяга, защото се чувства отхвърлено в това, което е. Бягството му помага да страда по-малко.
Дете, което непрекъснато е заето да прави смешки и да забавлява околните, развива силна възбудимост, която може да мине за свръхактивност. Всъщност детето е свръхизразително и страда по-скоро от изоставяне, отколкото от отхвърляне. Свръхизразителното дете се познава по способността му да бъде много внимателно, когато нещо го интересува. Свръхактивното дете не може да се задържи на едно място, дори нещо силно да го интересува. Много е важно да не се дава лекарство за свръхактивност на дете, което не страда от такава, защото това може да доведе до много лоши последици.
~ Умствено блокиране
Човекът, страдащ от нараняване от отхвърляне, смята, че нищо не струва и е нула. Трудно му е да повярва в правото си на съществуване, да повярва, че е различен. Детето, което мисли, че никой няма да го е грижа, ако изчезне от вкъщи, от училище или изобщо от планетата, страда много. Това страдание го кара да бяга от нормалния си живот по различни начини.
Свръхактивното дете преживява раната си от отхвърляне с родителя си от същия пол. То се нуждае да признае и да приеме, че този родител прави всичко каквото може според това, което е. Обикновено този родител също е преживявал подобно отхвърляне с родителя си от същия пол. Невъзможно му е да даде каквото не е получил. Детето трябва също така да признае, че самото то отхвърля този родител. И двамата имат интерес да проявят повече съчувствие един към друг.
Свръхизразителното дете преживява раната си от изоставянето с родителя си от противоположния пол. То смята, че този родител не му обръща достатъчно внимание. То може да се обича само чрез обичта, която получава. В момента, в който този родител започне да се занимава с някого другиго повече, отколкото с него, или проявява по-голямо внимание към някакво занимание - например работата си - отколкото към него, то се чувства изоставено и веднага започва да мисли, че родителят му не го обича достатъчно.
Следователно дадено дете става свръхизразително поради хронична потребност от внимание. То предпочита дори да му се карат, да е болно или да преживее произшествие (което му осигурява внимание), вместо да страда от самота. Това дете трябва да се научи, че то е един обичан човек, обичан, дори когато не му обръщат внимание постоянно. Трябва също така да признае, че родителят му от противоположния пол дава най-доброто от себе си, особено като се има предвид, че сигурно и той е преживял същата рана от изоставяне със своя родител от противоположния пол.
Из: „Твоето тяло казва „Обичай се!“, Лиз Бурбо, изд. „Лик“, 2007 г.
Картина: Young Girl with Doll by Berthe Morisot; chinaoilpaintinggallery
